Върховен касационен съд

Становища / Върховен касационен съд



Предложение до Председателя на Върховния касационен съд за допълване предмета на тълкувателно дело №2/2020 г. ОСГКТК на ВКС със следния въпрос:

При направено възражение за прихващане /съдебна компенсация/ от кой момент се считат погасени двете насрещни вземания, когато едно от тях или и двете са спорни/неликвидни, респ. от кой момент поражда действие съдебното възражение за прихващане?“


Предложение до Председателя на Върховния касационен съд за допълване предмета на тълкувателно дело №5/2019 г. ОСГК на ВКС със следните въпроси:

1. Кои са критериите, на които следва да отговаря организационно-обособена структура (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и др.). от предприятието на работодателя, за да се дефинира като „част от предприятието“ в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ?

2. Кой носи тежестта за доказване на всички елементи от фактическия състав на уволнителното основание „закриване на част от предприятие” – чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ?


Становище по тълкувателно дело №5/2019 г. ОСГКТК на ВКС с предмет следния въпрос:

„При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?”


Предложение до председателя на Върховния касационен съд за образуване на тълкувателно дело и приемане на тълкувателно решение по следния въпрос:

„От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. та ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?”


Становище по тълкувателно дело №2/2019 г. ОСГКТК на ВКС, с предмет следния въпрос:

„Цесионерът притежава ли активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането?“


Становище по тълкувателно дело №2/2019 г. ОСГК на ВКС, с предмет следния въпрос:

„Допустима ли е молба по реда на ЗЗДН за съдебна защита срещу нов акт на домашно насилие, следващ по време издадена в полза на същото пострадало лице заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с която спрямо същия ответник/извършител е наложена мярка по чл. 5 ЗЗДН, чийто срок не е изтекъл?“


Становище по тълкувателно дело №1/2019 г. ОСГКТК на ВКС, с предмет следният въпрос:

"Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?"


Предложение до Председателя на Върховния касационен съд за образуване на тълкувателно дело по въпроси, свързани с възражението за прихващане с вземане на ответника

„1. При произнасяне на съда (с уважаване, съотв. отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска?

2. При уважаване на възражението в хипотезата на т. 1 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?”


Предложение до Председателя на Върховния касационен съд за образуване на тълкувателно дело по въпрос, свързан с нищожността на правните сделки:

„Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?”


Становище по тълкувателно дело №1/2019 г. ОСНК на ВКС, с предмет следните въпроси:

1. В какво се изразява разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи“ и „даде“ в съставите на престъпленията по чл. 304 ал. 1 НК и чл. 304а НК?

2. Кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК „даде дар или каквато и да е облага“ („подкуп“) на длъжностно лице?


Становище по тълкувателно дело №3/2018 г. ОСГКТК на ВКС с предмет следният въпрос:

"Може ли да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията?”


Становище по тълкувателно дело №1/2018 г. ОСГК на ВКС с предмет следния въпрос:

„Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД" (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл.28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок"?


Предложение на Председателя на Висшия адвокатски съвет до Председателя на Върховния касационен съд за образуване на тълкувателно дело по някои въпроси, свързани с производството по несъстоятелност:

1. Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, в която кредиторите да са имали възможност да предявяват вземанията си?

2. Когато длъжник в производството по несъстоятелност е едноличен търговец, погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност, които не са възникнали във връзка с търговската дейност на едноличния търговец?

3. Погасяват ли се на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ публичните вземания срещу едноличен търговец, за когото производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ?


Становище по тълкувателно дело №1 / 2018 г. ОСТК на ВКС, с предмет следните въпроси:

1. Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който той е страна при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?

2. Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ?

3. Неточното и/или премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба по чл. 485 КЗ?

4. Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите противопоставимо ли е на третите лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд?


Становище по тълкувателно дело №8 / 2017 г. ОСГКТК на ВКС с предмет следните въпроси:

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?

2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?


Становище по тълкувателно дело №4 / 2017 г. ОСГКТК на ВКС с предмет следните въпроси:

1. Поражда ли вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотезата, при която имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор?

2. Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество?

3. По какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публичната продажба по чл. 496, ал. 3 ГПК?

4. Допустим ли е иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната?

5. Дали има качеството на длъжник в изпълнителното производство или трето за изпълнението лице платилият трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора /чл. 512, ал. 3 ГПК/?

6. Може ли да бъде издаден по реда на чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение?



Становище по тълкувателно дело №1/2018 г. ОСГКТК на ВКС с предмет следния въпрос:

„Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?”


Становище по тълкувателно дело №6 / 2017 г. ОСГК на ВКС с предмет следния въпрос:

"В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?"


© 2024 Висш адвокатски съвет | Created by Creato Общи условия   Лични данни