Висшият адвокатски съвет: Съдът няма право да преценява може ли адвокатът да оказва безплатна правна помощ

На основание чл. 129, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВл) Висшия адвокатски съвет изготви Становище по тълкувателно дело №3/2025 г. по описа на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС) по следните въпроси:

1. „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда?“

2. „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“

Въз основа на подробно изложени в Становището аргументи Висшият адвокатски съвет счита, че:

• Съдът няма право на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон, защото тази преценка е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда.
• По втория въпрос Висшият адвокатски съвет намира за правилно становището, според което се дължат разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали и касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване, при своевременно заявено искане за присъждането им и надлежно установяване на извършването им съобразно постановката по т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване следва да се прилага съответно в производствата по спорна администрация уредени в Семейния кодекс, съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 от 27.06.2024 г. по тълк. дело №3/2023 г. на ОСГК на ВКС.

Висшият адвокатски съвет счита, че е неправилно съдът, в случаите, когато е сезиран с искане по чл. 38, ал. 2 ЗА, да преценява дали са налице основания по чл. 38, ал. 1 ЗА, включително като извършва преценка дали страната действително е материално затруднена или не, и то към момента на произнасяне в съответната инстанция, а не към момента, в който е поета защитата. „Ревизията“, която се опитва да прави съда по отношение на преценката на адвоката – при какви условия да поеме защитата, включително да я поеме безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, е абсолютно недопустима, защото посяга върху свободата и независимостта на адвоката, която обхваща и преценката да осъществява безплатна правна помощ, включително да направи преценка кои лица са му близки или материално затруднени, се посочва в Становището.

При всички случаи институтът на „безплатната правна помощ“, която е безплатна за клиента, но се заплаща от загубилата делото насрещна страна в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, има съществен принос за от обезпечаване на правото на защита чрез достъп до адвокат, а оттам – и до повишаване на качеството на правораздаването, категорични са членовете на ВАдвС.

За да бъде претендирано и присъдено на адвоката възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА (когато насрещната страна носи отговорност за разноски), е достатъчно процесуалното изявление на адвоката, че осъществява защитата безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА. В този случай не е необходимо да бъде представян договор или пълномощно с изрично посочване в него на условията, при които е възложена защитата на упълномощения адвокат и по делото да липсват данни за извършено плащане.

Пълния текст на становището: ТУК