Конституционен съд

Становище по конституционно дело №4 / 2020 г., образувано по искане на 63-ма народни представители за за установяване на противоконституционност на чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и ал. 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и на свързания с тях § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., последно изм., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.).

Становище по конституционно дело №7 / 2020 г., образувано по искане на Президента на РБ за за установяване на противоконституционност на чл. 63, ал. 2-7 от Закона за здравето.

Становище по конституционно дело №3 / 2020 г., образувано по искане на 54 народни представители за установяване на противоконституционност на чл. 1, чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 11, ал. 2, чл. 12, чл. 13, ал. 2, чл. 14, чл. 15, чл. 17, чл. 23, чл. 26, чл. 29, чл. 31, чл. 41, чл. 48, чл. 50, чл. 57, чл. 61, чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 74, чл. 81, чл. 82, чл. 87, чл. 88, чл. 91, чл. 95, чл. 96, чл. 100, чл. 102, чл. 103, чл. 104, чл. 116, чл. 120, чл. 121, чл. 136, ал. 3, чл. 137, чл. 143, чл. 144, чл. 169 и параграф 43 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за социалните услуги (ЗСУ) (обн., ДВ, бр. 24/22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г.), както и на закона в неговата цялост.

Искане от Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност на § 5 – 8 от Преходни и заключителни разпоредби от Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп., ДВ, бр.33 от 2019 г.), чл.60а, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г.), § 1, т.7 от допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2015 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр.61 от 2015 г.), чл.60б, ал.1 – 3 от Закона за банковата несъстоятелност, (обн., ДВ, бр.22 от 2018 г.) и § 1, т.9 от Допълнителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.).

Искане от Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на: чл. 4, ал. 3 от Закона за хазарта (Обн., ДВ, бр. 26 от 30 март 2012 г., доп., ДВ, бр. 54 от 17 юли 2012 г., доп., ДВ, бр. 82 от 26 октомври 2012 г., доп., ДВ, бр. 94 от 30 ноември 2012 г., изм., ДВ, бр. 68 от 2 август 2013 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 3 януари 2014 г., изм. и доп., ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г., доп., ДВ, бр. 61 от 11 август 2015 г., изм., ДВ, бр. 79 от 13 октомври 2015 г., изм., ДВ, бр. 74 от 20 септември 2016 г., изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 9 декември 2016 г., доп., ДВ, бр. 103 от 28 декември 2017 г., доп., ДВ, бр. 42 от 28 май 2019 г., изм. и доп., ДВ, бр. 14 от 18 февруари 2020 г.), и на § 9 и § 10 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 14 от 18 февруари 2020г.)

Становище по конституционно дело №1 / 2020 г., образувано по искане на Главния прокурор на РБ за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията на Република България (Конституцията) във връзка със следните тълкувателни питания:

1. Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел І „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс (НК)?

2. Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции?

3. Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката“ от НК?

4. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

5. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента?

6. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента?

Становище по конституционно дело №15 / 2019 г., образувано по искане на Министерския съвет за даване на задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията със следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава?“.

Искане от Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години“ от Закона за устройство на територията (ЗУТ) като противоречащ на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и на чл. 215, ал. 6 от ЗУТ като противоречащ на чл. 4, ал. 1, чл. 56, чл. 120, ал. 2 от КРБ.

Становище по конституционно дело №12 / 2019 г., образувано по искане на Пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България, с поставяне на следните въпроси:

1. „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България?“,

2. „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен акт – решение на Народното събрание /НС/ или указ на президента?“

3. „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ“.

Искане от Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на чл. 102, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност

Становище по конституционно дело №13 / 2019 г., образувано по искане на Президента на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за политическите партии и на разпоредби от Изборния кодекс.

Становище по конституционно дело №9 / 2019 г. по описа на КС на РБ, образувано по искане на тричленен състав на ВАС за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс.

Становище по конституционно дело №5 / 2019 г., образувано по искане на тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията на Република България по въпроса: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?”.

Становище по конституционно дело №6 / 2019 г., образувано по искане на Омбудсмана на Република България за установяването на противоконституционност на разпоредбите на чл. 53, ал. 5, чл. 58, ал. 1, чл. 70, ал. 5, чл. 73, ал. 1, чл. 85, ал. 5, чл. 88, ал. 1 и чл. 201, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/, (обн., ДВ, бр. 19 от 05.03.2014 г., посл. изм., ДВ, бр. 34 от 23.04.2019 г.) като противоречащи на принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1) и чл. 120 от Конституцията.

Становище по конституционно дело №3 / 2019 г., образувано по искане на Омбудсмана на РБ за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

Искане от Висшия адвокатски съвет за обявяване противоконституционност на §50 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г.) в частта, с която се създава ново изречение второ в чл. 10, ал. 1 от Закона за митниците, като противоречащо на чл. 4, чл. 16 във вр. с чл. 48, ал. 1, чл. 31, ал. 3 и 4 и чл. 56 от Конституцията на Република България.

Становище по конституционно дело №15/2018 г., образувано по искане на Президента на Република България за установяване на противоконституционност на § 39, т. 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 98 от 2018 г.) относно измененията в чл. 22 от Закона за местните данъци и такси и § 50, т. 3, б. „а“ относно вторите изречения на създадените нови ал. 4 и 5 в чл. 9 от Закона за митниците.

Становище по конституционно дело №12 / 2018 г., образувано по искане на Президента на РБ, Омбудсмана на РБ и 53-ма народни представители за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс.