Закон за адвокатите

Условията за упражняване на адвокатска професия са:

• лицето да е български поданик ;
• да е пълнолетно;
• да има висше юридическо образование, което е получило в българско или чуждестранно висше учебно заведение;
• да е прекарало успешно стажа си в съда или при адвокат;
• да е издържало успешно теоретико-практическия държавен изпит и
• да е вписано в списъка на една адвокатска колегия.

Не могат да упражняват адвокатска професия:

• осъдените на лишаване от свобода за лъжесвидетелстване или клевета, за престъпления против собствеността, документна измама, престъпления по служба, дори и впоследствие да са били освободени от изтърпяване на наказанието, били са помилвани или е изтекла давност в тяхна полза;
• държавните служители, освен народните представители, общинските съветници и училищни настоятели;
• невъзстановените в правата си изпаднали в несъстоятелност лица;
• ползващият се с лошо име и изключеният от адвокатската професия поради влязла в сила присъда или постановление на дисциплинарния съд.

Стаж

Кандидат-адвокатите трябва да прекарат две годишен стаж при адвокат. Те подават молба до съвета на адвокатската колегия. Към молбата се прилагат:

• свидетелство за българско гражданство;
• свидетелство за съдимост;
• диплома за завършено висше юридическо образование.

В молбата се посочва името на адвоката, при който ще стажуват. За валидността на молбата е необходим подписът на адвоката-патрон. Молбата се разглежда от адвокатския съвет на съответната колегия, който в тридесетдневен срок трябва да излезе с мотивирано постановление допуска или отказва да допусне кандидата до стаж.

Постановлението служебно се довежда до знанието на кандидата. Той може да го обжалва в двуседмичен срок пред Висшия адвокатски съвет.

Стажант-адвокатите полагат пред адвокатския съвет следната клетва:

"Обещавам се и се кълна в името на Всемогъщия и Всезнаещия Бог да изпълнявам съвестно длъжностите си като адвокат, да се показвам достоен за необходимите за професията доверие и уважение чрез моето поведение при нейното упражнение и извън него и да не нарушавам уважението към съдилищата и властите и като помня, че за всичко това ще бъда длъжен да давам отговор пред закона и пред Бога и страшния негов съд. Заклех се."

Стажът се състои в:

• посещение на съдебни заседания;
• изготвяне на делови книжа под надзора на адвоката-патрон;
• присъствие при даване съвети и задължително участие по делата на адвоката-патрон в случаите, когато последният намери това за добре;
• разработване на писмени теми по въпроси, задавани от адвокатските съвети;
• даване на безплатни съвети.

Стажантът е длъжен да прекара стажа си в местожителството на патрона си и с оглед да се посвети на адвокатската професия.

Стажът не може да бъде прекъсван за повече от три месеца без разрешението на адвокатския съвет.

Стажант, който е навършил една година стаж, може да моли адвокатския съвет да му признае правото да се явява като повереник на страните пред първоинстанционните съдилища от името и под отговорността на адвоката-патрон.

Стажант-адвокатът има задълженията на адвоката и се намира под дисциплинарния надзор на адвокатския съвет.

Адвокатският съвет след завършване на стажа и след като получи и писменото мнение на адвоката-патрон с мотивирано постановление се произнася прекарал ли е успешно стажантът своя стаж. При постановление за неуспешно прекаран стаж, последният се продължава с още една година Ако и след това съветът намери,че стажът не е успешно прекаран, стажантът се заличава от списъка на стажант-адвокатите. Постановлението на адвокатския съвет не подлежи на обжалване.

Вписване в списъка на адвокатската колегия

Правото на адвокат се придобива след вписването в списъка на адвокатската колегия. Кандидатът за адвокат подава молба за вписване до адвокатския съвет на колегията, в района на която има своето местожителство. Към молбата кандидатът прилага свидетелство за съдимост, препис от постановлението на адвокатския съвет, документ за издържан изпит по Закона за устройство на съдилищата и сведения по образец, изготвен от Висшия адвокатски съвет.

Адвокатският съвет прави анкета за моралните качества на кандидата, проверява дали са налице законните условия за приемането му в колегията и с мотивирано постановление се произнася по молбата му. След вписването му в списъка, съветът му издава удостоверение за право на адвокат.

Работа на адвоката

Работата на адвоката е да защитава правата и законните интереси на доверителите си и на лицата, чиято защита му е възложена. Тя се състои в това:

• да дава устни и писмени съвети;
• да съставя на страните разни книжа и изложения;
• да представлява и защитава доверителите си в тяхно присъствие и отсъствие и пред всички други юрисдикции в Царството;
• да представлява доверителите си пред всички власти.

Пред Върховния касационен съд могат да представляват и защитават старните само адвокати, които имат петгодишна адвокатска практика или толкова години съдийска или прокурорска служба и

Права на адвоката:

• при и по повод изпълнението на своите професионални задължения, адвокатът е приравнен на съдията;
• той има право на достъп до всички документи, касаещи делата на неговите клиенти;
• може да преупълномощава друг адвокат пред съдилищата без за това да е необходима нотариална заверка на подписа му.

Адвокатът води граждански дела по пълномощие на доверителите си, а по наказателни дела защитава подсъдимия по негово доверие.

Лицето, което получава адвокатска помощ може всякога да промени адвоката си. Адвокатът също може да се откаже от започнатото вече дело, но е длъжен да извести своевременно за това доверителя си.

Адвокатско възнаграждение

Възнаграждението си адвокатите получават по писмено съглашение с доверителя. Когато липсва такова съглашение, размерът на възнаграждението се определя от съда.

Възнаграждението се изчислява върху цената на иска, а при неоценимите в пари искове-съответно на определените от съда мита.

По наказателни дела е недопустимо размерът на възнаграждението да се определя в зависимост от присъдата. При тези дела законът определя минимален и максимален размер на възнаграждението.

Несъгласията между адвоката и клиента относно възнаграждението се уреждат от съда. Решението на съда в тези случаи подлежи на касационно обжалване.

Задължения на адвоката

Адвокатът е длъжен:

• да упражнява професията съвестно;
• да не си служи със средства и похвати, чрез които да протака делото;
• да спазва закона и да уважава магистратурата и властта;
• да не защитава и представлява едновременно и двете страни, както и
• да не приема едно и също дело от едната и в последствие от другата страна;
• да не става адвокат по дело, по което е бил магистрат;
• да не си служи с недостойни средства, за да придобие клиентела;
• да има бюро в подобаващо за професията място;
• да има списък с поверените му дела;
• да има местожителство в района на адвокатската колегия , към която е вписан.

Адвокати, които са съдружници не могат да защитават и представляват и двете страни.

ъдещият се, който е беден може да помоли да му се назначи безплатен повереник или защитник. За целта той подава писмена молба до адвокатския съвет, скрепена с доказателства за бедността си. Безплатният защитник или повереник се назначава от адвокатския съвет. Той не може да откаже, освен ако има уважителни причини за това .

Назначеният от Съвета адвокат не получава възнаграждение за труда си, а получава само дневни и пътни от обособения за това фонд на адвокатския съвет, когато делото се гледа извън седалището на съда.

Ако адвокатът спечели такова дело съдът присъжда адвокатското възнаграждение на адвокатския съвет. От тези средства се образува фонд към всеки съвет.

Списък на адвокатската колегия

Броят, районите и седалищата на адвокатските колегии се определя от Висшия адвокатски съвет. За целта на всеки четири години той издава наредба.

Адвокатската колегия не може да има по-малко от 25 члена.

В началото на месец януари на всяка година Висшият адвокатски съвет изпраща на Министерството на правосъдието списък, който включва всички адвокати в Царство България към края на предходната календарна година.

В първоначалния списък адвокатите се вписват по реда на старшинството. Старшинството се определя от сбора на годините на адвоката и професионалния му стаж. Постъпилите след съставянето на списъка членове на колегията се вписват от датата на допускането им до вписване. Списъкът на адвокатската колегия се публикува в Държавен вестник.

Когато броят на адвокатите в една колегия спадне под 15, Съветът веднага съобщава за това на Висшия адвокатски съвет, който нарежда членовете на тази колегия да бъдат вписани в списъка на най-близката до нея такава.

За всеки член от колегията се води отделно адвокатско дело, в което се поставя молбата за вписването му, документите и сведенията за него. Делото се води от секретаря на съвета.

Общи събрания на адвокатската колегия

Общите събрания са редовни и извънредни.

Редовното общо събрание:

• определя встъпителните и месечните вноски на членовете на колегията;
• изслушва годишния отчет за дейността на адвокатския съвет;
• дава мнение по правосъдни и професионални въпроси.

Извънредните общи събрания се свикват от адвокатския съвет или по искане на 10 члена на адвокатската колегия. Тези събрания могат да дават само мнение по правосъдни и професионални въпроси. Решенията на общите събрания не подлежат на обжалване.

Адвокатски съвет

Адвокатският съвет се помещава в сградата на окръжния съд, а ако няма такъв по седалището му- в съответния районен съд.

Изборът на Адвокатски съвет става от членовете на адвокатската колегия. Заедно с редовните членове се избират и допълнителни.

Могат да избират и да бъдат избирани само изрядните спрямо касата на Съвета членове на колегията. Гласуването е задължително. То е тайно и става лично или чрез пълномощник. Изборът се произвежда от тричленно бюро назначено от адвокатския съвет.

Редовността на избора може да се оспорва в седемдневен срок от всеки член на колегията със заявление, отправено до Висшия адвокатски съвет, чрез Съвета на колегията.

Адвокатският съвет се състои от адвокати, чиито брой е поставен в зависимост от броя на адвокатите-членове на съответната адвокатска колегия ( напр.от пет човека при адвокатска колегия с 50 члена ). Членове на адвокатския съвет могат да бъдат само адвокати, които имат най-малко 5 годишна професионална практика. Мандатът им е 2 годишен, като могат да бъдат преизбирани. Всяка година съставът на съвета се обновява наполовина.

Измежду членовете на Съвета се избират председател, подпредседатели, секретар и касиер, определят се също и съставите на дисциплинарния съд. Преизбиране на председателя се допуска веднъж. Ново преизбиране се допуска след две години.

Адвокатският съвет заседава най-малко веднъж седмично. За всяко заседание се призовават всички редовни и половината от допълнителните членове.

Адвокатският съвет представлява адвокатската колегия и се подписва от двама свои членове.

Адвокатският съвет:

• изготвя правилник за стажа;
• допуска до стаж, кандидатите за стажант-адвокати;
• произнася се по вписването в адвокатската колегия;
• назначава безплатни повереници и защитници;
• води списъка на колегията;
• представлява колегията;
• защитава професионалните права, интереси, честта и достойнството на членовете на колегита;
• управлява имуществото на колегията;
• издава задължителни правилници и наредби.

Решенията на Съвета се вземат от мнозинството от присъстващите редовни и допълнителни членове на съвета. За всяко заседание се води протокол. Дневният ред се определя от председателя или от неговия заместник.

Дисциплинарен надзор на адвокатския съвет

За нарушение на задълженията си адвокатите и стажант-адвокатите подлежат, независимо от наказателната или гражданска отговорност и на дисциплинарно наказание.

Дисциплинарните нарушения са:

• пропуски, които са резултат от невнимание или незнание на задълженията по професията;
• бавност при изпълнението на професионалните задължения;
• постоянна небрежност или очевидно невежество;
• участие в хазартни игри;
• действия, които излагат честта и достойнството на адвоката.

Дисциплинарните наказания на адвокатите и стажант-адвокатите се налагат от адвокатските съвети на колегията, в списъка на която са вписани в момента на започване на преследването.

Адвокатският съвет действа като дисциплинарен съд в петчленен състав, включително председателя или подпредседателя и взема решения по вишегласие.

Дисциплинарните наказания са:

• изобличение;
• глоба;
• заличаване от списъка на колегията за не повече от 6 месеца;
• изключване от професията завинаги.

Изобличението и глобата могат да се налагат кумулативно.

Едновременно с някое от посочените по-горе наказания може да бъде наложено и наказанието лишаване от правото да бъде избиран за член на Адвокатския съвет и на Висшия адвокатски съвет за срок от 10 години.

Сумите, събрани от глоби постъпват в касата на адвокатския съвет.

За деяния, извършени от адвоката преди приемането му в адвокатската колегия дисциплинарното производство е допустимо само, ако тия деяния са основание за изключване от професията. За тези деяния давност няма. За всички други провинения преследването се погасява с двегодишна давност.

Дисциплинарно производство

Повод за възбуждане на следствено производство срещу адвокат и стажант-адвокат са постъпилите при Адвокатския съвет тъжби на потърпевшите лица, както и съобщенията на съдебните и административните места и лица, и сведенията на съвета.

Преди да се произнесе по възбуждането на дисциплинарно преследване съвета иска в седемдневен срок от получаване на поканата обяснения от обвиняемия адвокат. След изтичане на този срок председателят натоварва един от членовете с разследване на посочения случай. Като приключи разследването член-докладчикът представя преписката на съвета,който издава немотивирано постановление за възбуждане на дисциплинарно преследване срещу адвоката или за прекратяване на преписката. В постановлението за възбуждане на дисциплинарното преследване се посочва изрично в какво се обвинява адвоката и заедно с преписката то се изпраща на дисциплинарния съд.

Обвиняемият може да си вземе защитник.

Дисциплинарните дела се разглеждат при закрити врата.

Дисциплинарния съд по желание на адвоката или по своя инициатива, събира всички доказателства, за които сметне, че са от значение за делото.

Дисциплинарното наказание не може да се наложи без призоваване на обвиняемия пред дисциплинарния съд.

Протоколът на заседанието и постановлението по делото се написват от докладчика и се подписват от съда.

Наказаните могат да обжалват постановлението пред Висшия адвокатски съвет в 14 дневен срок.

Висш адвокатски съвет

Висшият адвокатски съвет (ВАС) има седалище в София и се състои от 15 редовни и толкова допълнителни членове.

ВАС се избира от общото събрание на председателите на Съветите на адвокатските колегии в страната. За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избрани само адвокатите, които са вписани в списъка на Софийската адвокатска колегия и имат най-малко 10 години адвокатска практика. Мандатът на членовете на ВАС е 4 години, като на всеки две години съставът се обновява с нови 8 члена.

Членовете на ВАС избират помежду си председател, двама подпредседатели, секретар и три състава на дисциплинарния съд.

Преизбирането на председателя е възможно само веднъж. Ново преизбиране е допустимо след 4 години.

Средствата за издръжка на ВАС се определят от общото събрание на председателите на адвокатските съвети. Размерът на определените средства за издръжка не може да бъде по-малък от този на разходите на Софийския адвокатски съвет през предходната година.

Висшият адвокатски съвет:

• изготвя правилник за стажа;
• произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите, подавани срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускане до стаж и относно приемането в колегията;
• води списъка на всички адвокати в Царството и го изпраща в Министерството на правосъдието за публикуване в Държавен вестник;
• издава общи наредби и т.н.

ВАС взема решения само когато присъстват повече от половината от членовете му.

Председателят, подпредседателите и членовете на адвокатския съвет, както и на Висшия адвокатски съвет, се намират под дисциплинарния надзор на ВАС. За неизпълнение, за неправилно изпълнение и за бавност на посочените лица Съветът може да наложи по реда на дисциплинарното производство следните наказания:

• мъмрене;
• отстраняване от Съвета без право да бъдат преизбирани за срок не по-голям от две години.

Постановленията на ВАС за недопускане до стаж и за невписване в списъка на адвокатската колегия могат да се обжалват в 14 дневен срок пред Върховния касационен съд.

Касационната жалба се подава чрез ВАС.

Осигуряване на адвокатите

При Висшия адвокатски съвет се учредява Спестовна каса за взаимоосигуряване на адвокатите в случай на недъгавост и старост и на семействата им в случай на смърт.

Приходите на касата са само от вноски, внасяни лично от адвокатите.

Адвокатите са длъжни да изпълняват задълженията си към Спестовната каса. Всяко неизпълнение на тези задължения лишава адвоката от правото да упражнява адвокатска професия, докато се издължи към касата.

Уредбата, управлението на касата, размерът на осигуровката и вноските става по правилник, изработен от Висшия адвокатски съвет.

Спестовната каса е юридическо лице със седалище в София.