Историята на спора е следната. Мъжът и жената са женени от 1991 г. до 2003 г. През 1995 г. той наследява парцел, на който през 1997-98 г. двамата строят къща с лични средства на съпругата. През 1998 г. обаче мъжът прехвърля на трето лице 2/3 от дворното място (договорът между тях е развален през 2007 г.). За сградата липсва учредено право на строеж и към момента на построяването ѝ съпругът – ответник по делото е бил собственик на 1/3 от дворното място. През 1999 г. построената в парцела сграда е узаконена на негово име и на третото лице.
Софийският апелативен съд заявява, че „построеното в съсобствен имот става съсобствено между съсобствениците на терена, а частта от него, която съответства на правата на единия съсобственик, който е бил в брак по време на строителството, става съпружеска имуществена общност“. Той стъпва на т.4 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 5/1972 г, която гласи: „Включва се в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг“.
„Въпросът при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, е релевантен за изхода на настоящия правен спор“, заявяват върховните съдии Маринова, Марева и Донкова. И констатират, че по него има противоречива практика на състави на Гражданска колегия на ВКС.
Според част от върховните съдии разрешението, дадено в ППВС № 5/1972 г. намира приложение и в случаите, когато единият съпруг е бил собственик на идеална част от поземления имот, в който е построена сграда по време на брака между съпрузите. „Построеното в съсобствен имот става съсобствено между собствениците на терена, като частта от него, съответстваща на правата на единия съсобственик, който е бил в брак по време на строителството, става съпружеска имуществена общност“, твърдят те.
Други техни колеги обаче са на мнение, че за да прецени дали една сграда е попаднала в съпружеската имуществена общност в резултат на приращение (по чл.92 ЗС), е от значение дали тя е построена в дворно място, което е било индивидуална собственост на единия от съпрузите, или е било съсобствено между единия от съпрузите и трето лице. Според тях ако парцелът е бил личен на единия съпруг, сградата в него е съпружеска имуществена общност. Но ако дворът е негов и на трето лице, върху построеното възниква съсобственост на притежателите на терена.
Определение по гр.д. № 1507/2018 по описа на ВКС: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/vCourtActsByCase/F4E036F46C62260CC225842B0039D08C
