ВКС разясни кой встъпва в процеса, когато страна почине в хода на делото

320 | Актуално / В медиите

Кого конституира съдът като страна в процеса, ако първоначалният ищец или ответник почине в хода на делото. На този въпрос отговори в определение състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик по делото Дияна Ценева и членове Бонка Дечева и Ваня Атанасова.

Гражданският процесуален кодекс (чл. 227) предвижда, че „когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника“. До ВКС обаче стига спор за това кой трябва да бъде конституиран като ищец на мястото на починала жена, която е завела ревандикационен иск за имот в Банкя.

Случаят е оплетен и специфичен, появяват се две завещания, но в края на краищата и трите съдебни инстанции, произнесли се кои трябва да са страните по ревандикационния иск, ги определят безпротиворечиво по един и същи начин (пълния текст на определението виж тук).

Пред ВКС обаче е поставен въпросът как трябва да процедира съдът при смърт на ищеца, като една от страните твърди, че при конкуренция на права между претендиращи да са правоприемници на починалата страна по силата на различни завещания, той трябва да конституира всеки от тях, като се произнесе по материалноправната им легитимация с решението по делото.

Според върховния съд това не е правилният подход. Първо в определението си той разяснява базисните положения. „Когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН), като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет (чл. 16, ал. 2 ЗН) починалата страна се замества от заветника“, пишат в определението си съдиите Ценева, Дечева и Атанасова.

А на въпроса какво се случва, ако починалата страна се е разпоредила със същото имущество с няколко завещания, ВКС отговаря, че тя се замества в процеса от лицето, облагодетелствано с най-късно съставеното завещание.

„В тази хипотеза преценката на съда е ограничена до проверка за валидността на завещателните актове от външна страна и до това кой от тях е последващ“, подчертават върховните съдии.

И подчертават, че с определението на съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна не се разрешава правен спор между тях. „Така само се констатира осъществяването на предвиден от закона факт, пораждащ процесуално правоприемство“, заявява ВКС.

Затова изрично посочва, че споровете между хората, които претендират да са универсални или частни правоприемници на починалата страна, за валидността на завещанието, на което някоя от тях основава правата си, подлежат на разрешаване в отделно исково производство.

Източник: https://news.lex.bg/%d0%b2%d0%ba%d1%81-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%8f%d1%81%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%b9-%d0%b2%d1%81%d1%82%d1%8a%d0%bf%d0%b2%d0%b0-%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%86%d0%b5%d1%81%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0/