От мотивите, изложени от съдебния състав следва, че цялата заповед страда от тежък порок – издадена е по въпрос, по който министърът на здравеопазването няма правомощие да се произнася. Съдът обаче прогласява нищожността само на оспорените пред него части от нея. Ето как е ги е описал в определението си:
„Обявява нищожността на заповед № РД-01-157/26.03.2020 г. на министъра на здравеопазването в частта й, с която е допуснато предварително изпълнение на: заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, в частта по т. 1, касателно частта й за: „и членовете на техните семейства, пристигащи от … Обединено кралство Великобритания …, се поставят по карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол“, както и в частта по т. 3 и т. 4, т. 6 в частта по „т. 1“, т. 7, т. 9 в частта по „ т. 1“, т. 10 в частта по „ т. 1“, т. 11 в частта по „ т. 1 “, т. 12 и т. 13 в частта по т. 1; заповед № РД-01-131/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, в частта по т. 1; заповед № РД-01-140/19.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, в частта по т. 2; заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България“.
Върховните съдии Гайдов, Папазова и Гунчев заявяват, че оспорената заповед на здравния министър е издадена на основание чл. 60, ал. 3 във връзка с чл. 74 от АПК и няма самостоятелен характер, понеже по своето естество представлява разпореждане за предварително изпълнение на други, посочени в нея, общи административни актове. „Съгласно чл. 180, ал. 1 от АПК обаче, оспорването не спира изпълнението на общия административен акт – т.е. предварителното изпълнение на такива актове се следва по силата на закона (чл. 180, ал. 1 от АПК) и не зависи от волята на издалия ги административен орган дали ще се осъществи или не. Изложеното сочи на липса на правомощие у министъра да се произнася по въпроса дали ще има предварително изпълнение на общи административни актове.
Извън горното, дори и това да не беше така, съгласно чл. 60, ал. 3 от АПК предварително изпълнение може да бъде допуснато и след издаване на акта, но по аргумент от чл. 167 от АПК, възможността на административните органи да допускат предварително изпълнение на издадените от тях актове (дори и в случаите, когато разполагат с подобно правомощие), се преклудира с обжалването им пред съд, защото само последният от този момент нататък може да допуска предварително изпълнение на оспорените пред него административни актове“, пишат тримата съдии.
И затова обявяват заповедта за нищожна.
Определението му може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
