Алтернатива на индивидуалната жалба до КС

Една от промените, които самият Радев лансира, е за въвеждането на индивидуална конституционна жалба. ВАдС заявява, че именно, за да се разшири достъпът на гражданите до КС, преди 5 години той получи правото да сезира съда. От адвокатурата обаче подчертават, че напълно неоправдано правото им е било ограничено в три направления – ВАдС не може да сезира КС за погазване на правата на юридически лица и за противоречие на закони с международни актове, той не може и да иска тълкуване на основния закон. Затова сега от адвокатурата настояват тези ограничения да бъдат премахнати, за да може тя ефективно да защитава правата на гражданите и юридическите лица.

Макар да не възразяват срещу въвеждането на индивидуална конституционна жалба, от съвета посочват, че това може да стане, само ако „бъде създаден прецизен, добре обмислен конституционен регламент“.

„Не бива да бъде подценяван рискът от създаване на обременителна, тромава и неефективна процедура, която би превърнала Конституционния съд в допълнителна четвърта инстанция по разглеждане на правните спорове. Така предоставянето на защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица ще бъде забавено още повече, т.е. извън всякакви разумни срокове. Следва да се отчита и обстоятелството, че въвеждането на новия институт неминуемо изисква цялостно преструктуриране на Конституционния съд, свързано с обезпечаване на достатъчен брой добре подготвени правни помощници и допълнителна помощна администрация, а всичко това предполага осигуряването на значителен материален ресурс (сгради, бюджетно финансиране и пр.)“, се посочва в становището.

Висшият адвокатски съвет заявява, че споделя идеята за разпростиране на възможността за сезиране на Конституционния съд за противоконституционност на закон по отношение на всеки съдебен състав, а не само до Върховния касационен съд и Върховния административен съд. „Чрез такъв подход ще се избегне необходимостта от задължително обжалване на съдебния акт, насочено единствено към пренасяне на спора в последната инстанция. Тук трябва да посочим още, че някои актове на съдилищата, с които може да бъдат засегнати значителни интереси, изобщо не подлежат на проверка от върховните съдилища (например, актовете по Закона за административните нарушения и наказания)“, обясняват от ВАдС.

Надзорът за законност като пречка за наказателната отговорност на главния прокурор

В становището си Висшият адвокатски съвет изразява позиция по актуалния въпрос с невъзможността главният прокурор да носи наказателна отговорност, ако извърши престъпление. Правителството вече предложи свое разрешение, което не включва промени в Конституцията, а такива в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт. Идеята на кабинета е да се даде специален статут на инспектората към Върховната касационна прокуратура, който да разследва обвинител №1. Министерският съвет се обърна и към КС с искане за тълкуване на чл. 126, ал 2 от Конституцията, за да получи отговор на въпроса дали след като обвинител № 1 осъществява надзор за законност и методическо ръководство над цялата прокуратура, може да има прокурор, който е независим от него и да го разследва ефективно.

Президентът пък поставя на дебат въпроса за мястото на прокуратурата и дали тя трябва да остане в съдебната власт. Това предизвика острата реакция на държавното обвинение, което изразява опасения, че така ще бъде застрашена прокурорската независимост.

ВАдС заявява, че „прокуратурата трябва да запази статута си на независимост от партийно-политическите власти, но подобно на адвокатурата следва да се преизгради като самостоятелна структура“, т.е. да бъде извадена от съдебната власт, но да не преминава към изпълнителната.

Ето как е мотивирано това в становището: „Ако приемем, че правораздаването съставлява същностната характеристика на съдебната власт, то логичното място на прокурорската институция е извън нея, защото упражняването на нито едно от възложените ѝ с чл. 127 от Конституцията правомощия не съставлява акт на правораздаване. Нещо повече, докато към момента на приемането на Конституцията през 1991 г. прокурорите все още самостоятелно са се произнасяли по ограниченията на основни права в досъдебната фаза на наказателния процес (правото на лична свобода и неприкосновеност, правото на неприкосновен личен живот правото на труд и т.н.), след присъединяването на страната към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи тези ограничения бяха поставени под контрола на съда“.

Адвокатурата обаче изтъква, че изваждането на прокуратурата от съдебната система изисква Велико Народно събрание. „Съзнаваме, че в настоящия момент да се очаква свикване на ВНС е нереалистично, поради което като алтернативна законодателна мярка предлагаме от правомощията на главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията да отпадне надзора за законност върху дейността на всички прокурори, а да остане само осъществяването на методическо ръководство“, се посочва в становището.

Тази идея е защитена в него по следния начин: „Според нас абсолютно неоснователни са опасенията, че по този начин ще бъде накърнено единоначалието и дисциплината в прокурорската институция. Намирайки се на върха на пирамидалната структура, главният прокурор ще може писмено да отменя или изменя постановленията на прокурора от по-ниската по степен прокуратура, да му дава задължителни писмени указания или сам да извърши необходимите процесуални действия (вж. разпоредбата на чл. 46, ал. 3 НПК, която би могла в най-общ вид да бъде възпроизведена и в основния закон). Голямата разлика спрямо сега действащата уредба обаче ще състои в това, че като всеки по-горен прокурор, главният прокурор няма да може да се намесва по дела, от чиито изход е лично заинтересован или може да се счита за предубеден. Сред тях ще бъдат не само случаите когато срещу него се води наказателно производство, но и когато е пострадал от престъплението“.

Според ВАдС след това трябва да се промени чл. 47 НПК, който установява основанията и реда за отвеждане на прокурора в наказателния процес и така според съвета ще бъдат изпълнени предписанията на Съда по правата на човека в решението по делото „Колеви срещу България“.

„С отпадането на всеобхватното право на главния прокурор да упражнява надзор за законност върху действията на всички прокурори ще бъде открит и пътят към обективно и безпристрастно развитие на наказателния процес, когато срещу самия него се води наказателно разследване. Разбира се, в демократичните държава с развито гражданско общество такава хипотеза е повече от невероятна, защото достойнството на институцията обикновено се запазва чрез подаване на оставка. Така или иначе обаче възможността съществува, а на ниво правна абстракция никой не може да бъде поставен над закона“, заявяват от адвокатурата.

Източник - LEX.BG - https://news.lex.bg/%d0%b2%d1%81%d0%b5%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d1%80%d0%b0-%d0%ba%d1%81-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b8/