Наследниците на нива от 27,5 дка и 2 кв. м лозе са поискали имотите да се разделят. Единият от тях, който обработва земята и получава рентата от нея, обаче е направил възражение, че я е придобил по давност. Районният съд в Силистра допуска извършването на делба. Окръжният съд обаче приема, че тъй като единият от съсобствениците, който обработва земята от десетилетия, е отказвал в продължение на няколко години доброволно имотите да се поделят, така е демонстрирал намерението си да ги свои и ги е придобил по давност. Ето какво пише ОС-Силистра в решението си: „В периода 2004-2007 г. ответникът е отблъсквал владението на останалите съсобственици като е отказвал да си поделят доброволно земеделските земи. Този акт, който е доказан в хода на настоящото дело, представлява наличие на субективния елемент на владението, а именно намерението за своене на идеалните части на останалите наследници на общия наследодател, поради което и поради факта, че от тогава досега са изминали 10 и повече години, е довел до придобиване на процесните имоти по давност от въззивника“ . И отхвърля иска за делба.
Делото е допуснато за разглеждане от ВКС именно заради това виждане на втората инстанция, което категорично е отхвърлено от върховните съдии. В решението си, с което отменят това на ОС-Силистра и допускат делбата, те завяват: „Само отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, ако не е съпроводен с ясно изразяване пред тях на намерение за своене на техните идеални части и с едностранни действия, които да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане и отнемане владението на останалите собственици, не представлява действие, с което се отблъсква владението им“.
За да даде отговора си, ВКС стъпва на Тълкувателно решение №1/2012 г. на Гражданската колегия. И припомня, че в него е прието, че презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, „но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение“. Освен това задължителната съдебна практика изисква при спор именно той да установи преобръщането на владението, като докаже действията, чрез които е демонстрирал спрямо останалите сънаследници промяната в намерението си – да владее и техните идеални части за себе си.
Върховните съдии Павлова, Гроздева и Йорданов припомнят, че доброволна делба може да има само при съгласие на всички съсобственици и отказът дори на един от тях е пречка за извършването ѝ. Тази пречка обаче може да бъде преодоляна чрез предявяване на иск за съдебна делба.
„Законът не предвижда изискване за мотивиране на отказа, нито му придава друго значение, освен на пречка за извършване на доброволна делба, който има за последица запазване на съсобствеността. В частност законът не предвижда, че този случай означава намерение на сънаследника да държи целия имот като свой (не установява подобна презумпция)“, пишат те в решението си.
И обясняват, че причините за отказа могат да бъдат най-различни. „Например възможно е упражняващият фактическа власт сънаследник да не отрича правата на останалите съсобственици, а причина за нежеланието му да сключи договор за доброволна делба с тях, да са: несъгласието му с условията по сделката относно конкретните имоти (вещи), които му се предлагат като дял, размера на паричното уравнение; неспособността да прецени предимствата и недостатъците на отделните имоти (вещи); наличието на имуществен или друг интерес да ползва всички неподелените имоти (а не на тези, които му се предлагат в дял); влошени лични отношения с останалите сънаследници или просто характерови особености; както и други случаи, които не могат да бъдат изброени изчерпателно. По тази причина (липсата на законова презумпция за причината за отказа и множеството възможни такива) без да са изложени изрично причините за отказа, те не могат да бъдат предполагани“, заявява ВКС.
Върховните съдии посочват, че е възможно причината сънаследник да не се съгласи на доброволна делба да е и неговото субективно отношение към чуждите части като към свои. „Но съгласно приетото с ТР № 1/2012 г., подобно субективно отношение има значение само доколкото е проявено пред останалите сънаследници и доколкото е съпроводено с едностранни действия, които имат за последица превръщането на държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение. И както е прието с тълкувателното решение, доказателствената тежест за конкретните действия е на сънаследника, който се позовава на придобивна давност, като основава твърденията си за това на отказа да участва в доброволна делба“, подчертава ВКС.
Давайки отговора си на правния въпрос, заради който делото е допуснато до касация, върховните съдии се заемат да изследват дали мъжът, отказващ делбата, е доказал възражението си, че е придобил по давност нивата и лозето в Силистренско. И стигат до извода, че не е.
По делото са разпитани свидетели, които разказват, че само той обработва т. нар. лозе, което всъщност отдавна е овощна градина. Освен това от кооперацията в село Полковник Ламбриново са издали бележка, че от 1995 г. до 2007 г. рента за нивата е плащана само на него и на баща му. Свидетели са посочили, че знаят за отказа му да се извърши доброволна делба, но не и каква е причината за него.
Ето как коментира върховният съд тези факти: „От събраните по делото свидетелски показания не се установява, че ответникът е извършил някакви действия, различни от ползването на имотите и получаването на рента, с които да е проявил пред останалите сънаследници промяна в намерението си. Съдебната практика е установена и трайна за това, че ползването на имота само от един от съсобствениците не означава промяна в намерението по отношение на правата на останалите съсобственици. Получаването на рента също не е такова действие, тъй като то може да доведе само до облигационни претенции на сънаследниците“.
Пълен текст на решението: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/vCourtActsByCase/556870CD047DF482C22584500040DA22
