Висшият съдебен съвет ограничи достъпа на адвокати до дела, по които не са процесуални представители

На свое заседание на 11 юни 2026 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) указа на съдилищата да ограничат достъпа на адвокати до дела, по които не са процесуални представители. Това ще стане чрез специално отбелязване в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) на делата, чиито актове „изцяло не подлежат на публикуване“ или „подлежат на публикуване без мотивите“. Както и досега делата, които се гледат при „закрити врата“, се определят съгласно чл. 136 ГПК и специалните закони (като Закона за здравето, Семейния кодекс, молби за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ и пр.).

Наред с това всеки съдия ще има право на собствена преценка дали да ограничи достъпа на адвокатите до дело, ако в него се съдържа „чувствителна информация“. Това ще важи за производства, по които адвокатите не са процесуални представители, но от решението на ВСС не става ясно ще бъде ли длъжен съдията да обоснове мотивирано своето решение като мярка срещу произволни „засекретявания“ и непрозрачно правораздаване.

По време на заседанието на ВСС стана ясно, че ще се работи и в посока на промени в чл. 31 от Закона за адвокатурата.

„Нашата роля не е да браним личните данни, а пълноценно да защитаваме правата на гражданите според процесуалната ни роля – това важи и за магистратите, и за адвокатите“, заяви председателят на Висшия адвокатски съвет Стефан Марчев. „И тъкмо за изпълнение на тази основна наша роля имаме достъп до лични данни и без този достъп е невъзможно да изпълним нашата конституционна функция. Трябва да се намери необходимият баланс между защитата на личния живот и неприкосновеността, и необходимостта за адвокатите да имат достъп до дела, използвайки технологичните средства, които да го улесняват, а не да го затрудняват, ограничават или изключват напълно. Не може да има превес на GDPR над защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, защото в съдебните производства нашата основна роля е това“, заяви още председателят на ВАдвС. Членовете на Висшия адвокатски съвет прекъснаха редовното си заседание на 11 юни, за да се включат в дебата във ВСС, след като преди това Съветът внесе и писмено становище (виж още тук).

Марчев заяви, че чувствителни данни може да има по всяко дело, както и че всяко дело може да бъде гледано при закрити врата, но това не изключва публичността по принцип. И налага във всеки такъв конкретен случай, вън от ограничителния списък с дела, съдията да мотивира своя акт, изключвайки и публичността.

Председателят на ВАдвС посочи също, че достъпът на адвокатите до делата на основание чл. 31 от ЗА не е ново право, а технически начин за реализиране на вече съществуващо законово право. „Това право е трайно установено в българското законодателство и е основна гаранция за упражняването на адвокатската професия и за достъпа до правосъдие. Законът ясно свързва правото на достъп до дела с качеството „адвокат“, а не с наличието на процесуално представителство по конкретно дело. Ограничаването на този достъп чрез технически или подзаконови механизми би противоречало на действащата нормативна уредба“, е становището на адвокатурата.

ВАдвС подготвя мерки срещу евентуални злоупотреби от страна на адвокати, част от които е приетият на заседанието на ВАдвС на 11 юни 2026 г. проект за допълнение на Етичния кодекс на адвоката (ЕКА). Новите етични правила касаят и свободния достъп до делата, като се въвеждат изисквания за добросъвестност, ограничения на целите на достъпа и засилена защита на поверителната информация. Предвиждат се дисциплинарни наказания за нарушителите. Пълния текст на Проекта за промени в Етичния кодекс на адвоката вижте ТУК

Пред ВСС адв. Марчев подчерта, че електронният достъп чрез ЕПЕП е функционален еквивалент на справките „на място“ в съдебните деловодства. Той посочи също, че при електронния достъп идентификацията на извършващият справката е безспорна, като е налице пълна прозрачност и проследимост на всички извършени действия.

До решенията на ВСС се стигна след сезиране от страна на министъра на правосъдието Николай Найденов. Той заяви, че е получил различни сигнали във връзка с възможността адвокатите да имат достъп до дела, които не са „техни“ и които са били качени в ЕПЕП и ЕИСС с незаличени лични данни на страните и не само, като е съществувала и опция за сваляне на всеки един документ по делата.

Министър Найденов уточни, че не иска да отрича правото на достъп на адвокатите, нито пък призовава за такова. Но поясни, че „в момента може да има реален риск до достъп до чувствителна информация и ако такава „изтече“, това би накърнило правото на достъп до правосъдие и доверието в съдебната система“.

По време на заседанието на ВСС беше изслушан изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов. Дружеството е извършило надграждането на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), чиято „обновена версия“ e пусната през март 2023 г., и в момента има договор за поддръжка на портала.

Филипов обясни, че още с договора за надграждане на „Информационно обслужване“ е било възложено да съобрази разпоредбите в Закона за съдебната власт във връзка с достъпа до ЕПЕП, както и чл. 31 от Закона за адвокатурата, според който адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта. В тази връзка през 2023 г. е било преценено достъпът на адвокатите до ЕПЕП да става чрез квалифициран електронен подпис (КЕП) в качеството им на адвокати и е била разработена двойна идентификация, удостоверяваща първо, че лицето, което иска достъп, е в регистъра на адвокатите, а след това чрез самия КЕП. На 24 март 2023 г. надграденият ЕПЕП е бил пуснат и от тази дата всички адвокати имат достъп до всички дела, поясни Ивайло Филипов.

„Достъпът до ЕПЕП е изцяло с КЕП и интегриран с регистъра на адвокатите. Проверяват се дали те са адвокати и дали подписът е техен. Няма възможност, след влизането на адвоката, да се извлича машинно информация“, каза още Филипов.

Николета Стоянова от „Информационно обслужване“ обясни, че има три вида достъп до ЕПЕП. Първият е публичен, при който публикуваните данни са обезличени. Вторият е т.нар. активен – от страни по дела, който предвижда пълен достъп до електронната папка, за да може страната да извършва процесуални действия. И третият е пасивен и именно в тази категория са адвокатите, които искат да гледат дела, по които не са пълномощници, упражнявайки правото си по чл. 31 ЗА, като в някои райони достъпът за адвокати не е пасивен или публичен. От 1 юни т.г. вече по всяко дело може да се види кой го е достъпвал, кой какви документи е гледал и др., посочи Стоянова.

От „Информационно обслужване“ обясниха, че и към момента свободният достъп е ограничен по дела с чувствителна информация, както и по производствата, заведени в деловодните системи преди 24 март 2023 г. Освен това и в момента всеки съдия може да ограничи достъпа до дадено дело в ЕИСС, като извърши съответната маркировка в определено поле. От 1 юни т. г. индикаторът за маркиране вече е видим и адвокатите ще знаят, че делото или друг конкретен документ е с ограничен достъп по решение на съдията.