Какво става с непредявените вземания
Първият въпрос, на който дава отговор тълкувателното решение, е какво се случва с непредявените в производството по несъстоятелност вземания и с неупражнените права, когато делото е прекратено след изтичане на една година от първоначалното му спиране поради недостатъчно имущество на длъжника (чл. 632, ал. 4 от Търговския закон), т.е. по него никога не се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията.
Различните виждания в практиката произтичат от това, че производството по несъстоятелност е прекратено и длъжникът е заличен, а това означава, че по силата на чл. 739 ТЗ всички непредявени вземания и неупражнените права трябва да се погасят, но пък от друга страна не имало възможност те да бъдат предявени. Някои съдии приемат, че това е без значение и както във всички останали случаи се прилага правилото на чл. 739 ТЗ. Други пък го прилагаха според това дали длъжникът е юридическо лице или едноличен търговец (ЕТ). А трети разсъждаваха, че в тази хипотеза не се погасява материалното право, а правото на принудително изпълнение.
Търговската колегия на ВКС е приела, че непредявените вземания и неупражнените права се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, като няма значение нито какъв е видът и източникът им, нито каква е правноорганизационната форма на длъжника.
Тълкувателното решение първо се спира на това кога се стига до прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 ТЗ. „При постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ длъжникът е във възможно най-тежкото икономическо положение, тъй като липсва маса на несъстоятелност или секвестируемото имущество на длъжника по стойност е по-малко от размера на началните разноски за развитие на производството, които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. В този случай е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на вземанията, тъй като имущественото състояние на длъжника не позволява кредиторите да бъдат удовлетворени, дори и да бъдат установени. Неразвитието на фазата на предявяване и приемане на вземанията в случая е следствие именно на очертаното икономическо състояние на длъжника“, обясняват върховните съдии.
Но заявяват, че това, че не имало такава фаза в производството не може да бъде аргумент да не бъдат приложени последиците по чл. 739, ал. 1 ТЗ.
„Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ предвижда единствено, че се погасяват непредявените вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност. Нормата не въвежда като предпоставка за приложението ѝ наличието на виновно поведение на кредитора – недобросъвестно бездействие на същия. Непредявяването на вземанията може да се дължи на обективен факт – на икономическото състояние на длъжника, което прави безпредметно предявяването на вземанията, какъвто е и случаят на начална липса на маса на несъстоятелност по смисъла на чл. 632, ал. 1 ТЗ“, посочва ВКС.
И прави коментар на възможността на кредитора да предплати разноските, за да се развие делото по несъстоятелност. ВКС подчертава, че това е негово право, а не задължение и разбира се упражняването му ще има смисъл, само ако би довело до удовлетворението на кредитора и изрежда няколко хипотези.
Но заявява: „При констатирано с решението състояние на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, в очертаните по-горе хипотези, при които предплащането на разноските би осигурило удовлетворяване на кредиторите, е неоправдано неупражняването от кредиторите на правото да се предплатят разноските да не бъде скрепено с погасяване на вземанията им“.
ВКС посочва, че ако изначално липсва имущество, а няма и последваща възможност за попълване на масата на несъстоятелността, да се отрече приложението на чл. 739, ал. 1 ТЗ, „означава да се узакони възможността кредиторите да могат да търсят изпълнение на вземания, възникнали до приключване на производството по несъстоятелност, въз основа на новопридобито от длъжник – едноличен търговец имущество“. „Това не само противоречи на универсалния характер на производството по несъстоятелност, но и създава дуалистичен режим по отношение на длъжниците в зависимост от правноорганизационната им форма“, подчертават върховните съдии.
Те разсъждават и по разпоредбата на чл. 685а ТЗ и изтъкват, че тя се отнася за спирането и течението на погасителната давност за предявени в производството по несъстоятелност вземания, поради което няма отношение към хипотезата, когато то е прекратено по чл. 632, ал. 4 ТЗ и не се е развила фаза на предявяването им.
Като в решението специално се подчертава, че ако делото по несъстоятелност бъде възобновено (по чл. 744 ТЗ), непредявените вземания няма да се считат за погасени, доколкото производството не е приключило. „При преклудиране на възможността за възобновяване на производството по чл. 744 ТЗ, няма основание да се отрече стабилизиране на погасителния ефект по чл. 739, ал. 1 ТЗ относно непредявените вземания и неупражнените права в това производство“, заявява ВКС.
Какво става със специалните искове за попълване на масата на несъстоятелността, ако делото за нея е спряно
Вторият въпрос по тълкувателното дело е за друг казус, който възниква, когато по време на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество не може да покрие разноските по него и делото се спира – чл. 632, ал. 5 ТЗ.
Тук проблемът най-общо е в това какво става със синдика и предявените от него искове – отменителни, за обявяване на недействителни на сделки, прихващания и действия, както и дали може да заведе нови такива дела, при положение, че производството по несъстоятелност е спряно. Той е свързан и с това, че за тези специални скове за попълване на масата на несъстоятелността ТЗ (чл. 649, ал. 1) дава срок от една година от откриване на производството и той е преклузивен.
„Спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ“, гласи отговорът на ВКС в тълкувателното решение.
Преди да стигнат до него върховните съдии посочват от кой момент, според различните хипотези, започва да тече едногодишният срок за предявяване на тези искове от синдика. И обясняват, че когато производството по несъстоятелност е било открито, но след това е спряно поради липса на достатъчно имущество на длъжника, срокът вече е започнал да тече (от решението по чл. 630, ал. 1 или ал. 2 ТЗ) и продължава да тече и след спирането, а при възобновяване не започва нов. „Противното би означавало да се допусне исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ да могат да бъдат предявявани в срок по-голям от едногодишния и да има повече от един начален момент за течение на този срок (от обявяване на всяко решение за възобновяване на производството по несъстоятелност при многократно спиране и възобновяване на производството), което не намира опора в закона. Срокът е преклузивен по своя характер, поради което не може да бъде прекъсван“, пише ВКС.
И подчертава, че тъй като срокът за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност не може да бъде прекъсван и спиран, последващото спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
В решението специално се отбелязва, че в случая няма отношение и чл. 61, ал. 1 ГПК, който предвижда, че при спиране на производството по конкретно дело, спират всички всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. „Посочената разпоредба е относима единствено към процесуални срокове по движение на спряно висящо дело – в случая това е делото по несъстоятелност, но не и към сроковете за предявяване на съпътстващите искове, още повече че производствата по тях са отделни от производството по несъстоятелност“, изтъква ВКС.
В тълкувателното решение се напомня, че срокът за предявяване на специалните искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ всъщност цели да се ускори попълването на масата на несъстоятелността, а от там и удовлетворяването на кредиторите, а спирането му и „замразяването“ на делата ще има обратния ефект. „Исковете по чл. 649, ал. 1, чл. 694, ал. 1 – ал. 3 и чл. 658, ал. 1, предл. 2-ро ТЗ биха способствали за възобновяване на производството по несъстоятелност, а не обратното, поради което производствата по тях не следва да бъдат спирани“, заявяват върховните съдии.
Всички тези съждения за исковете логично водят и до извода, че при последващо спиране на производството по несъстоятелност не се прекратяват правомощията на синдика, нито той се заличава. Това ще стане едва при прекратяване на делото, а при спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ то е висящо.
ВКС разяснява и какво ще означава, ако се приеме обратното виждане: „Освобождаването на синдика с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ на практика би довело до липсата на представляващ длъжника орган, тъй като при обявен в несъстоятелност длъжник неговите органите са десезирани. При освобождаване на синдика с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ се създава и възможност при възобновяване на производството по несъстоятелност да се извърши недопустима подмяна на решението на събранието на кредиторите, избрало освободения с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ синдик, като се поражда и необходимост от провеждане на ново събрание на кредиторите за избор на синдик“.
В решението се изтъква, че ако по време на спряно производство по несъстоятелност синдикът не може да предявява исковете, ще се стигне и до друг неприемвлив резултат – ще изтече погасителната давност по някои от исковете за защита на масата на несъстоятелността.
„Не може да се възприеме и становището, че заварените от спирането на делото по несъстоятелност производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1- ал. 3 ТЗ подлежат на спиране, тъй като правомощията на синдика „спират“, но въпреки това е допустимо синдикът да завежда нови искове по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ. Ако със спиране на делото по несъстоятелност синдикът не може да упражнява което и да е от правомощията си, той не може и да завежда нови искове, в качеството си, както на орган, така и на представляващ длъжника“, посочва ВКС.
И коментира специално един от доводите на съдиите, взели решение за прекратяване на правомощията на синдици, при спиране на делото на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ – че всъщност няма пари, с които да им се плаща възнаграждение.
„Безспорно, липсата на средства е пречка вземането на синдика за текущо възнаграждение да бъде удовлетворено съобразно изискването на чл. 661, ал. 3 ТЗ, но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в по-късен момент след предвнасяне на разноски от кредитор/кредитори в хипотезите на чл. 6296 ТЗ вр. чл. 632, ал. 5 ТЗ, респ. след попълване на масата на несъстоятелност. Да се приеме, че неполучаването на текущо възнаграждение от синдика, поради липсата на средства за изплащането му, е обстоятелство, водещо до отпадане на правомощията му или до невъзможност те да бъдат упражнени, означава да се достигне до неприемливия извод, че и в често срещаната в практиката хипотеза на липса на средства за покриване на разноските по несъстоятелност, но при все още непостановено решение за спиране на производство по несъстоятелност, ще бъдат недопустими извършените от синдика действия по това производство или по исковите производства, в което синдикът действа като орган или като представител на длъжника“, се заявява в тълкувателното решение.
Пълния текст на решението виж тук: http://vks.bg/talkuvatelni-dela-ostk/vks-ostk-tdelo-2018-2-reshenie.pdf
