Точната му формулировка по тълкувателното дело е: „В хипотезите на чл. 10, ал.2, респ. на чл.10, ал.З ЗОДОВ дължи ли ищецът разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато юридическото лице – ответник по иска съгласно чл.205 АПК е представляван в съдебното производство от юрисконсулт?”.
Разпоредбите от ЗОДОВ (виж карето), чието тълкуване иска главният прокурор, предвиждат, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да плати разноските в производството, той ги дължи и при оттегляне или отказ от иска. Както и че ако претенцията му бъде уважена изцяло или частично, ответникът се осъжда да плати разноските, като специално е посочено, че му дължи и внесената държавна такса, и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
Сотир Цацаров е установил, че когато стане дума за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответниците в делата по ЗОДОВ, практиката е изключително противоречива.
Част от съдиите във ВАС приемат, че такова не се дължи, въпреки че ищецът е загубил делото или се е отказал от иска си. Техните мотиви, изложени от главния прокурор, са следните: „В чл. 10, ал.2 и З ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производството по този закон, които изключват приложимостта на чл. 143, ал.З АПК и чл.78, ал.3 и 8 ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която предвижда отговорността на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи“.
Тези съдии изтъкват, че след като в ЗОДОВ е направено категорично разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение и са описани случаите при които възстановяване на такива разходи е допустимо, значи законодателят е изключил възможността в полза на ответника да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт.
Други техни колеги обаче са на мнение, че когато искът за обезщетение по ЗОДОВ е отхвърлен, оттеглен или е направен отказ от него, се дължат разноски за юрисконсулт. Те посочват, че след като именно в тези хипотези в чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ е предвидено, че той дължи разноски, следователно трябва да бъде и осъден да плати и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК. Тези съдии припомнят и че съгласно тълкувателно решение №3 от 2010 г. на ВАС, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, страната дължи юрисконсултско възнаграждение.
„Задълженията за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор, поради което не може да бъде предпоставено от качеството в процеса – на жалбоподател или ответник. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Поради това законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от лице възнаграждението на което се заплаща по трудов договор с цел юридическото лице да бъде възмездено за неоснователно предявения срещу него иск“, изтъкват те.
Техни колеги пък посочват, че възнаграждение за юрисконсулт се дължи и при частично уважаване на иска.
За докладчици по тълкувателното дело са определени съдия Боян Цонев от ВКС и съдия Искра Александрова от ВАС.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%b2%d0%ba%d1%81-%d0%b8-%d0%b2%d0%b0%d1%81-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d1%83%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0/