Решението идва в момент, в който темата за сигурността на завещанията е на дневен ред след серия от случаи на измами със саморъчни такива. Нотариусите предлагат промени в закона, с които да се предвиди винаги при обявяване на завещание да се уведомяват законните наследници. Те настояват още да се върне съществувалата преди 1944 г. възможност за съставяне на тайно завещание пред свидетели.
Предмет на делото, станало повод върховните съдии да разтълкуват Закона за наследството (ЗН), обаче не е саморъчно, а нотариално завещание, което макар да се приема за най-сигурно, е било оспорено. Затова ВКС излиза с решение, в което подробно разяснява изискванията към нотариалното завещание.
Съставът с председател Емануела Балевска и членове Снежанка Николова и Гергана Никова тълкува чл. 24, ал. 2 от ЗН (виж карето), като въпросът, поставен пред него е: „Необходима ли е специална форма на „диктуване”, за да се приеме за удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН, съгласно което завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена ?”.
Преди да му отговорят върховните съдии се спират на постановките, по които има формирана практика, която и самите те споделят. А именно – какви са изискванията за форма на нотариалното завещание. Те са:
- устно изявяване на волята на завещателя
- записване на изявената воля от нотариуса
- прочитане на записаното
- отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса.
„Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 42, б. „б” ЗН“, припомня ВКС.
И разяснява как трябва да се разбират изискванията на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството: „Устното изявяване на волята на завещателя означава, че пред нотариуса и пред двамата свидетели завещателят изразява с обикновени изрази какво желае да завещае и на кого. Нотариусът може да задава въпроси с цел конкретизиране и уточняване на казаното от завещателя, а при написване на завещанието може да прави стилистични поправки, да заменя нелитературни думи. При всички случаи употребените изрази следва да предават точно смисъла на направените от завещателя разпореждания“.
Затова върховните съдии заключват, че „законът не поставя изискване нотариусът да записва изявленията на завещателя под диктовка, т.е. да запише буквално това, което му говори завещателят“.
За да стигнат до този извод, върховните съдии Балевска, Николова и Никова правят сравнителен анализ на чл. 24, ал. 2 ЗН и на аналогичната му разпоредба в стария Закон за наследството от 1890 г. (чл. 63), който е уреждал т. нар. публично нотариално завещание. ВКС посочва, че старият ЗН е предвиждал, че завещанието се диктува от завещателя и се написва от нотариуса, тъй както е диктувано. Такова изискване обаче отсъства в чл. 24, ал. 2 ЗН. Различието, заявяват върховните съдии, не е редакционно, а се дължи на ново разбиране на законодателя за формалностите, които следва да се съблюдават като условия за валидност на нотариалното завещание за разлика от публичното нотариално завещание. „Регламентирайки формата на нотариалното завещание, законодателят е приел, че изявяването на волята на завещателя не е еднократен акт. То е процес, който включва подготвителни и действия, пряко насочени към съставянето на документа, материализиращ последната воля на съответното лице относно разпореждане с притежаваното от него имущество. Този процес приключва с прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт“, обяснява ВКС. И заявява, че именно тези последни действия са гаранция и удостоверяват, че нотариусът точно е записал устно изявената пред него и свидетелите воля на завещателя.
До нуждата от разяснения от страна на ВКС се стига заради спор за апартамент в идеалния център на София. През 2007 г. собственикът му, който е разведен, без деца, братя и сестри, го завещава на втория си братовчед „в знак на благодарност за обичта, уважението и вниманието, което му е оказвал през годините”. През 2009 г. наследодателят умира. Братовчед му обаче не влиза във владение на имота и затова завежда ревандикационен иск (чл. 108 от Закона за собствеността) срещу наследниците по закон – те са деца и внуци на братя на бащата на починалия. Делото стига веднъж до ВКС и по него е оспорено завещанието в полза на мъжа, завел ревандикационния иск, като наследниците по закон твърдят, че то е нищожно. Върховният съд дава указания на Софийския апелативен съд (САС) да прецени дали нотариалното завещание съответства на изискванията на чл. 24, ал 2 ЗН, т.е. дали нотариусът е записал изразената от завещателя воля, така, както е изявена устно от него.
САС разпитва двамата свидетели, присъствали на съставянето на завещанието. Те са разказали пред съда, че когато влезли при нотариуса, той започнал да пише. Но завещателят не му диктувал, не го е допълвал или поправял, бил съгласен с това, което нотариусът пише. Свидетелите сочат, че мъжът и нотариусът са си говорили, „кореспондирали си”, имало е въпроси и отговори. Така апелативният съд установява, че завещателят не е диктувал на нотариуса. И затова постановява: „Липсата на елемент от фактическия състав на завещанието, както в случая се твърди от свидетелите, че липсва „диктуване” от завещателя на нотариуса и устно изразяване на волята на завещателя, води до нищожност на завещателния акт“.
Според ВКС обаче изводът за нищожност е неправилен, тъй като в закона няма изискване за диктуване. Върховните съдии подчертават, че втората инстанция освен да разпита двамата свидетели на съставянето на завещанието, е трябвало да установи и останалите факти. Например, че преди тримата да се изправят пред нотариуса е извършена подготвителна дейност, включително и нотариална психиатрична консултация, набавени са и документи за правото на собственост върху апартамента.
„Така установените подготвителни действия свидетелстват за наличието на целенасочена волева и мисловна дейност, предназначена да доведе до съставянето на завещание, изчистено от съмнения относно взетото съзнателно и непоколебимо решение за завещаване на конкретното имущество в полза на втория братовчед на завещателя, като същевременно са част от процеса на съставяне на завещанието, разгледан в широк смисъл“, пише ВКС в решението си.
И изтъква, че завещанието е записано в присъствието на свидетелите и е резултат от водения между мъжа и нотариуса разговор. Освен това текстът на завещанието е прочетен и завещателят е потвърдил съответствието между записаното и изявената от него воля, а в удостоверение на това той, свидетелите и нотариусът са положили подписите си. Затова ВКС заключава, че завещанието е напълно валидно, след смъртта на съставилия го апартаментът е станал собственост на втория му братовчед, чийто ревандикационен иск е основателен.
Източник: https://news.lex.bg/%D0%B2%D0%BA%D1%81-%D1%80%D0%B...
