Първото решение на СЕС и хаосът в съдебната практика
Както е известно, в края на 2017 г. съдът в Люксембург постанови решение (пълния му текст виж тук), чието изпълнение се очакваше да доведе до цялостна промяна – нормативна и практическа, в начина на определяне на минималните адвокатски възнаграждения (коментар от автора на преюдициалното запитване виж тук). „Национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС“, констатира СЕС. И единственото указание, което даде на съдилищата, когато осъждат загубилия да плати за адвоката на спечелилия, гласи: „следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“.
Пет години по-късно, от една страна, Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения по същество е същата (за прецизност следва да се посочи предизвикалата острата реакция на адвокатите предизвестена отмяна на големите промени в нея от 2014 г. и последвалите изменения в нея) – все така водещо за това колко най-малко трябва да получи адвокатът за труда си е какво е делото по вид, какъв е материалният интерес по него и колко пъти е заседавал съдът. По искане на ВАдС беше изготвено изследване на критериите и факторите, по които следва да се определят минималните хонорари (виж тук), но промяна няма.
От друга страна, при липсата на нормативна промяна в Закона за адвокатурата и в наредба №1, съдиите, изправени пред констатацията на СЕС за потенциално ограничаване на конкуренцията от минималните хонорари в този им вид и указанието му да следят за легитимните цели за въвеждането им, най-общо избраха два подхода. Първият е да се правят, че нищо не се е случило – т.е. винаги предвидените от ВАдС минимуми се приемат за легитимни и съдът следва да се съобразява с тях. Вторият е, позовавайки се на решението на СЕС от 2017 г., въз основа на собствени критерии да намаляват възнаграждения без да се съобразяват с минималното в Наредба №1.
Този хаос в практиката е накарал състав на Софийския районен съд да се обърне пак към съда в Люксембург (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук).
В преюдициалното запитване са посочени десетки актове на двете върховни съдилища. Ето какво пише СРС до СЕС: „След постановяване на Решение по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, в националната практика липсва синхронно разбиране как следва да бъде конкретно осигурено прилагането на правото на ЕС. В практиката на Върховния касационен съд (ВКС), доколкото е установена от настоящия съд при справка в правни информационни системи, са налични следните разрешения: (1) в нито един случай не е прието от ВКС, че Наредбата надхвърля необходимото или няма изследване на това въз основа на някакви обективни критерии; (2) в един случай е прието, че делото не следва да бъде допускано до касация, когато преди това въззивната инстанция е приела, че отчасти няма да съобрази минималните ставки в Наредбата; (3) в един случай ВКС не допуска касация, приемайки, че решението на СЕС не се прилага за случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК – адвокатско възнаграждение, тъй като касае чл. 78, ал. 8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение, по-рано препращащо към адвокатското; (4) в няколко случая ВКС не допуска касация, лаконично приемайки, че актовете на въззивната инстанция, според които не може да се намалява възнаграждение под минимума по Наредбата, не нарушават решението на СЕС, че ограниченията трябва да се свеждат до минималното, и (5) само в два случая ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса, като е приел, че минималните размери по наредбата всъщност винаги отговарят на критериите, дадени от Съда на ЕС“.
„В повечето случаи съдилищата опитват да приемат с бланкетни мотиви, че щом размерът е предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, той винаги е обоснован, или да определят по свое усмотрение размери, които не почиват на никакви обективни показатели (вероятно с цел спестяване на време). В крайна сметка се стига до там, че заложеното от СЕС разбиране стига до собственото си отрицание, защото в преобладаващия брой случай поради липса на действен критерий се стига до отказ от реален контрол за допустимост на решението на сдружението на предприятия. Оттук възниква и проблемът дали цитираните по-горе актове на Съда на ЕС относно ефективността на приложение на правото на Съюза допускат подобен подход – да се прилага една противоречащо на чл. 101, пар. 1 ДФЕС решение на сдружения от предприятия като заместител на самото себе си. … В крайна сметка налаганата от ВКС практика, приемаща за приложима НМРАВ независимо от редакцията ѝ, независимо от конкретиката на делото и независимо от икономическата ситуация, предоставя на сдружението „бланков чек“ при налагането на тарифи“, обобщава проблема българският съдия.
Въпрос №1 Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че националните съдилища могат да не приложат национална правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минимален размер, определен с наредба, приета само от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), когато същата не се свежда до постигането на легитимни цели, не само спрямо страните по договора, а и спрямо трети лица, които биха били осъдени да заплатят разноските по делото?
В преюдициалното запитване се посочва, че на практика най-голям интерес да се провери законността на минималните адвокатски хонорари имат косвено засегнатите, върху които се пренася цената. „Така е в хипотезите на чл. 38 ЗАдв и исковете за разноски по ЗОДОВ, както и в процесната хипотеза, уредена в чл. 78, ал. 5 ГПК – намаляването по искане на загубилата страна на стойността, която тя трябва да възстанови на спечелилата страна от заплатеното от нея възнаграждение за адвокат. Такива въпроси се повдигат по значителен дял, ако не и по всички граждански и търговски дела, защото притесняващата се от загуба страна винаги има интерес да бъде осъдена за по-малко и прави „дежурни“ (във всеки случай и без нужда от мотивиране) възражения за прекомерност, другата страна почти винаги претендира разноски, чийто документален размер не е минимален, и се противопоставя на намаляването им, а законосъобразно дължимият размер не е ясно определен“, пише СРС.
Той поставя пред съда в Люксембург серия от въпроси за това как на практика българският съдия трябва да гарантира спазването на правото на ЕС при преценката си за адвокатските разноски и чия е тежестта на доказване.
Въпрос №2 Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че легитимните цели, които оправдават прилагане на национална правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минимален размер, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), се предполага, че са определени от закона и съдът може да остави националната уредба без приложение, ако не установи, че в конкретния случай тези цели са надхвърлени, или обратно – следва да се изхожда от това, че националната правна уредба е неприложима, освен ако не се установи постигането на такива цели?
Въпрос №3 Съгласно чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 г. коя страна по граждански спор, в който се възлага на загубилата страна да заплати разноски, следва да установи наличието на легитимна цел и пропорционалността при провеждането ѝ чрез наредба относно най-ниските възможни размери на адвокатските възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокатите, в случай, в който се иска намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност – тази, която иска присъждането на разноските, или загубилата страна, която иска намаляването на възнаграждението?
Въпрос №4 Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че когато делегира приемането на минимални цени чрез наредба на съсловна организация на адвокатите, държавният орган като Народното събрание следва да посочи изрично специфични методи, по които да се определи пропорционалността на ограничението, или следва да възложи на съсловната организация да ги обсъди при приемането на наредбата (например в мотивите на проекта или други подготвителни документи), и съответно когато такива методи не са взети предвид, съдът следва да откаже да приложи наредбата, без да изследва конкретните размери, а наличието на обосновано обсъждане на такива методи да е достатъчно, за да се приеме, че уредбата се свежда до необходимото за изпълнението на поставените легитимни цели?
Въпрос №5 При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че легитимните цели, които оправдават прилагане на национална правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и тяхната пропорционалност, следва да се преценяват от съда спрямо ефекта на конкретния предвиден за делото размер и, ако този размер надхвърля необходимото за постигане на целите, да откаже да го приложи, или съдът следва да изследва вида на заложените в наредбата критерии за определяне на размера и проявленията им в принципен план, и ако установи, че в определени случаи те могат да надхвърлят необходимото за постигане на целите, да откаже да приложи съответното правило във всички случаи?
„…повечето национални съдилища изпитват съмнения дали разрешението, дадено в Решение по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, че правилата на наредбата на Висшия адвокатски съвет по принцип противоречат на забраната по чл. 101, §1 ДФЕС. Напротив, националните съдилища приемат, че докато не се установи изрично, че тези правила са приети в нарушение на изискванията за легитимна цел и пропорционалното ѝ преследване, НМРАВ се прилага. По тази причина тежестта за установяване на такова нарушение се възлага по принцип на страната, която иска намаляване на възнаграждението. Това налага и изричен отговор на въпроса дали се презюмира неприложимост на Наредбата за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, която неприложимост търпи изключения, или обратното – се презюмира действителност на наредбата до доказване на противното. Налага се да се отговори и на въпроса кой следва да доказва наличието на легитимен интерес и пропорционалност в процес, който не се води между страната и адвоката ѝ, а между две страни, всяка от които ползва адвокат“, обяснява районният съд.
В запитването си той посочва, че големият въпрос е дали законодателят трябва да гарантира пропорционалността на минималните хонорари при приемането им от ВАдС (като определи методите, които адвокатурата трябва да следва и това да се документира при приемането на наредбата), или проверката за пропорционалност трябва да се прави от съда. СРС обяснява, че да се извършва преценка по всяко дело е затруднително, тъй като съдиите нямат данни за оперирането на адвокатите като самостоятелни предприятия.
„В случай че правилата на наредбата се базират на критерии, които по естеството си не гарантират пропорционалност на ограниченията на конкуренцията, или такива, за които лесно може да се установи, че в определени ситуации не гарантират такава пропорционалност, съдът би могъл да приема националната уредба, която го задължава да приложи тези ограничения, за генерално неприложима. По този начин би могло да се подтикне сдружението към приемането на акт, който е съобразен с изискванията на правото на ЕС. Друго възможно тълкуване обаче предполага преценката да се извършва и мотивира за всяко отделно правило на тарифата и за влиянието му във всеки конкретен казус“, обяснява българският съд.
Въпрос №6 Ако за легитимна цел на минималните възнаграждения е прието гарантирането на качествени правни услуги, допуска ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС минимумите да се определят само въз основа на вида на делото (предмета на иска), материалния интерес по делото и отчасти броя проведени заседания, без отчитане на други критерии като наличие на фактическа сложност, приложими национални и международни разпоредби и други?
Въпрос №7 Ако отговорът на петия въпрос е, че националният съд следи дали легитимните цели за осигуряване на ефективна правна защита могат да обосноват приложение на правната уредба за минимален размер на възнагражденията за всеки процес поотделно, то по какви критерии съдът следва да преценява пропорционалността на минималния размер на възнаграждението по конкретното дело, ако приеме, че минимум е уреден с цел гарантиране на ефективна правна защита в национален мащаб?
Въпрос №8 Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 47, пар. 3 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че при преценката по седмия въпрос следва да бъдат съобразявани правила, одобрени от изпълнителната власт, за възнагражденията, които се заплащат от държавата на служебни адвокати, и – по силата на законово препращане – представляват максимума на възстановяваното на спечелили делото страни, защитавани от юрисконсулт?
Въпрос №9 Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че при преценката по седмия въпрос националният съд е длъжен да посочи размер на възнаграждение, който е достатъчен за постигане на целта за осигуряване на качествена правна защита и който да съпостави със следващия от правната уредба, и да изложи мотиви, с които да обоснове определения по негова преценка размер?
СРС обяснява, че най-добра възможност за критерии за пропорционалност и за справедливо заплащане на правната помощ има при приемането на Наредба №1. Ако тя трябва да се прави от съда по всяко дело, ще е доста по-трудно. „Настоящият състав изпитва съмнение какви критерии за преценка за пропорционалност между нематериална цел (качествено адвокатско обслужване) и материално ограничение (размер на възнаграждение) следва да приложи. На пръв поглед единствен общ измерител е количеството вложен от адвоката труд, преценено през времето като обективен измерител на натовареността, но подобен подход не се споделя в практиката на другите съдебни състави. Той е и значително затруднителен, защото по делата не съществуват записи за количеството положен труд, нито съществуват общоприети пазарни измерители за стойността на услугите и съотнасянето им с преследваната цел, поради което съдът би бил в ситуация да определи и тези параметри по своя преценка при приложение mutatis mutandis на чл. 162 ГПК“, сочи районният съд. И пита как би трябвало да се мотивира съдебен акт, с който се оставя неприложена Наредба №1.
Последният въпрос – №10, който СРС поставя пред съда в Люксембург, гласи: „Следва ли чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с принципите за ефективност на вътрешните процесуални средства и забрана за злоупотреба с право да се тълкува в смисъл, че ако национален съд приеме, че решение на сдружение на предприятия нарушава забраните за ограничаване на конкуренцията, като определя минимални тарифи на членовете си, без да има основателни причини за допускане на такава намеса, е длъжен да използва приетите с това решение минимални тарифни ставки, тъй като същите отразяват действителните пазарни цени на услугите, за които се отнася решението, понеже всички лица, предоставящи съответната услуга, са длъжни да членуват в сдружението?“.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%be...
