Адвокатурата има за задача да съдейства на съдилищата и другите държавни органи за укрепване на правния ред и да дава правна помощ на гражданите, държавните учреждения и предприятия, кооперациите и другите обществени организации.

Условията за придобиване на право на адвокат са същите, както и в закона за адвокатите от 1947 г.

Стажът е шестмесечен при съд или юридическа консултация. В последния случай стажът се ръководи от и преценява от съвета на съответната адвокатска колегия. При неуспешно прекаран стаж последният се продължава с още шест месеца и то без възнаграждение.

Стажант-адвокатите получават възнаграждение равно на възнаграждението на стажант-съдиите.

Организация на адвокатурата

Адвокатска колегия

Адвокатската колегия е доброволна организация на всички лица, които се занимават с адвокатска дейност. Такава се образува в района на всеки окръжен съд.

Адвокатската колегия е юридическо лице. Нейни органи са Общото събрание, съветът на адвокатската колегия и контролният съвет.

Общото събрание:

  • разглежда и се произнася върху отчетите за дейността на съвета и контролния съвет на колегията и дава съответни указания на последните;
  • определя встъпителните и месечните вноски на членовете на колегията и приема нейния бюджет;
  • избира съвет и контролен съвет на колегията.

Адвокатската колегия се свиква на редовно общо събрание веднъж в годината. По решение на съвета и/или по искане на най-малко 1/5 от нейните членове, на колегията може да се свика и на извънредно общо събрание.

Съветът на адвокатската колегия:

  • приема, изключва и заличава членовете на адвокатската колегия и води списък на адвокатите;
  • организира юридическите консултации в района на адвокатската колегия, ръководи тяхната дейност и разпределя членовете на колегията по консултациите;
  • изработва и провежда необходимите мероприятия за повишаване на юридическата квалификация на членовете на колегията;
  • надзирава дейността на членовете на адвокатската колегия, особено относно изпълнението на правилата за вътрешния ред и спазването на правилника за възнагражденията;
  • представя отчет за дейността на адвокатската колегия на Министерството на правосъдието;
  • изработва бюджета и управлява имотите на колегията;
  • назначава безплатни повереници и защитници, и организира службата за даване на безплатна правна помощ;
  • приема кандидатите за адвокатски стаж, разпределя ги по консултации и ръководи стажа;
  • води разследване на дисциплинарни нарушения на членовете на колегията, налага дисциплинарни наказания.

Съветът на адвокатската колегия може да взема решения само, ако присъстват половината от членовете му и решава въпросите с мнозинство на гласовете.

Юридически консултации

Адвокатът не може да упражнява професията си, ако не е вписан в адвокатската колегия и не е член на юридическа консултация.

Юридическата консултация се образува по решение на съвета на адвокатската колегия. Тя е юридическо лице. Нейни органи са общото събрание и секретарят.

Секретарят на консултацията се назначава от съвета на адвокатската колегия по предложение на консултацията. Той представлява консултацията, ръководи работата и отговаря за нея.

Задължения и права на адвоката

Адвокатът трябва да бъде образец на безупречно поведение, на морална чистота и на неотклонно изпълнение на законите на страната.

Работа на адвоката

Адвокатът дава устни и писмени съвети, съставя всякакви книжа и изложения представлява и защитава доверителите си пред съдилищата и учрежденията. Повереници и защитници пред съдилищата и другите учреждения могат да бъдат само адвокати.

Задължения на адвоката

Адвокатът може да упражнява професията си само в места, където има съдилища. Адвокатът е длъжен да изпълнява съвестно професията си . Той не може при гледане на делата си да си служи със средства и похвати, които имат за цел прикриване и изопачаване на истината, излишно протакане на делата, заобикаляне на закона и създаване на неоправдани спънки за другата страна.

Той дължи уважение към съда и другите държавни органи, както и колегиалност в отношенията си с останалите адвокати.

Адвокатът не може да представлява или да дава съвети на едната страна, след като е представлявал или давал съвети на другата страна.

Той е длъжен да пази тайните, които неговите доверители са му поверили.

Адвокатът не може да се откаже от започнатото дело или от защитата на доверителите си, освен по уважителни причини. В този случай той е длъжен да извести доверителите си своевременно, за да имат възможност да продължат делото лично или чрез друг адвокат, без да става нужда то да се отлага.

Права на адвоката

При упражняване на професията си адвокатът е приравнен със съдията по отношение на уважението, което му се дължи, и относно отговорностите за нанесените му оскърбления.

Адвокатът може да се явява пред всички съдилища в страната, както и да прави справки във връзка с делата на своите клиенти във всички съдебни и други учреждения.

Даденото от доверителя от адвоката пълномощно за представляване и защита пред съдилищата не се нуждае от заверка.

Върховен надзор

Министърът на правосъдието има общо ръководство и върховен надзор върху дейността на съветите на адвокатските колегии и на юридическите консултации.

Министърът на правосъдието разглежда жалбите срещу решенията и разпорежданията на съветите на адвокатските колегии.

Министърът на правосъдието може да изменя или да отменя решенията на съветите на адвокатските колегии по всички въпроси, ако това се налага от обществения интерес.

Дисциплинарна отговорност

Адвокатите и стажант-адвокатите подлежат на дисциплинарно наказание:

  • за допуснати грешки, опущения или бавност, които се дължат на небрежност или липса на правна подготовка;
  • за системно нарушаване на правилата за вътрешния ред на юридическата консултация;
  • за нарушаване на служебните си задължения;
  • за получаване възнаграждение направо от клиента, както и за получаване на по-голямо възнаграждение от предвиденото в правилника;
  • за неспазване надлежно приличие в отношенията си към съда и другите учреждения, помежду си или към гражданите;
  • за всяко действие, което излага честността и достойнството на адвоката.

Дисциплинарните наказания са:

  • мъмрене;
  • строго мъмрене;
  • отстраняване от работа за срок от шест месеца;
  • изключване от колегията. Изключеният след изтичане на две години може наново да бъде приет в колегията.

Дисциплинарното производство се инициира по решение на съвета на адвокатската колегия по негова инициатива, по оплакване на граждани или по искане на съдебни или прокурорски органи.

Делата се разглеждат от дисциплинарни комисии от по трима души, избрани измежду членовете на съвета на адвокатската колегия.

Решенията на дисциплинарните комисии подлежат на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Министъра на правосъдието.