ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА
ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ -
Г-Н АНДРЕЙ МИХАЙЛОВ
КОПИЕ:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
46-ТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ -
Г-ЖА ИВА МИТЕВА
ИСКАНЕ
ОТ ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
представляван от председателя -
д-р Ивайло Дерменджиев
УВАЖАЕМИ Г-Н МИХАЙЛОВ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО МИТЕВА,
Във връзка със своя позиция от 23 август 2021 г. и въз основа на правомощието си по чл. 122, ал. 1, т. 11 от Закона за адвокатурата, Висшият адвокатски съвет обсъди предложение за промяна на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обн. ДВ, бр. 110 от 2020 г., който влезе в сила на 30 юни 2021 г. и с който се предвиди задължение за съдилищата да издават актовете и да извършват всички други процесуални действия в електронна форма, да приемат процесуални изявления в електронна форма, включително правилата за задължително електронно връчване и комуникация със съдилищата за определен кръг субекти.
Висшият адвокатски съвет счита, че Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 110 от 2020 г.) следва в спешен порядък да бъде отложен със срок от една година, поради следните съображения:
- Сигурността, надеждността и ефективността на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) е пряко свързана с функционирането на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), чиито основни потребители са адвокатите, защитаващи пред съда правата и законните интереси на страните по делата, разглеждани от съдилищата. Недостатъците в ЕИСС водят и до невъзможност чрез ЕПЕП да се осигури предвидената в чл. 360в, ал. 2 от Закона за съдебната власт възможност за извършване на удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма, за връчване на съобщения и книжа, както и за достъп до електронните дела и публични регистри.
- Липсата на техническа възможност чрез ЕИСС, съответно ЕПЕП, да бъдат извършвани от съда и страните предвидените в процесуалните закони изявления и процесуални действия, не само компрометират изцяло идеята за електронно правосъдие, а на практика ограничават достъпа до съд.
- Развитието на технологиите налага използването на електронните технологии в сферата на правосъдието. Пълната замяна на установения до момента традиционен модел за постановяване на съдебни актове и извършване на процесуални действия в писмена форма „на хартия“, чрез модел на електронно правосъдие, при което и актовете на съда, и действията на страните се извършват електронно, в електронна среда, не може да стане без да е гарантирана правната сигурност при постановяване на актовете, връчването на съобщенията и книжата, както и сигурността относно формата и съдържанието на процесуалните изявления на страните до съда.
- Множество съдии, както и самият Пленум на Върховния касационен съд призоваха за неизползване на системата и на практика н неприлагане на разпоредбите.
- Пленумът на Върховния касационен съд предложи да се спре използването на ЕИСС, в резултат на което Председателят на Върховният касационен съд издаде заповед (№892 от 10.08.2021 г.), Върховния касационен съд да спре да използва ЕИСС до отстраняването на пречките за пълноценното й използване и решение на Пленума на ВКС за възобновяване на работата с нея.
- ЕИСС не допринася за осъществяването на електронното правосъдие, както е предвидено чрез Единния портал за електронно правосъдие. Тя няма капацитета да осигури на гражданите и юридическите лица дължимия достъп до бързо и равнопоставено правосъдие и не допринася за ефективната работа на съдиите, като не им предоставя пълноценно възможността да извършват необходимите процесуални действия и удостоверителни изявления, съобразно нормативните изисквания.
- При използването на ЕИСС, също така, са констатирани рискове относно нейната сигурност, които са от естество да засегнат обективната независимост на съда. Използването ѝ трябва да бъде преустановено с оглед принципа за гарантиране на справедлив процес от независим и безпристрастен съд, съгласно чл. 6 § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Висшият адвокатски съвет намира, че отлагането на разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн., ДВ, бр. 110 от 2020 г.) ще даде така необходимия срок на Висшия съдебен съвет за отстраняване на натрупаните и констатирани проблеми в системата, като се спомогне за избягване на наличния правен хаос и несигурност.
С оглед на гореизложеното, Висшият адвокатски съвет предлага да бъдат направени изменения в следния смисъл:
В Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 110 от 2020 г.) да се измени следното:
„§ 1. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
В § 28 думите „30 юни 2021 г.“, се изменят с „30 юни 2022 г.“. В т. 1 думите „30 юни 2022 г.“ се заменят с думите „30 юни 2023 г.“
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. В Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 62 от 2016 г.; изм., бр. 76 от 2016 г., бр. 49 от 2018 г. и бр. 11 от 2020 г.) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 216 навсякъде думите „30 юни 2021 г.“ се заменят с „30 юни 2022 г.“.
2. В § 229, т. 4 думите „1 юли 2021 г.“ се заменят с „1 юли 2022 г.“.
§ 3. Законът влиза в сила от 30 юни 2021 г. Всички правни действия извършени в периода от 30 юни 2021 г. до влизане в закона в сила въз основа на отложените разпоредби запазват своето действие.“
Още по темата: https://www.vas.bg/bg/a/advokaturata-poiska-speshn...
