Върховен касационен съд

Становище по тълкувателно дело №2 / 2018 г. ОСГКТК на ВКС, с предмет следния въпрос:

"Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?"

Становище по тълкувателно дело №6 / 2017 г. ОСГКТК на ВКС, с предмет следния въпрос:

"Намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд?"

Становище по тълкувателно дело №5 / 2017 г. ОСГКТК на ВКС, с предмет следния въпрос:

"При връщане на дадено при начална липса на основание, от кой момент се дължи обезщетението за забава?"

Становище по тълкувателно дело №3/2017 г. ОСГКТК на ВКС, образувано по предложение на заместниците на председателя на ВКС и ръководители на Гражданска и Търговска колегии с предмет следните три въпроса:

1. Когато по съществуващо лихвоносно задължение е извършено плащане, което е достатъчно да покрие разноските, но не е достатъчно да покрие всички /договорни и законни/ лихви и главницата, при условията на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД или при условията на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД настъпва погасителният ефект по отношение на задължението за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

2. Когато изпълнението не е достатъчно, за да покрие главницата и дължащите се върху нея мораторни лихви, може ли длъжникът да се ползва от правото по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява или се прилага установената в чл. 76, ал. 2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията?

3. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изисуемост по договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва и уговореното в договора възнаграждение /възнаградителни лихви/?

С разпореждане на председателя на ВКС от 24.11.2017 г. предметът на тълкувателното дело е прередактиран в следните два въпроса:

1. Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?

2. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение /възнаградителни лихви/ и/или законните лихви?

Предложение от Председателя на Висшия адвокатски съвет до Председателя на Върховния касационен съд за допълване предмета на тълкувателно дело №5/2017 г. ОСГКТК на ВКС

Становище по съвместно тълкувателно дело №2/2017 г. ОСГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС по следните въпроси:

1. „На кой съд са подсъдни делата, образувани по жалби срещу актове на кметове на общини по § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г./ за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и 2 не са приведени в съответствие с чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ?”

2. „На кой съд са подсъдни делата, образувани по жалби срещу отказ на кмета на общината за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ?”

Становище по съвместно тълкувателно дело №1/2017 г. ОСГТК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, по следния въпрос:

„Изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва ли давността по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД независимо от изпълнителното производство, в хода на което е отправена поканата?”

Становище по тълкувателно дело №3/2016 г. ОСГКТК на ВКС, по следните въпроси:

1. "Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?"

2. "Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо, относно правопораждащите факти на спорното право, при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право? "

3. "Налице ли е процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо?"

Допълнително становище по тълкувателно дело №2/2017 г. ОСГКТК на ВКС по следния въпрос: "Какъв е реда за защита на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?"

Становище по тълкувателно дело №4 / 2016 г. ОСГТК с предмет следните въпроси:

1. Има ли правомощие председателят на кооперация или кооперативен съюз по Закона за кооперациите да сключва сделки на разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях без разрешение на общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК?

2. Отнасят ли се разрешенията, дадени в т. 1 от ТР № 3/15.11.2013 г. по ТД № 3/2013 г. на ОСГТК за кооперациите и кооперативните съюзи при извършване на сделки на разпореждане с имоти тяхна собственост без разрешение на общото събрание съгл. чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК?

Становище по тълкувателно дело №1 / 2016 г. ОСГТНК с предмет следния въпрос:

Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?

Становище по тълкувателно дело №2 / 2017 г. ОСГТК с предмет следните въпроси:

„1. Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?

2. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?“

Становище по тълкувателно дело №1 / 2017 г. ОСГТК с предмет следните въпроси:

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?

2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Становище по тълкувателно дело №6 / 2017 г. ОСНК с предмет следните въпроси:

1. Представлява ли непълнотата или противоречието в събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства необоснованост на обвинителния акт и съставлява ли съществено процесуално нарушение на специалните правила по чл. 246 от НПК, което е основание за връщане на делото в досъдебното производство?

2. Представлява ли необоснованост на обвинителният акт несъответната, според съда, правна оценка на фактите по обвинението и основание ли е за връщане на делото в досъдебното производство?

3. Дължи ли се и при какъв стандарт, с оглед уредбата в чл. 246 от НПК, анализ на посочения в обвинителния акт доказателствен материал и мотиви, с които да се обоснове правната квалификация на повдигнатото обвинение? Отсъствието им представлява ли отстранимо съществено процесуално нарушение, което е основание за връщане на делото?

Становище по тълкувателно дело №5 / 2017 г. ОСНК с предмет следните въпроси:

1. Кога влиза в сила присъдата/решението в случай на оттегляне на въззивната жалба или протест от жалбоподателя или прокурора, кой е компетентният орган да се произнесе по оттеглянето, с какъв акт и подлежи ли на инстанционен контрол този акт:

- когато оттеглянето е в срока на обжалване;

- когато оттеглянето е извън срока на обжалване, но преди делото да е пренесено в горната инстанция;

- когато оттеглянето е пред горната инстанция?

2. Кога влиза в сила присъдата/решението в случай на връщане на жалбата или протеста, в различните хипотези - подадени срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване; просрочени; подадени от ненадлежна страна; страдат от друг неотстранен в законовия срок недостатък:

- когато връщането на жалбата или протеста не е било обжалвано или протестиране с частна жалба или частен протест;

- когато горната инстанция потвърди връщането на жалбата или протеста?

3. Кога влиза в сила присъдата/решението в случай, че пред горната инстанция е било образувано въззивно производство, независимо от недостатък в жалбата или протеста, когато на това основание те са били оставени без разглеждане?

4. Кога влиза в сила присъда/решение, когато с тях са осъдени или оправдани няколко подсъдими за няколко деяния и съдебният акт е обжалван или протестирай частично - само по отношение на част от дейците и/или на част от деянията?

Становище по тълкувателно дело №4 / 2017 г. ОСНК по следните въпроси: Налице ли са основания за промяна на тълкуването, дадено в т.1.1., т.1.2.1., т.1.2.3. и т.3.1. от Тълкувателно решение (ТР) № 3/22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. и следва ли да бъде допълнено тълкувателното решение в тези му части относно приетото, че:

А) „т.1.1. Наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл.4, §1 от Протокол № 7 по реда на чл.24, ал.1, т.6 от НПК“

Б) „т.1.2.1. Двойното наказване на едно и също лице за едно и също деяние в административнонаказателното производство, без характер на наказателно производство, по смисъла на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и в наказателното производство, когато административнонаказателното производство се е развило първо във времето, се преодолява по установения от чл.70, б. „г“ от ЗАНН ред.“

В) „т.1.2.3. Когато административнонаказателното производство не може да бъде възобновено, последиците от повторното наказателно преследване на лицето за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт административно­наказателно производство с наказателен характер, по смисъла на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, се преодоляват чрез прекратяване на наказателното производство на основание чл.4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ по реда на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, съответно, отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му или възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му.“

Г) „3.1. Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административно-наказателна норма с различни обекти на защита.“

Становище по тълкувателно дело №3 / 2017 г. ОСНК по следните въпроси:

1. Тече ли давностен срок по чл. 82 от НК по отношение на подлежащо на изпълнение наказание пробация в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено до отпадане на основанията по чл. 228, ал. З ЗИНЗС?

2. Подлежат ли на замяна на основание чл. 43а т.1 и т.2 НК, включени в наказанието пробация пробационни мерки, чието изпълнение е преустановено при условията на чл. 228 ал. З ЗИНЗС, когато ефективно изтърпяваното наказание лишаване от свобода или прилаганите мерки за неотклонение „задържане под стража" или „домашен арест" са с по-дълъг срок от давностния, по чл. 82 ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК?

Становище по тълкувателно дело №2 / 2017 г. по следния въпрос:

Кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване?