ЕКСПОЗЕ
по
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА
Сега действащиятЗакон за адвокатурата е приет на 25 юни 2004 г.
През периода на действието му съществено се промени законодателството на Република България чрез приемането на редица нови закони, които уреждат материята от различни области на обществения живот при високо ниво на съответствие с правото на Европейския съюз. За тези десет години се проявиха редица непълноти в Закона за адвокатурата и нужда от прецизирането му. Те са свързани с обществената обстановка и новите социални условия, които повишиха изискванията към професията на адвокатите и задълженията, с които обществото ги натоварва. Развитието на обществените отношения постави нови изисквания към функциите, правата и задълженията на адвокатурата и нейните органи. Приемането на нови процесуални закони и съществените изменения на съществуващите такива също предполагат адекватна регламентация на упражняването на адвокатската дейност. Новите условия изискват усъвършенстване или допълване на действащата правна уредба.
Целтана Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата е да съобрази правната уредба с обективното развитие на българското общество и неговата правораздавателна система, като се повишат изискванията за упражняване на адвокатска дейност, като се усъвършенстват правата и задълженията на адвокатите за по-ефективно участие в правораздавателната дейност и се укрепва независимостта и самоуправлението на българската адвокатура.
Измененията са в следните насоки:
І. Нов подход при определяне на съдържанието и обхвата на адвокатската дейност, обусловен от необходимостта от:
- по-детайлна уредба на адвокатската дейност, без изброяването да е изчерпателно;
- гаранции за защита законните интереси на гражданите и юридическите лица от адвокати с висока квалификация - част от актуализираната реформа на съдебната система, приета от Народното събрание;
- яснота за лицата, които упражняват адвокатската професия;
- предоставяне на възможност адвокатите да имат право на достъп до Националната база „Население“ и до „Националния регистър на българските лични документи“ по контролиран ред и при условия, определени от Министерския съвет;
- контролирано предоставяне на удостоверителни функции на адвокатите по ред, определен от министъра на правосъдието, съвместно с Висшия адвокатски съвет, с цел облекчаване и улесняване на гражданския оборот;
-засилване на гаранциите за опазване наадвокатска тайна, както и задълженията на разследващите органи с оглед гарантиране на опазването й.
ІІ. Детайлизиране на критериите за допускане до упражняването на адвокатската професия;
- Въвежда се единен изпит за всички кандидати за адвокати, с едно изключение за хабилитирани научни работници по правни науки и за лица, които преди прекратяването на правата си като адвокати са имали поне десет години адвокатски стаж.
- забрана за придобиване и упражняване на права на адвокатот изпълнителен член на съвет на директоритена акционерно дружество, а също така от лишен от права нотариус или частен съдебен изпълнител не само за срока на лишаването, но и до две години след изтичането на този срок.
-Урежда се редът за повторно вписване в регистрите след отпадане на причините за временно преустановяване на адвокатската дейност и изтичане на наложено дисциплинарно наказание.
ІІІ. Повишаване на изискванията за качествено и добросъвестно изпълнение на задълженията на адвокатите.
-въвеждат сенови основания за търсене на дисциплинарна отговорност;
- удължаване на сроковете за налагане на наказанието лишаване от право да се упражнява адвокатска професия при първо нарушение;
-увеличаване на сроковете, в които може да се образува дисциплинарно производство;
-даване на възможност адвокатските съвети и Висшият адвокатски съвет да се самосезират за извършени дисциплинарни нарушения.
ІV. Изцяло се предлага уредба на възможността да бъдат санкционирани лица, които упражняват адвокатска дейност, без да имат право на това, чрез въвеждане на специална глава ХV “Административнонаказателни разпоредби”.
-създаване на възможност за санкциониране по административен ред на лица, осъществяващи нерегламентирана адвокатска дейност, което не представлява престъпление;
-създаване на възможност за налагане на административни наказания на лица, които извършват адвокатска дейност, без да са вписани в регистъра на адвокатската колегия;
- задължение на органите на съдебната власт и на изпълнителната власт, на нотариусите, на частните съдебни изпълнители, както и на всички физически и юридически лица да информират съответната адвокатска колегия за извършване на нарушения по чл. 150.
V. Осъществяване на адвокатската професия чрез различни форми за съвместно упражняване, като се дава се възможност за образуване, вписване, прекратяване и ликвидация на еднолично адвокатско дружество.
VІ. Повишаване на изискванията при формирането на изборните органи на българската адвокатура.
- промени относно състава на органите на адвокатурата, тяхната дейност, правомощия и възможност за предсрочно прекратяване на мандата им;
-издигане ролята на общото събрание на адвокатите от страната;
- промени относно избора на органи на адвокатските колегии и висшите органи на адвокатурата.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предлаганите промени са важни не само за адвокатурата, но и за цялото българско общество. Съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България адвокатурата е единствената професионална общност, призвана да брани правата и интересите на българските граждани. За да могат те да бъдат адекватно защитени, правата, задълженията, устройството, организацията и управлението на адвокатурата трябва да отговарят на очакванията на времето и обществото ни. Промените са насочени и към повишаване качеството на предлаганите адвокатски дейности, както и към разчупване на изкуствено създадени монополи, което отново е в интерес на българските граждани.
Предлаганите промени са резултат от сравнителноправните проучвания, извършени от адвокатските колегии, като те са съобразени и с тълкувателната практика на Върховния касационен съд по прилагането на закона и са свързани и в съответствие с целите на приетата от Народното събрание Актуализирана стратегия за реформа на съдебната система, както. Така внесеният законопроект съхранява концепцията на законодателя за същността на адвокатската дейност, организацията на адвокатурата, правата и задълженията на адвокатите и на органите на адвокатурата като традиционни решения и достижения на българското право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА