Два от въпросите, по които ще се произнесе Търговската колегия, възникват, когато производството по несъстоятелност се прекратява, тъй като наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски по делото.
Висшият адвокатски съвет е установил, че в самия ВКС съставите застъпват различни позиции за това дали в тази хипотеза непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват или не. Част от върховните съдии приемат, че тези вземания и права се погасяват и когато производството е било прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ.
Други обаче са на обратната позиция, като от адвокатурата цитират решение на състав от Гражданската колегия на ВКС. Според членовете му прекратяването на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ няма погасителен ефект за неупражнените права и непредявените вземания. „В случаите на чл. 632 ТЗ постановяването на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност само по себе си не е достатъчно условие кредиторът да предяви вземанията си, без възможността да се изготви списък на вземанията от синдик, поради което и длъжникът не може да възразява, че вземането на кредитора е непредявено в производството по несъстоятелност”, твърдят върховните съдии Марио Първанов, Маргарита Георгиева и Ерик Василев. А от адвокатурата са установили, че тяхното разбиране е възприето и от други съдилища, включително и административни.
Затова по искане на ВАдС сега Търговската колегия на ВКС ще отговори с тълкувателно решение на въпроса: „Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по и. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, в която кредиторите да са имали възможност да предявяват вземанията си?“.
Друг въпрос, станал предмет на новото тълкувателно дело, е дали се погасяват публичните вземания срещу едноличен търговец, за когото производството по несъстоятелност е прекратено поради недостатъчно имущество дори за покриване на началните разноски в процеса.
Едноличните търговци са в центъра и на третия въпрос, който адвокатурата иска да получи разрешение с тълкувателно решение. Той гласи: „Когато длъжник в производството по несъстоятелност е едноличен търговец, погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност, които не са възникнали във връзка с търговската дейност на едноличния търговец?“.
Според преобладаващото разбиране в производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всичките му кредитори, а на осребряване подлежи цялото му имущество – както придобитото в резултат на търговската му дейност, така и личното, включително и половината от притежавано в условията на съпружеска имуществена общност.
В отделни съдебни решения обаче се среща и разбирането, че заличаването на ЕТ след приключването на производството по несъстоятелност не погасява задълженията, поети от него като физическо лице. В тях се развива следната теза: „Заличаването на едноличния търговец не означава заличаване на физическото лице. Признаването на търговско качество на физическото лице разширява правоспособността на физическото лице, позволявайки му да бъде страна и по търговски правоотношения в пределите на собствения му персоналитет, като физическото лице отговаря имуществено и за задълженията на търговеца. Обратното обаче не може да се сподели че търговецът отговаря за задължението на физическото лице и че при заличаване на търговеца се погасяват задълженията на физическото лице. Заличаването на търговеца не е погасило задължението на физическото лице, а само е ограничило правоспособността му“.
Източник: https://news.lex.bg/%D0%B2%D0%BA%D1%81-%D1%89%D0%B...
