Конституционен съд

Становище по конституционно дело №11 / 2021 г., образувано по искане на Омбудсмана за обявяване на противоконституционност на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“ от Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., посл. изм. и доп., бр. 21 от 12.03.2021 г.)

Становищe по конституционно дело №10 / 2021 г., образувано по искане на Омбудсмана за обявяване на противоконституционност на чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е“, чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца“, чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставена доброволно“ и чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно“ от Наказателния кодекс (НК) (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г., посл. изм. бр. 9 от 2021 г.)

Искане от Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на §1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, обнародван в ДВ, бр. 105 от 2006 г., посл. доп. – ДВ, бр. 18 от 2020 г. и на §2 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение на Закона за собствеността, обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.

Становище по конституционно дело №5 / 2021 г., образувано по искане на президента на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 138, т. 5 от Закона за съдебната власт – ЗСВ (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г., посл. изм. и доп., бр. 16 от 1921 г.), както и на чл. 13, ал. 1 в частта „при главния прокурор“, ал. 2 и ал. 4; чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 2, т. 3 в частта „когато това е разпоредено от главния прокурор“ и т. 4; чл. 14в и чл. 14д, ал. 3 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство – ЗЗЛЗВНП (обн., ДВ, бр. 103 от 2004 г., посл. изм., бр. 16 от 2021 г.).

Становищe по конституционно дело №7 / 2021 г. , образувано по искане на Омбудсмана за обявяване на противоконституционност на чл. 143, ал. 1, предл. второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) (Обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.199 г., посл. изм. и доп., бр. 23 от 19.03.2021 г.) и § 63 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (ЗИДЗАП) (ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.).

Становище по конституционно дело №6 / 2021 г., образувано по искане на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос: „Как следва да се разбира понятието „пол" използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол?"

Становище по конституционно дело №4 / 2021 г., образувано по искане на Президента на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 46, ал. 8, чл. 194, ал. 6, чл. 213а, ал. 2 и чл. 411а, ал. 4 относно думите „както и делата от компетентност на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ от Наказателно-процесуалния кодекс – НПК и на чл. 136, ал. 11 от Закона за съдебната власт – ЗСВ.

Становище по конституционно дело №3 / 2021 г. образувано по искане на Президента на РБ за задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията на РБ

Становище по конституционно дело №14/2020 г. КС на РБ, образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1134/2018 г. за установяване на противоконституционност на чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие - ЗБР (Обн. ДВ, бр. 77 от 2002 г., посл. изм. бр. 98 от 2018 г.) поради противоречие с чл. 17, ал. 1 и 3 и чл. 120, ал. 2 във вр. с 4 от Конституцията.

Становище по конституционно дело №4 / 2020 г., образувано по искане на 63-ма народни представители за за установяване на противоконституционност на чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и ал. 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и на свързания с тях § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., последно изм., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.).

Становище по конституционно дело №7 / 2020 г., образувано по искане на Президента на РБ за за установяване на противоконституционност на чл. 63, ал. 2-7 от Закона за здравето.

Становище по конституционно дело №3 / 2020 г., образувано по искане на 54 народни представители за установяване на противоконституционност на чл. 1, чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 11, ал. 2, чл. 12, чл. 13, ал. 2, чл. 14, чл. 15, чл. 17, чл. 23, чл. 26, чл. 29, чл. 31, чл. 41, чл. 48, чл. 50, чл. 57, чл. 61, чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 74, чл. 81, чл. 82, чл. 87, чл. 88, чл. 91, чл. 95, чл. 96, чл. 100, чл. 102, чл. 103, чл. 104, чл. 116, чл. 120, чл. 121, чл. 136, ал. 3, чл. 137, чл. 143, чл. 144, чл. 169 и параграф 43 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за социалните услуги (ЗСУ) (обн., ДВ, бр. 24/22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г.), както и на закона в неговата цялост.

Искане от Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност на § 5 – 8 от Преходни и заключителни разпоредби от Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп., ДВ, бр.33 от 2019 г.), чл.60а, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г.), § 1, т.7 от допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2015 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр.61 от 2015 г.), чл.60б, ал.1 – 3 от Закона за банковата несъстоятелност, (обн., ДВ, бр.22 от 2018 г.) и § 1, т.9 от Допълнителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.).

Искане от Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на: чл. 4, ал. 3 от Закона за хазарта (Обн., ДВ, бр. 26 от 30 март 2012 г., доп., ДВ, бр. 54 от 17 юли 2012 г., доп., ДВ, бр. 82 от 26 октомври 2012 г., доп., ДВ, бр. 94 от 30 ноември 2012 г., изм., ДВ, бр. 68 от 2 август 2013 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 3 януари 2014 г., изм. и доп., ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г., доп., ДВ, бр. 61 от 11 август 2015 г., изм., ДВ, бр. 79 от 13 октомври 2015 г., изм., ДВ, бр. 74 от 20 септември 2016 г., изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 9 декември 2016 г., доп., ДВ, бр. 103 от 28 декември 2017 г., доп., ДВ, бр. 42 от 28 май 2019 г., изм. и доп., ДВ, бр. 14 от 18 февруари 2020 г.), и на § 9 и § 10 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 14 от 18 февруари 2020г.)

Становище по конституционно дело №1 / 2020 г., образувано по искане на Главния прокурор на РБ за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията на Република България (Конституцията) във връзка със следните тълкувателни питания:

1. Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел І „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс (НК)?

2. Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции?

3. Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката“ от НК?

4. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

5. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента?

6. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента?

Становище по конституционно дело №15 / 2019 г., образувано по искане на Министерския съвет за даване на задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията със следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава?“.

Искане от Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години“ от Закона за устройство на територията (ЗУТ) като противоречащ на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и на чл. 215, ал. 6 от ЗУТ като противоречащ на чл. 4, ал. 1, чл. 56, чл. 120, ал. 2 от КРБ.

Становище по конституционно дело №12 / 2019 г., образувано по искане на Пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България, с поставяне на следните въпроси:

1. „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България?“,

2. „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен акт – решение на Народното събрание /НС/ или указ на президента?“

3. „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ“.