Първо от адвокатурата се спират на това, че докато проектът на правителството за промени в КЗ, станал повод за Стоянова да внесе своите предложение между първо и второ четене, има съвсем други цели и философия. Той даже увеличава минималните размери на застрахователната сума по „Гражданска отговорност“ от 10 млн. лв. на 10.42 млн. лв. (за имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт) и от 2 млн. лв. на 2,1 млн. лв. (за вреди на имущество).
„С предложения чл. 493а КЗ, който кодекс има характер на специален закон, се променя основният институт на непозволеното увреждане – чл. 45 и сл. ЗЗД, чиито разпоредби касаят гражданската отговорност за вреди на всички субекти и във всички хипотези на нейното възникване, в това число и тази на неспособния „да разбира или да ръководи постъпките си, отговорността на родители и осиновители, на възложители на работа, за вреди от вещи и т.н.“, заявява ВАдС. И подчертава, че наред с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който урежда задължението на делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил, се създава чл. 493а , ал. 1 КЗ, който гласи, че в случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди – текст, който визира само един вид от възможните увреждания, предвидени в ЗЗД.
„Посочените текстове влизат в явно противоречие с чл. 52 ЗЗД, който представлява фундаментът за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди“, заявяват от адвокатурата. Като обясняват, че ако бъдат приети текстовете, предложени от Стоянова, съдът ще трябва да приложи принципа за справедливост съгласно методика, предвидена в наредба, която е подзаконов нормативен акт.
ВАдС критикува и промяната в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, която се предлага от Стоянова заедно с измененията в КЗ. Предвижда се създаването на втора алинея на разпоредбата, която да гласи: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в случай на пътнотранспортно произшествие се прилага Кодексът на застраховането”.
„Така в правния мир се намества безцеремонно разрешението, че размерът на обезщетение за неимуществени вреди в общата част на 33Д ще се определя съгласно специалния закон – КЗ и то в случай на ПТП“, заявяват от адвокатурата.
И обясняват, че предложението за изменения не се отнася за обезщетенията за смърт, последица от деяния, който нямат връзка с ПТП – напр. умишлено убийство с брадва, непредпазливо причиняване на смърт при упражняване на лекарска професия, трудова злополука и т.н. „За всички тях остава общата уредба, или казано по-друг начин да причиниш смърт чрез ПТП ще е по-„евтино” за виновния и покриващия вредите му, сравнено със смърт, последица от други изпълнителни деяния.
Така пред престъпния свят се отваря възможността да се замени убийство по чл. 115 и сл. НК с престъпление по транспорта, за да постигне същия резултат, но с по-ниско ниво на гражданска отговорност,
заявява Висшият адвокатски съвет.
Като посочва, че така пътно-транспортното произшествие се превръща в причина за особен законодателен подход при формирането на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД, различен от този при смърт, настъпила при други обстоятелства. „Такава правна техника представлява позор за всяка правна система“, пише в становището.
Според адвокатите предложенията за промени в КЗ и ЗЗД обезсмислят и дискредитират с един замах постигнатата вече в законодателството ни завишена защита на участниците в движението.
Те критикуват остро и предвиденото обратно действие на лимитите на обезщетенията – за застрахователни събития, настъпили преди влизането в сила на измененията.
„Дискутираната промяна, предлагаща новите, намалени в пъти размери на обезщетенията да се прилагат и за всички събития, настъпили преди влизането в сила на този закон ще означава тя да доведе до различен правен резултат, дори и спрямо увредените от едно и също ПТП и с приблизително еднакви по вид и интензитет неимуществени вреди – напр. единият родител на загиналия е получил обезщетение от 130 000 лв., но другият ще получи 20 000 лв., равностойност по-малка от 40 работни заплати; по отношение на висящи дела, включително и по такива, по които при разглеждането на делото вече е присъдено обезщетение в значително по-голям размер от едната инстанция, който задължително ще трябва да се намали до посочените в чл. 493а КЗ размери, ако и доколкото това е възможно от процесуална гледна точка“, пише в становището.
В него се поставя и друг важен въпрос – дали е възможно предвиденото ретроактивно действие на разпоредбите, с които се въвеждат лимити на обезщетенията, да засегне и вече платени компенсации. „Сеща ли се изобщо вносителят, че съществува правната възможност на чл. 55 и сл. 33Д да се търси неоснователно заплатеното и в частност това на отпаднало основание, в случая по силата на закона (стига да не е изтекъл давностният срок), когато и доколкото законовите предпоставки за това са налице? Новият размер на лимитираните обезщетения ще следва да се съобразява и по делата за реализиране на регресни права, ще рефлектира и върху отговорността за разноски“, пише в становището.
Адвокатите посочват, че с приемането на предложенията на Стоянова ще се наруши и Европейското право.
Те специално се спират на твърдението на Асоциацията на българските застрахователи, че девет адвокатски кантори правят бизнес със смъртта на пътя и на практика вземат под формата на хонорари половината или дори 80% от обезщетенията на нискообразованите роднини на жертвите на катастрофи.
„Твърдението, че девет адвокатски кантори имат нелоялни практики не може да бъде причина за срив в системата на застраховането, нито пък да предизвика нуждата от втора поред законодателна промяна след правилата за подсъдността“, пише ВАдС. И посочват, че справянето с такива престъпни практики става чрез други правни инструменти. „Ако е вярно изказаното в публичното пространство, че тези адвокати са били информирани още преди семействата на загиналите, следва да е ясно, че това не може да стане без помощта на съответни длъжностни лица. Няма как същите тези кантори да осигуряват за себе си пълноводен поток от дела, ако те работят в условията на свободна конкуренция. Няма как претенциите на такива кантори да бъдат удовлетворявани с по-високи по размер обезщетения и по доброволен, и по съдебен ред, без това да породи съмнение, че част от парите не остават в канторите“, се посочва в становището.
В заключение от адвокатурата заявяват, че особено неприемливо в предложенията за промени в КЗ и ЗЗД е, че те прехвърлят последиците върху най-уязвимите и слаби участници в урежданите отношения – пострадалите. „Вместо да им бъде заплатено дължимото обезщетение, ще следва увредените правоимащи лица да се задоволят с трохи, сравнено с вече установени нива и получени от други лица обезщетения“, се посочва в становището.
В него се казва, че материята, свързана с обезщетенията на пострадали и увредени, изисква задълбочено разрешение, а не „предложеното повърхностно и едностранчиво“ такова. А предложените промени, освен че постигат очевидна несправедливост при сравняване на обезщетенията, не допринасят с нищо за решаване на конфликтите в тази сфера.
Източник: http://www.vas.bg/p/s/t/stanovishte-zid-kz-2018-63...
https://news.lex.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB...
Още по темата: http://defakto.bg/2018/11/08/%D1%81%D1%82%D0%B0%D0...
