Важното да се подчертае е, че съгласно нея, спазването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма не засяга по какъвто и да било начин прилагането на принципа на професионалната тайна, в случая с адвокатите – адвокатската тайна.
Европейската комисия е идентифицирала 40 продукта или услуги, които се смятат за потенциално уязвими за рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, засягащи вътрешния европейски пазар. Те включват 11 професионални сектора, включително финансовите институции и нефинансовите организации, каквито са и адвокатите.
Европейската наднационална оценка на риска сочи, че индивидуалният адвокат очевидно не може да разполага с инструментариума, присъщ например на финансовите институции, както и на лицата, на които държавата е възложила със закон изпълнението на определени властнически функции – нотариуси, ЧСИ и пр. Изграждането на капацитет у индивидуалния адвокат е свързано не само с обучение, но и с наличието на определен финансов ресурс, който не всеки може да си позволи – в противен случай цялото време на адвоката има опасност да бъде заето от анализ дали определена сделка, която той консултира, не води до възникване на опасност от изпиране на пари и финансиране на тероризма.
В изпълнение на чл. 97, ал. 2 от ЗМИП, междуведомствена работна група създадена с решение на Министерския съвет на Република България, на основание чл. 96 от ЗМИП, е приела Национална оценка на риска, части от която (които не съдържат класифицирана информация) са публикувани на 09.01.2020 г. на интернет страницата на ДАНС.
В Националната оценка на риска са регистрирани общо 32 рискови събития за изпиране на пари и 10 рискови събития за финансиране на тероризъм.
Междуведомствената работна група е приела обобщен списък на установените основни рискови събития, в който е посочила, че рисково събитие № 30 е рискът: „Подпомагане на изпирането на пари от лица, предоставящи юридически услуги“.
При отчитане на дейностите, осъществявани от адвокатите, като задължени лица по чл. 4, т. 15 от ЗИМП, голяма част от описаните в Националната оценка на риска фактори за присъща заплаха се явяват заплаха и към дейността на адвокатите.
Висшият адвокатски съвет, в изпълнение на задължението си по чл. 100 от ЗМИП, извърши секторната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм при дейността на адвокатите, в която бяха отчетени нивото на риска в дейността на адвокатите към изпирането на пари, критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти. Висшият адвокатски съвет отчете, че адвокатите са потенциално уязвими от това да бъдат използвани и така неволно да подпомагат дейностите на престъпниците в прането на пари, в извършването на определени правни дейности, които да предадат легитимно лустро на престъпни финансови, корпоративни сделки и сделки с недвижими имоти, както в използването на изтънчени и сложни методи за насочване на незаконни финансови средства във и през финансовата система.
В приетата на 24.07.2020 година Секторна оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм при дейността на адвокатите, Висшият адвокатски съвет посочи видовете адвокатски дейности, при които следва да се прилагат мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, а именно:
- Опериране със средства на клиент.
- Консултиране при покупка и продажба на недвижими имоти.
- Създаване на дружества.
- Управление на компании.
- Действия като номинален собственик.
При приемането на Секторната оценка на риска, Висшият адвокатски съвет отчете, че съществува едно вътрешно противоречие и напрежение между спазването на задълженията за прилагане на някои от мерките срещу прането на пари и задълженията за опазване на адвокатската тайна, конфиденциалност и лоялност, които адвокатът дължи на своите клиенти. Изисквайки адвокатите да уведомяват за съмнителни сделки за своите клиенти, ЗМИП рискува да застраши независимостта на професията, тъй като, ако докладват за съмнителни операции и сделки на своите клиенти пред властите, адвокатите на практика се превръщат в агенти на държавата. Изискване за разкриване на информация, което забранява на адвокатите, които би трябвало да подават доклади за съмнителни сделки, да информират клиента си, че са го направили, допълнително ще навреди на доверието на клиентите към техните адвокати и извършваните от тях дейности, като в крайна сметка това ще повлияе на правораздаването.
Висшият адвокатски съвет отчете, че комуникациите между адвокати и клиенти при предоставянето на правни съвети и представителство в предстоящи, настоящи или бъдещи досъдебни, административни и съдебни производства, са защитени от адвокатска тайна, която е неприложима само при определени обстоятелства, предвидени в закона.
Противоречието между едновременното спазване на мерките срещу прането на пари и задълженията за запазване на адвокатската тайна, е решено и чрез разяснителната бележка към Препоръка 23 на Международната работна група за финансови действия (FATF), която изключва задължение за адвокатите да съобщават за съмнителни сделки и операции, когато получават информация, която представлява професионални тайна. Това е информация, която адвокатите получават от или относно някой от своите клиенти в процеса на установяване на правното му положение, или при защита или представителство на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на или след приключване на производството. Същото законово решение е възприел и в българския ЗМИП в чл. 72, ал. 9.
Висшият адвокатски съвет отчете, че всички задължения на адвокатите, възникващи по силата на факта, че те са адвокати, следва да се тълкуват в светлината на ролята, която членовете на адвокатската професия трябва да играят в обществото. Прието бе, че тази роля не включва създаване на бариери, които могат да бъдат злоупотребявани от лица, занимаващи се с пране на пари и финансиране на тероризъм за постигане на тяхната престъпна печалба. Общо разбираемо е, че адвокат не трябва да помага на клиент в престъпна дейност. Ключовият момент е, че е жизненоважно адвокатите да не улесняват криминалните финансови потоци, а да действат в съответствие със закона, включително като предупреждават клиентите си за последствията на планираното от тях правно действие или сделка. В тази насока е и превантивната функция на адвокатите при елиминирането на потенциални случаи на нарушение на закона, които могат да доведат до изпиране на пари и финансиране на тероризма.
Висшият адвокатски съвет прие за безспорно, че огромна част от функциите на адвокатите в практическата им дейност се свеждат до представляване на лица, които са заподозрени или обвинени в извършване на престъпна дейност (например в наказателни производства и съдебни дела). По подобен начин адвокатите често предоставят съвети на клиентите дали определени действия могат да бъдат престъпни и/или незаконни (например предоставят съвет дали данъчна схема, предложена от клиента, е законна и не води до противозаконно отклонение от данъчно облагане, укриване на данъци или данъчна измама). Ролята, която адвокатът играе при предоставянето на такива видове съвети има превантивен характер и не противоречи, нито на основните етични и законови изисквания за спазване на адвокатска тайна, нито на принципите на ЗМИП.
В приетата от Висшия адвокатски съвет Секторна оценка на риска от прането на пари и финансирането на тероризма бе очертана и основната ѝ цел, а именно: да предостави информация и насоки на адвокатите, които несъзнателно или неволно могат да бъдат замесени в пране на пари и финансиране на тероризъм, като конкретното й проявление да намери отражение в изготвени и приети от Висшия адвокатски съвет Вътрешни правила.
Предложените за обсъждане Единни вътрешни правила на Висшия адвокатски съвет за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (приложими от адвокатите, членове на адвокатски колегии, при осъществяване на дейност по чл. 4, т. 15 от Закона за мерките срещу изпирането на пари) са изготвени на основание чл. 101, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), като е отчетена спецификата на адвокатската дейност, посочена в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския съвет и Парламента, както и въз основа на приетата на 24.07.2020 година Секторна оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм при дейността на адвокатите, в случаите при които те са задължени на прилагат мерките за превенция срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм
В тази връзка бихме искали да обърнем внимание, че предвидените във вътрешни правилата мерки за превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да се прилагат от адвокатите, само в предвидените в закона и правилата случаи, когато в своята дейност те по занятие извършват правни консултации, при това в изчерпателно изброени хипотези в чл. 4, т. 15 от ЗМИП, при наличието на определен стойностен праг на съответната сделка (над 15 000 евро) или елемент на продължителност, в случаите на установяване на делови отношения.
Вътрешните правила целят да предпазят адвокатите от това да бъдат използвани от свои клиенти или от лица, желаещи да им станат клиенти и така неволно да подпомагат дейностите на участници в прането на пари и финансирането на тероризма. Важно да се подчертае, че Вътрешните правила, а и ЗМИП предвиждат изключение от задължението за докладване на информация, в случаите, когато тя е получена преди, по време на или след съдебно производство, или в процеса на определяне на правното положение на клиент, като при това изцяло са съобразени и приложени разпоредбите на Закона за адвокатурата отнасящи се до запазването на адвокатската тайна, като в никакъв случай чрез тях не се създават ред и условия за разкриване на специализираните служби на информация, която адвокатите са получили от и за клиентите си.
В заключение трябва да посочим, че приетия от Висшия адвокатски съвет проект на Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, е обявен на всички адвокати, които могат да изложат своите становища и да направят своите предложения преди окончателното им приемане в определените в ЗМИП срокове.
Става дума за случаите, когато адвокати:
а) подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно:
аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец;
бб) управление на средства, финансови инструменти или други активи;
вв) откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти;
гг) набавяне на средства за учредяване на юридическо лице или друго правно образувание, увеличаване на капитала на търговско дружество, предоставяне на заем или всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на юридическо лице или друго правно образувание;
дд) учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание;
ее) доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
б) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция;
в) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е сделка с недвижим имот;
г) предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание
