Върховен касационен съд

Становища / Върховен касационен съд



Становище по тълкувателно дело №2 / 2023 г. ОСГК на ВКС, с предмет следния въпрос за тълкуване:

„Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в Семейния кодекс?“


Становище по тълкувателно дело №3 / 2023 г. ОСГКTK на ВКС, с предмет следния въпрос за тълкуване:

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?


Становище по тълкувателно дело №2 / 2023 г. ОСГК на ВКС с предмет следния въпрос за тълкуване:

„Нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?“


Становище по тълкувателно дело №3/2023 г. ОСНК на ВКС, образувано по искането на Главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на наказателната колегия на ВКС по следните въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата:

1. „За да е осъществен квалифицираният състав на престъплението блудство по чл. 149, ал. 5, т. 1 НК, необходимо ли е блудството да е извършено едновременно с две или повече малолетни лица, или такава квалификация е допустима при блудствени действия, извършени поотделни с всяко от две или повече различни лица в продължителен период от време?

2. Когато деецът е блудствал с две или повече малолетни лица в една и съща комбинация или различни комбинации помежду им на различни дати или в различни периоди, допустимо ли е квалифицирането на престъпната деятелност като едно продължавано престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за всички пострадали или квалифицирането следва да е в отделни самостоятелни продължавани престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за всяко от пострадалите лица, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от НК?

3. Когато деецът е извършил множество блудствени действия на различни дати или в различни периоди, с различен брой малолетни лица, но в един или едни от случаите блудствени действия са извършени с едно малолетно лице, а в други едновременно с две или повече малолетни лица, сред които е и пострадалото от отделното блудство малолетно лице, допустимо ли е включването на отделното блудство в състав на престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 от НК или в състава на продължавано престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, или блудството следва да остане като самостоятелно престъпление по чл. 149 НК (със съответната квалификация в зависимост от събраните доказателства)?“


Становище по тълкувателно дело №2 / 2023 г. ОСГКТК на ВКС с предмет следните въпроси за тълкуване:

1. „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“

2. „Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?“

3. „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“


Становище по тълкувателно дело №1 / 2023 г. ОСТК на ВКС, образувано по предложение на Висшия адвокатски съвет, с предмет следните въпроси за тълкуване:

1. „Компетентен ли е арбитражният съд при прехвърляне на вземане да разглежда и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключена между прехвърлителя и длъжника?"

2. „За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, достатъчно ли е упълномощаването за сключване на този договор или е необходимо и изрично и овластяване за сключване на арбитражното споразумение?"


Становище по тълкувателно дело №3 / 2022 г. ОСГКТК на ВКС с предмет следните въпроси за тълкуване:

1. „В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 от ЗАПСП?“

2. „Дължимото по сила на чл.95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди включва ли право на обезщетение за направени извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение при нарушение на авторско право?“

3. „При определяне размера на справедливото обезщетение за нарушение на авторското право следва ли да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение или обезщетение на автора за неимуществени вреди се дължи винаги при доказано нарушение на авторското право?“


Становище по тълкувателно дело №2 / 2023 г. ОСНК на ВКС, образувано по искане на Главния прокурор на РБ за даване на отговор на следния въпрос:

„Разпоредбата на чл. 343г НК относно предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК приложима ли е в случаите на престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК?“


Предложение до Общото събрание на Търговската колегия на ВКС за иницииране на тълкувателно производство по въпроси, свързани с исковете за отмяна на арбитражни решения на осн. чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за международния търговски арбитраж, като се отговори на следните въпроси:

1. Компетентен ли е арбитражният съд при прехвърляне на вземане да разглежда и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключена между прехвърлителя и длъжника?

2. За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, достатъчно ли е упълномощаването за сключване на този договор или е необходимо и изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение?


Предложение до Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС за иницииране на тълкувателно производство по въпроси, касаещи приложението на чл. 432, ал. 1 т. 2 и чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, като бъдат поставени за тълкуване следните въпроси:

1. „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“

2. „Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1 т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?”


Становище по тълкувателно дело №2 / 2022 г. ОСГК на ВКС, с предмет следния въпрос за тълкуване:

„Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“


Предложение до Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд за допълване на тълкувателно дело №2/2022 г. ОСГК на ВКС със следния въпрос:

Допустима ли е трансформация на други имуществени права, лично притежание на единия съпруг, извън посочените в чл. 22 от Семейния кодекс?


Становище по тълкувателно дело №1 / 2022 г. ОСНК на ВКС, с предмет следния въпрос за тълкуване:

„Разпоредбата на чл. 343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК изключва ли приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите, когато основното наказание за извършеното престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в от НК е определено при условията на чл. 55 от НК?“


Предложение до Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд за образуване на тълкувателно дело относно противоречива съдебна практика по прилагане на чл. 95 и чл. 95а от Закона за авторското право и сродните му със следните въпроси, предмет на тълкуване:

1. „В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 от ЗАПСП?

2. Дължимото по сила на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди включва ли право на обезщетение за направени извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение при нарушение на авторско право?

3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва ли да се доказват претърпените неимуществени вреди в следствие на това нарушение или обезщетение на автора за неимуществени вреди се дължи винаги при доказано нарушение на авторско право?”


Допълнително становище по тълкувателно дело №4/2021 г. ОСГК на ВКС


Становище по тълкувателно дело №1/2022 г. ОСГКТК на ВКС, с предмет на тълкуване следния въпрос:

„Какво е правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена (удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл.35а ЗЕВИ - предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22 ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици – непозволено увреждане или неоснователно обогатяване?“


Становище по тълкувателно дело №4 / 2021 г. ОСГК на ВКС с предмет следните въпроси за тълкуване:

1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?

2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?


Становище по съвместно тълкувателно дело №3 / 2022 г. ОСНК на ВКС и ОССК на ВАС с предмет следния въпрос:

„Наказва ли се с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство?“


© 2024 Висш адвокатски съвет | Created by Creato Общи условия   Лични данни