Започна процедура по обществено обсъждане на Проект на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор, подготвен съвместно от Министерството на правосъдието и Висшия адвокатски съвет

Съвместна работна група между Министерството на правосъдието и Висшия адвокатски съвет изготви проект на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор. Съгласно чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата министърът на правосъдието и Висшият адвокатски съвет съвместно издават Наредба за правилата и начина за прилагане на критериите при определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор.

На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове изготвеният съвместно проект на Наредба е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на правосъдието, на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет и на Портала за обществени консултации Strategy.bg. На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по Проекта в периода от 14 август до 14 септември 2026 г.

Правилата, уредени в Наредбата, имат за цел да гарантират предвидимост и обективност при прилагане на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения при липса на договор, както и на отговорността за разноски в хипотезите на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при възражение по чл. 78, ал. 5 Гражданския процесуален кодекс, чл. 161, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 63д, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

Според последните промени в Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя свободно в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. В закона се е предвидено, че „размерът трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия.“

Когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата предвижда, че по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет към адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението. Това се случва при вземане предвид на следните критерии:

• фактическата и правна сложност на случая;
• засегнатият интерес;
• условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им;
• квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Критериите за определяне на адвокатските възнаграждения ще се прилагат от адвокатските съвети и от съда при липса на договор между адвоката и клиента, без да са обвързващи за адвоката и клиента при договарянето на възнаграждение.

Изрично е посочено, че в новата уредба не се установяват задължителни минимални размери на възнагражденията, а предвидените стойности имат значение на базови ориентири при конкретни хипотези, в които поради липсата на договор между адвоката и клиента размерът на възнаграждението за извършената от адвоката работа следва да се определи от адвокатския съветили от съда - в случаите на присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при произнасяне от съда по възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, чл. 161, ал. 2 ДОПК и чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Предвидено е, че в определените по реда на Наредбата възнаграждения се включват и нормативно признатите разходи на адвокатите, без разходите за пътуване и престой извън населеното място, в което е кантората на адвоката и без дължимия данък добавена стойност.

Изяснено е съдържанието на всеки един от предвидените в закона критерии: фактическа и правна сложност, засегнат интерес, условията, при които е възложено и предоставено правното съдействие и защита, и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като възприетите правни разрешения са базирани на формираната вече съдебна практика при възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения, както и на опита на други държави от Европейския съюз при уредба на критериите за определяне на адвокатско възнаграждение при липса на договор.

Уредени са обстоятелствата от значение при преценката на фактическата и правна сложност на случая при адвокатска работа, която не е свързана с процесуално представителство, както и при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство. При определяне на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е предвидено отчитане на базов коефициент за сложност според вида и предмета на делото. В Приложение към чл. 12, ал. 2 от проекта на Наредбата са уредени базови коефициенти за сложност според вида на делото в три раздела: граждански и търговски дела, наказателни дела и административни дела

В глава III от Наредбата - „Базови стойности при определяне на възнаграждението за правно съдействие и защита без процесуално представителство", се съдържат три раздела, в които са определени базовите стойности при определяне на възнаграждение за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори; за вписване на обстоятелства в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Централния регистър на особените залози и други регистри и за текуща правна помощ. Уредбата следва досегашното разграничение на правната работа, несвързана с процесуално представителство и е приложима единствено от адвокатските съвети в хипотезите на определяне на възнаграждение по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата при липса на договор. Посочените размери са ориентировъчни и не обвързват адвокатския съвет, който във всички случаи при определяне на възнаграждение за извънпроцесуална адвокатска работа следва да съобрази всички критерии по наредбата.

При определяне на базовите стойности на възнаграждението са съобразени и промените в икономическата среда през последните 5 години, като е отчетено увеличаването на индекса на потребителските цени, увеличаването на минималната работна заплата, както и на средната работна заплата за страната. Предвидено е възнагражденията като абсолютна сума да се актуализират с процент, равен на положителния годишен индекс на потребителските цени в Република България, обявен от НСИ за предходната календарна година, считано от 1 юли на текущата година. Индексацията ще става автоматично и ще се прилага за всяка следваща година.