Както „Лекс“ писа, след като получи сигнал от столичната колегия за случая, председателят на Софийския апелативен съд Даниела Дончева незабавно разпореди проверка. Заключението от нея беше, че изслушването на звукозаписа от заседанието показва, че съдебният състав не е допуснал разглеждане на дела без адвокатите и страните по тях да са извикани в залата (подробно за установеното от председателя на САС виж тук).

Тъй като на заседанието, в което адвокатите не са участвали, съдебният състав беше обявил делата за решаване, защитниците поискаха да бъде отменен ходът по същество. На 15 октомври 2021 г. председателката на САС уведоми Софийската адвокатска колегия, че той е отменен и делата са насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание, „с цел запазване и защита интереса на страните“.

Случаят обаче не е приключил до тук. С определението за отмяна на хода по същество съставът на САС е наложил на един от адвокатите – Михаил Коен, 300 лева глоба за обида на съда (на основание чл. 89, т. 3 вр. чл. 91, ал. 1 ГПК) и 1000 лв. глоба за неоснователно отлагане на делото (на основание чл. 92а вр. чл. 91, ал. 2 ГПК).

ВКС посочва защо е наложена глобата за обида: „Видно от мотивите, глобата от 300 лева е наложена заради изложените в молбата от 06.10.2021 г. твърдения, а именно – че адв. Коен е бил преди часа на заседанието пред съдебната зала, че в 10.29 часа е влязъл в залата, че съдебният състав напуснал от задния вход, което е определено от решаващия съдебен състав като изнесени и разпространени неистини, с което е нанесена обида на съда“.

За глобата от 1000 лева ВКС пише, че е наложена с мотиви, че адвокатът е проявил небрежност, оставяйки делото да бъде разгледано в негово отсъствие и с това е станал причина за неоснователното му отлагане.

Адвокат Коен прави искане за отмяна на двете глоби пред състава, който му ги е наложил, като заявява, че няма основание да бъде санкциониран нито за обида на съда, нито за неоснователно отлагане на делото.

Съставът на САС отказва отмени санкциите. „Счита, че е налице неоснователно отлагане на делото, тъй като определението за даване ход по същество е отменено не за да бъде поправена грешка и пропуск на съда, а катоакт на снизхождение към молителя“. Съдебният състав намира, че „благодеянието, което съдът е оказал на страните, преценявайки, че техните интереси не следва да страдат от пропуските на техните пълномощници, не заличава обективния факт на забавяне на производството, който краен резултат е настъпил единствено по вина на невзелия участие в заседанието адвокат Коен“, излага ВКС мотивите, с които апелативните съдии са отхвърлили искането за отмяна на двете глоби.

Така казусът стига до върховния съд, пред който Михаил Коен е представляван от адвокат Валя Гигова.

ВКС е категоричен, че няма никакво основание Коен да бъде санкциониран нито за обида на съда, нито за неоснователно отлагане на делото. В мотивите, с които отменят двете глоби, върховните съдии разясняват как трябва да общуват съдът и адвокатите и дали е обида страна да посочи пропуск или грешка на съда, дори такива според съда да няма.

ВКС коментира първо дали в случая адвокатът е нанесъл обида на съда и заявява, че изложените в молбата му за отмяна на хода на същество твърдения за допуснати от САС процесуални нарушения „не съдържат нецензурни и обидни думи и определения, не обективират грубо и явно неуважително отношение към съдебния състав или съда като институция, респ. не могат да се квалифицират като обида към съда“.

Ирелевантно в случая е дали изнесените факти са верни, тъй като страните, респективно техните процесуални представители излагат фактите и обстоятелствата по делото такива каквито са ги възприели и с оглед предприетата защита. Дали определен факт се е случил в обективната действителност, или не, е въпрос на доказване в процеса. За да е налице обида на съда, следва не просто да са изложени твърдения за факти и обстоятелства, а те да са свързани с груби, явно неуважителни и унизителни квалификации за член на съдебния състав, целият съдебен състави или съда като институция. Приемането на обратното означава да се квалифицира като обида на съда всяко твърдение за грешка или пропуск на съда, представляващо основание по чл. 253 ГПК за изменение или отмяна на съдебен акт от постановилия го съдебен състав, както и всяко възражение или оплакване на страна за допуснати от съда нарушения на закона, представляващи основания за отмяна на съдебен акт по реда на инстанционния контрол“, заявява ВКС.

Що се отнася до глобата от 1000 лв., върховните съдии сочат, че в случая не се установява поведение на страната, довело до неоснователно отлагане на делото.

Самото обстоятелство, че е уважено искането на процесуалния представител на въззивника и е отменено определението за даване ход по същество по реда на чл. 253 ГПК, изключва хипотезата на неоснователно причинено отлагане. Съдът е приел, че искането на страната е основателно и го е уважил, т.е. налице е правомерно упражняване на процесуални права и преценка на съда, че са налице основания за отмяна на собственото му определение за даване ход по същество. Изложените от съдебния състав мотиви в обжалваното определение не обосновават предпоставките на чл. 92а ГПК“, пише ВКС в определението си.

Източник: https://news.lex.bg/%d0%b2%d0%ba%d1%81-%d0%be%d1%8...