Висшият адвокатски съвет препоръчва съществена преработка на ЗИД на Закона за защита на конкуренцията

Висшият адвокатски съвет внесе в Народното събрание Становище по Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗИД ЗЗК) със сигнатура №52-654-01-38, внесен на 11.05.2026 г. от Министерския съвет. Законопроектът е насочен към решаването на проблема със структурни дисбаланси във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

Становището съдържа подробен анализ, който се фокусира и върху ефекта от приложението на законопроекта върху правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и реалната защита на обществения интерес. За тази цел анализът отчита действащата редакция на Закона за защита на конкуренцията, практиката на Комисията за защита на конкуренцията, Върховния административен съд, практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека по релевантните въпроси, както и сравнителноправните режими в Германия, Франция и Испания.

Висшият адвокатски съвет посочва, че не оспорва правомощието на законодателя да въведе по-строги национални правила по отношение на нелоялните търговски практики, нито отрича съществуващите структурни проблеми във веригата за доставки на хранителни и селскостопански продукти, но счита, че пълноценното спазване на правото на ЕС изисква националните мерки да са съвместими с правилата за функционирането на вътрешния пазар (чл. 9 от Директива (ЕС) 2019/633) и да не водят до резултати, които, макар добронамерени, да водят до ограничаване на конкуренцията, която ЗЗК е призван да защитава.

Според ВАдвС предлаганите със ЗИД на ЗЗК законови инструменти излизат извън установените принципи на конкурентното право, на практиката на Съда на ЕС и на стандартите за пропорционалност и предвидимост, тъй като в сегашния си вид законопроектът въвежда:

• дефиниции, които не отговарят на установените от СЕС критерии (съвместно господстващо положение, бизнес оператори);

• алтернативни, вместо кумулативни, критерии за прекомерно високи цени, в разрез с теста United Brands;

• обърната доказателствена тежест в наказателно по същество производство, в противоречие с чл. 6 ЕКПЧ и чл. 48 от Хартата;

• бланкетна „анти-обходна“ клауза, която нарушава принципите на nullum crimen sine lege и lex certa;

• прекомерно широки правомощия за временни мерки без процесуални гаранции;

• централен регистър, чието съответствие с GDPR, със Закона за защита на търговската тайна и с AI Act не е установено.

Посочва се също, че от гледна точка на ефективността законопроектът поставя цели, които са твърде разнообразни и неизмерими, без анализ на причинно-следствените механизми и без реалистична оценка на капацитета на компетентните органи.

Въз основа на изложените в Становището подробни аргументи, Висшият адвокатски съвет препоръчва Законопроектът да бъде върнат за същностна преработка, изразяваща се в:

(а) прецизиране на обхвата на новите забрани;

(б) възпроизвеждане на кумулативните тестове на Правото на ЕС;

(в) запазване на стандарта на доказване (доказателствената тежест) в съответствие с европейските стандарти; и

(г) гарантиране на институционалния капацитет за прилагане.

Така ще бъде избегнат реалният риск от правна несигурност в значителен брой пазари, дълги съдебни производства, влошаване на конкурентната среда и пренасяне на регулаторната тежест върху крайните потребители – резултати, противоположни на декларираните със Законопроекта цели, посочва в становището си Висшия адвокатски съвет.

Пълният текст на становището: ТУК