„Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето ѝ, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж“, постанови Гражданската колегия.
Както „Лекс“ писа, до тълкувателното дело се стигна заради казуса на бивша служителка на Държавен фонд „Земеделие“, която съди институцията за обезщетение от близо 73 000 лв. Тя твърди, че две години след като е напуснала работа, фондът незаконно е задържал трудовата ѝ книжка. Като по делото беше установено, че между върховните съдии има спор от кой момент възниква задължението на работодателя да върне оформената трудова книжка и дали служителят трябва да го покани да му я предаде. Т.е. базисният спор е дали това задължение на работодателя е търсимо или носимо.
Преди да даде своето задължително разрешение Гражданската колегия на ВКС посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение (съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж – разпоредбите виж в карето), за работодателя възникват две задължения – да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника.
„Данните, подлежащи на вписване са посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването им, работодателят следва да предаде, т.е. фактически да предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила“, заявяват върховните съдии.
И обясняват, че изискването е изпълнението да е незабавно, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Това е моментът, в който тези задължения стават изискуеми.
„След като задълженията по чл. 350 КТ станат изискуеми, работодателят изпада в забава за изпълнението им, ако не е изпълнил, но изпълнението е възможно и закъснението му се дължи на причина, за която той отговаря. Доколкото точното (в срок) изпълнение на задължението за предаване е в пряка зависимост от точното (в срок) изпълнение на задължението за вписване на данните в трудовата книжка, за да е възможно изпълнение, трудовата книжка трябва да е при работодателя в деня на прекратяване на трудовото правоотношение“, посочват върховните съдии.
И разглеждат различните хипотези. Когато служителят е предал предварително трудовата си книжка на работодателя, неговите задължения да я оформи и да я предаде ще станат изискуеми в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. При неизпълнение той изпада в забава от същия ден.
Ако работникът даде книжката си след деня на прекратяване на договора, задълженията на работодателя да я оформи и предаде ще станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ако по някаква причина работодателят не ги изпълни в същия ден, изпада в забава.
„Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка“, пише ВКС. И подчертава, че тя не може да бъде изпратена по пощата или предадена на определен от работника човек, освен ако той не е дал изрично писмено съгласие за това.
„След като работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си (чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата), задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение“, заявяват върховните съдии.
И посочват, че за избягване на спорове дали работодателят е върнал трудовата книжка, законодателят е въвел изискването – датата на предаването ѝ от работодателя на служителя да се отбелязва в дневника за издаване на трудовите книжки.
След това ВКС се заема да отговори кога има незаконно задържане на трудовата книжка и работникът може да получи обезщетение.
„При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работникът или служителят има задължение да представи трудовата си книжка, за да бъдат отразени необходимите данни, а за работодателя възникват задълженията по чл. 350 КТ. Във всички случаи на неизпълнение от страна на работодателя на посочените в цитираната норма задължения за вписване на данните, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и за незабавно предаване на трудовата книжка, която е надлежно и своевременно оформена, е налице незаконно задържане на трудовата книжка“, заявяват върховните съдии.
И отново разясняват момента, в който има незаконно задържане на книжката, според това кой е я държал. Ако изначално тя е в работодателя и той забави вписването и предаването ѝ след деня на прекратяването на договора, ще дължи обезщетение. „В случаите на прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, когато датата не е известна на работника или служителя, а само на работодателя, той следва да я съобщи на работника или служителя, за да може последният да се яви и да получи лично книжката си на датата на прекратяване на трудовото правоотношение“, обяснява ВКС. А когато трудовата книжка се съхранява от служителя, работодателят следва в петдневен срок да поиска от него да му я предостави. След като я получи, трябва да попълни данните и да я предаде на работника незабавно в деня на предоставянето на книжката. Ако забави вписването, ще дължи обезщетение.
„Във всички случаи е налице незаконно задържане на трудовата книжка и работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на книжката на работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчаквал получаването ѝ, но книжката не му е била предадена, без да има основателни причини за това. В тази хипотеза попадат случаите на отказ за връщане или възпрепятстване за получаване, като работодателят изпада в забава относно изпълнение на задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В този случай обезщетението по чл. 226 ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка“, пишат върховните съдии.
Те обясняват, че ако надлежно поканеният работник не се яви или не декларира писмено, че иска книжката да бъде предадена чрез друг или по пощата, отговорността е негова, а не на работодателя. „В тази хипотеза и когато работникът или служителят не е потърсил книжката, която е предал за оформяне на работодателя, не е налице хипотеза на незаконното ѝ задържане, която да е в причинна връзка с претърпените вреди. В случаите, когато работникът или служителят, с предоставяне на трудовата си книжка на работодателя, е представил и писмена молба с искане трудовата му книжка да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице, работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, съответно от деня на предоставяне на трудовата книжка, ако не е изпълнил задълженията си по чл. 350 КТ“, се посочва в решението.
Върховните съдии подчертават, че неправомерното задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея не може да се постъпи на друга работа, а и на осигурителни права – без нея не може да се получава обезщетение за безработица. И припомнят какви са предпоставките за обезщетяване на причинените вреди:
- прекратено трудово правоотношение,
- незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя
- наличие на причинени вреди
- причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.
Обезщетението е брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на книжката, а работникът не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените вреди, защото той е нормативно определен. „Наличието на незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226, ал. 2 КТ не се предпоставя от виновно поведение на длъжностни лица“, подчертава ВКС.
Тълкувателно решение № 1/2019 от 02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС вижте тук:
https://news.lex.bg/wp-content/uploads/2019/12/%D1%82%D1%83%D0%BA.pdf
