Върховен касационен съд

Становище по съвместно тълкувателно дело №5/2023 г. ОСНК на ВКС и I и II колегия на ВАС, със следния въпрос за тълкуване:

„Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“

Становище по съвместно тълкувателно дело №3/2023 г. ОСНК на ВКС и I и II колегия на ВАС, със следния въпрос за тълкуване:

„Едно или две нарушения извършва по смисъла на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) данъчно задължено лице, което едновременно не подаде за един и същ данъчен период справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС?“.

Становище по съвместно тълкувателно дело №2/2023 г. ОСНК на ВКС и I и II колегия на ВАС, със следните въпроси за тълкуване:

1. Каква е формата на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 638, ал. 4 от Кодекса на застраховането?

2. Как се съотнася нормата на ал. 4 на чл. 638 от Кодекса на застраховането (КЗ) към ал. 1 на същия член? Налице ли са два отделни състава на различни административни нарушения, или става въпрос за едно и също нарушение, като способите за установяване на едното от тях (това по чл. 638, ал. 4 КЗ) са по-различни?

3. Когато няколко пъти с едно или с различни технически средства е установено/заснето управление на моторно превозно средство (МПС), за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, дали се касае за едно и също нарушение, или са налице няколко отделни такива, чиито брой отговаря на броя на заснеманията, и съответно какъв следва да е периодът от време между отделните заснемания?

Становище по съвместно тълкувателно дело №1/2023 г. ОСГТНК на ВКС и I и II колегия на ВАС, по следните въпроси:

„1. Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?

2. Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?“

Становище по тълкувателно дело №2 / 2023 г. ОСГК на ВКС, с предмет следния въпрос за тълкуване:

„Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в Семейния кодекс?“

Становище по тълкувателно дело №3 / 2023 г. ОСГКTK на ВКС, с предмет следния въпрос за тълкуване:

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Становище по тълкувателно дело №2 / 2023 г. ОСГК на ВКС с предмет следния въпрос за тълкуване:

„Нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?“

Становище по тълкувателно дело №3/2023 г. ОСНК на ВКС, образувано по искането на Главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на наказателната колегия на ВКС по следните въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата:

1. „За да е осъществен квалифицираният състав на престъплението блудство по чл. 149, ал. 5, т. 1 НК, необходимо ли е блудството да е извършено едновременно с две или повече малолетни лица, или такава квалификация е допустима при блудствени действия, извършени поотделни с всяко от две или повече различни лица в продължителен период от време?

2. Когато деецът е блудствал с две или повече малолетни лица в една и съща комбинация или различни комбинации помежду им на различни дати или в различни периоди, допустимо ли е квалифицирането на престъпната деятелност като едно продължавано престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за всички пострадали или квалифицирането следва да е в отделни самостоятелни продължавани престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за всяко от пострадалите лица, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от НК?

3. Когато деецът е извършил множество блудствени действия на различни дати или в различни периоди, с различен брой малолетни лица, но в един или едни от случаите блудствени действия са извършени с едно малолетно лице, а в други едновременно с две или повече малолетни лица, сред които е и пострадалото от отделното блудство малолетно лице, допустимо ли е включването на отделното блудство в състав на престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 от НК или в състава на продължавано престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, или блудството следва да остане като самостоятелно престъпление по чл. 149 НК (със съответната квалификация в зависимост от събраните доказателства)?“