Върховен административен съд

Становище по съвместно тълкувателно дело №5/2023 г. ОСНК на ВКС и I и II колегия на ВАС, със следния въпрос за тълкуване:

„Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“

Становище по съвместно тълкувателно дело №3/2023 г. ОСНК на ВКС и I и II колегия на ВАС, със следния въпрос за тълкуване:

„Едно или две нарушения извършва по смисъла на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) данъчно задължено лице, което едновременно не подаде за един и същ данъчен период справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС?“.

Становище по съвместно тълкувателно дело №2/2023 г. ОСНК на ВКС и I и II колегия на ВАС, със следните въпроси за тълкуване:

1. Каква е формата на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 638, ал. 4 от Кодекса на застраховането?

2. Как се съотнася нормата на ал. 4 на чл. 638 от Кодекса на застраховането (КЗ) към ал. 1 на същия член? Налице ли са два отделни състава на различни административни нарушения, или става въпрос за едно и също нарушение, като способите за установяване на едното от тях (това по чл. 638, ал. 4 КЗ) са по-различни?

3. Когато няколко пъти с едно или с различни технически средства е установено/заснето управление на моторно превозно средство (МПС), за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, дали се касае за едно и също нарушение, или са налице няколко отделни такива, чиито брой отговаря на броя на заснеманията, и съответно какъв следва да е периодът от време между отделните заснемания?

Становище по съвместно тълкувателно дело №1/2023 г. ОСГТНК на ВКС и I и II колегия на ВАС, по следните въпроси:

„1. Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?

2. Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?“