Вместо да излезе от затвора на 24 март 2012 г., мъжът е освободен чак на 27 април 2012 г., т.е. лежал е 34 дни повече, което е 1/3 от присъдата му.
Затова той завежда иск срещу прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендира обезщетение от 10 000 лв. Софийският градски съд определя компенсация от 3000 лв., но апелативният съд я намалява на 1000 лв. Така делото стига до ВКС.
За 29 дни повече в затвора – 3000 лв., за 34 дни – 1000 лв.
Състав на Гражданската колегия с председател Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев е допуснал делото до касационно обжалване, защото е установил, че е налице противоречива съдебна практика.
В решението са цитирани серия от актове на съдилищата, с които се присъждат обезщетения за надлежани присъди. Като във всички случаи компенсациите са по-високи от тази на осъдения за кражба. Например през 2014 г. за 5 дни повече в затвора Софийският градски съд е определил обезщетение от 300 лв. През 2012 г. ВКС за случай на надлежана през 2007 г. с 26 дни присъда е присъдил 2000 лв. А Апелативният съд във Велико Търново е постановил, че мъж, който през 2003 г. е останал 29 дни повече в затвора, трябва да получи 3000 лв.
От какво се ръководи съдът при тази „по природа трудна дейност“
„Оценяването на морална вреда, освен в случаите когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този, комуто се пада, да извърши проучвания на съдебната практика, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите, които могат да се присъдят за това“. Този коментар от решение на Европейския съд по правата на човека е цитирал Върховният касационен съд, като дава разяснения от какво се ръководи съдът, когато определя обезщетенията за надлежана присъда.
„Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство“, пише ВКС.
И припомня, че когато прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 Закона за задълженията и договорите, за да определи паричния еквивалент на неимущественото увреждане, съдът извлича справедливия размер на компенсацията от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства.
„Тези обстоятелства във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването“, изброяват върховните съдии.
Освен това посочват, че паричният еквивалент на увреждането се определя към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната към онзи момент. „А присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване“, посочва още ВКС.
Върховните съдии изрично подчертават: „Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези“.
Тези критерии се прилагат за всички хипотези на чл. 2 от ЗОДОВ – от незаконно подслушване, обвинение или арест до надлежана присъда.
В случаите, когато става дума за обезщетение за изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер (чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ), ВКС сочи, че от значение са още условията в мястото, където е изпълнявано наложеното наказание „лишаване от свобода“, режимът, отношението на затворническата администрация, данни за психически или физически тормоз и дискриминация, осъществявани от служители или от други затворници, предприемане на адекватни мерки при данни за подобни деяния и пр.
За 34 надлежани дни – 3400 лв.
След като разясняват как трябва да се подхожда при определяне на обезщетението за надлежана присъда, върховните съдии заявяват, че в случая на осъдения за кражба, който е останал 34 дни повече в затвора, справедливото обезщетение е 3400 лв.
ВКС взема предвид, че когато влиза в затвора мъжът е на 20 години, криминално проявен, с множество осъждания, които продължават и след това. Свидетели са разказали, че е имал проблеми с другите затворници – оплаквал се е, че го тормозят, бил е бит и искал да излезе, буйствал, казвал, че не може да стои затворен и цялата обстановка му влияе зле. След изтичане на срока на присъдата, започнал да се чуди защо не го освобождават и започнал да мисли, че няма да излезе. Роднините му дълго не били наясно защо не е освободен и какво трябва да се прави.
„Нормално е да се приеме, че по време на целия престой в затвора лицето е изпитвало неудобства, чувствало се унизено, а също така е било притеснено, накърнило се е социалното му общуване. За периода след срока по наложеното с присъда наказание, тези негативни преживявания се запазват, като за тях се дължи обезщетение, защото вече задържането и ограничаването на личната свобода са противоправни. В случая са установени и обстоятелства, сочещи на морални, физически и емоционални увреждания над обичайните“, пише ВКС.
Той подчертава, че за да определи обезщетението съобразява възрастта на пострадалия към април 2012 г., личността му и начина на живот, вида на деликта, продължителността на противоправното задържане в затвора, неблагоприятното отражението върху неговите емоции и психика, чувствата на несигурност и притеснение и не на последно място – разрешенията в съдебната практика при сходни случаи.
Стъпвайки на данните на Националния статистически институт за 2012 г. (среден годишен доход 4327 лв., средногодишен разход – 4058 лв. и висока годишна инфлация от 4,2%), върховните съдии определят, че на мъжа се полагат 3400 лв. с лихвите от деня на освобождаването му преди почти 7 години. Прокуратурата е осъдена и да плати хонорара на адвоката му, който за трите инстанции на делото по ЗОДОВ е общо 1088 лв.
Източник: https://news.lex.bg/%D0%B2%D0%BA%D1%81-%D1%80%D0%B...
