Оспорва се административен акт. Пред първата инстанция издателят му се представлява от юрисконсулт. Тя се произнася и срещу решението е подадена касационна жалба, подписана от същия юрисконсулт с валидно пълномощно, но не от името на издателя на акта, а на юридическото лице, от което той е част. Това юридическо лице обаче не е страна по делото пред първата инстанция, не отговаря и на условията за право на касационно обжалване (по чл. 210 АПК). Каква е тази жалба – нередовна или недопустима? Т.е. има ли подателят ѝ право да я поправи, или тя трябва да бъде оставена без разглеждане.
Този въпрос зададе на Върховния административен съд (ВАС) преди повече от две години бившият главен прокурор Сотир Цацаров. Той даде серия от примери, в които е поставян пред съда, като най-типичният случай е, когато делото е срещу кмета на общината, а касационната жалба е подадена от юрисконсулт не от негово име, а от това на общината (юристът има пълномощно да представлява и кмета, и общината).
Позицията на мнозинството – формална неточност на титулната страница, водеща до неяснота
Отговорът, възприет от мнозинството от върховните съдии, гласи: „Касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие), който има представителна власт както за административния орган, издал административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл.210, ал.2 АПК, е нередовна“.
Преди да стигнат до този извод върховните съдии излагат серия от базисни съждения, по които са на едно мнение с колегите си, подписали тълкувателното решение с особено мнение.
В решението се подчертава, че следва ясно да се разграничават функциите на юридическото лице от тези на административните органи в структурата им, които по силата на нормативен акт са носители на определени права и задължения и поради това са процесуално легитимирани страни в съдебното производство по оспорване на издадени от тях административни актове. И се посочва, че при конституиране на страните по делото в първата съдебна инстанция съдът дължи привличането като ответник на конкретния административен орган, издател на оспорения акт, а не на юридическото лице, към което принадлежи той.
След това ВАС напомня, че право на касационна или частна жалба има този правен субект, който е бил страна в първоинстанционното производство и съдебният акт е неблагоприятен за него (чл. 210, ал. 1, вр. чл. 228 АПК). „Друг правен субект, ако не е бил страна в първата инстанция, извън случаите на чл. 210, ал. 2 и ал. 3 АПК, не разполага с процесуална легитимация за обжалване на първоинстанционния съдебен акт“, заявяват върховните съдии. И добавят, че когато жалбата е подадена чрез процесуален представител, наличието на представителна власт е условие за редовността ѝ.
Тогава те си поставят въпроса следва ли в случаите, които обсъждат, жалбата да се оставя автоматично без разглеждане като недопустима.
„За разлика от предпоставките за допустимост, условията за редовност на жалбата са свързани с нейния характер на материализиран вид на волята на определен правен субект да сезира съда с определено искане“, пише в решението и се подчертава, че законът изброява задължителните реквизити на жалбата, „за да се идентифицират ясно субектите и предметът на процеса, както и да се установи недвусмислено волята на определен субект съдът да разгледа заявеното оспорване“.
„Неяснотата от чие име подава жалбата процесуалният представител, който има представителна власт както за административния орган, страна в първоинстанционния процес, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира този орган, е пряко свързана с недвусмисленото установяване на правния субект, който сезира съда с оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Тази неяснота, без съмнение, прави жалбата нередовна и задължава сезирания съд да даде възможност на подателя на жалбата да отстрани тази нередовност“, заключава мнозинството от върховните съдии.
И заявява, че само при редовно процесуално действие може да се извърши преценка за неговата допустимост.
Тълкуването на ВАС, което вече е задължително за съдилищата, е, че когато жалбата е подадена от юрисконсулт (или адвокат), който може да представлява и административния орган, и юридическото лице, от което той е част, за съда не е ясно дали тя е подадена от ненадлежна страна, за да може да я приеме за недопустима (въпреки че в самата жалба ясно е посочено, че тя е от името на юридическото лице, което не е страна в процеса). Като пречка за тази яснота е посочена именно широката представителна власт на процесуалния представител.
„Такава яснота може да се постигне единствено като жалбата се остави без движение, за да се уточни ясно от чие име е подадена“, заявява ВАС в решението си.
И пише: „При оставяне на касационната или частна жалба без движение на основание чл. 213а, ал. 1 или чл. 213а, ал. 6, т. 1 АПК, на подателя ѝ следва да се укаже да отстрани нередовността по отношение на неяснотата от чие име е подадена жалбата. Това не означава, че съдът указва кой е легитимираният да обжалва правен субект. Така би било, ако съдът служебно приеме, че жалбата е подадена от името на легитимираната страна. При потвърждаване на процесуалното действие по обжалване от името на нелегитимиран субект, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при посочване като жалбоподател на легитимирания правен субект, взел участие в първата инстанция като страна – да бъде приета за редовна и допустима на това основание“.
Според върховните съдии при законното представителство също може да възникне неяснота от чие име е жалбата. „Въпрос на техника при попълване на титулната част на жалбата е уточнението от чие име е подадена тя“, пишат те.
И заявяват: „Ето защо, ако такава касационна (частна) жалба направо бъде оставена без разглеждане като подадена от субект без процесуална легитимация, решаващият извод относно процесуалната легитимация на обжалващия се прави, без да е ясно кой точно правен субект е жалбоподателят. Така в „процеса относно процеса“ се прави крайно заключение без яснота по фактите“.
В тълкувателното решение посочването като подател на жалбата на юридическото лице, което няма процесуална легитимация е определено като „формална неточност при изписване на титулната част на касационната (частната) жалба“ и мнозинството във ВАС заявява, че то „не може да има за последица толкова тежка санкция като отказ от правосъдие“.
Особеното мнение – съдът няма да действа като безпристрастен арбитър
27 върховни съдии – Георги Чолаков, Йовка Дражева, Емилия Миткова, Диана Добрева, Светлозара Анчева, Анна Димитрова, Георги Георгиев, Виолета Главинова, Мариета Милева, Тодор Тодоров,Илиана Славовска, Николай Гунчев, Даниела Мавродиева, Бисер Цветков, Мадлен Петрова, Калина Арнаудова, Росен Василев, Весела Андонова, Росица Драганова, Весела Павлова, Емилия Иванова, Юлия Тодорова, Емил Димитров, Любка Петрова, Мария Николова, Таня Комсалова и Александър Митрев, не споделят тази теза и заявяват, че жалбата със сбъркан подател трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
„Липсата на активна легитимация означава липса на право на касационно оспорване, затова е непоправима и има отношение към недопустимостта на касационната жалба. Значението на процесуалната легитимация следва от нейното естество да бъде принадлежност на правото на жалба. Ако тя липсва, липсва право на жалба в полза на лицето, което сезира съда и затова съдът няма право да разгледа и да разреши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото на основание чл. 215, т.1 от АПК. Няма основание да се остави касационната жалба без движение и да се дават указания за отстраняване на непоправимо процесуално действие“, заявяват те.
И подчертават, че упражняването на касационно оспорване става с писмено, външно демонстрирано волеизявление чрез лицето, което има право да го формира. „Вътрешната воля, която не е изразена в писмена форма пред съда, е ирелевантна. Съдът не е длъжен да предполага, че има несъответствие между външно изразеното волеизявление и намеренията на лицето, подписало жалбата. Затова няма задължение да оставя жалбата без движение и да дава указания на подателя за формиране на волеизявление от името на друго лице“, изтъкват 27-ината.
Те посочват, че жалбата ще е нередовна, ако например въобще няма подател или информацията за него е непълна, а не когато той ясно е посочен, както е в хипотезите, които обсъждат.
„Намираме, че даването на възможност в такива случаи за уточняване на подателя на касационната/частната жалба, на практика има за последица заменяне на лице без активна легитимация с друго, което е активно легитимирано“, заявяват върховните съдии на особено мнение.
Те подчертават, че неслучайно пълномощните са с широка представителна власт, защото издалият ги е наясно с различните хипотези, в които те ще послужат. И категорично отхвърлят тезата на мнозинството, че в случая има неяснота, която пречи на съда да прецени кой правен субект го е сезирал.
„Да се приеме наличието на „неяснота“ на волеизявлението в посочените хипотези означава, че съдът презумира такава винаги, когато едно и също лице е упълномощено да представлява различни правни субекти. Такава законова презумпция обаче няма. Юридическата грешка, допусната от процесуалния представител, не може да бъде поправена чрез заменяне на активно нелегитимирана страна с активно легитимирана под формата на уточняване на подателя, защото такава възможност не е предвидена със закон“, пише в особеното мнение.
В него 27-ината върховни съдии изброяват серия последици от тълкуването на мнозинството, които според тях водят до погазване на основни принципи на административния процес.
„От мотивите на тълкувателното решение се налага извод, че „широкият обем на представителна власт“ винаги ще „пречи на сезирания съд“ да определи подателя на жалбата, а волеизявлението от името на активно нелегитимирано лице се преценява като „формална неточност при изписване на титулната част на жалбата“. Това разбиране се отклонява от смисъла на закона“, изтъква те.
Друг проблем е, че с даване на указания за промяна на подателя на жалба съдът нарушава принципа на диспозитивното начало.
Третият е, че „съдът вместо да осигури равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, прави подсказващи констатации извън правомощията си и без наличие на законово основание по чл. 212, ал. 1 и чл. 213 от АПК, приема касационната/частна жалба за нередовна“. И така дава възможност на подателя да промени волеизявлението, за да изхожда то от активно легитимирано лице.
„Нарушени са принципът на законност, закрепен в чл. 4, ал. 3 от АПК и принципът за равенство, закрепен в чл. 8, ал. 1 от АПК, защото съдът не действа като безпристрастен арбитър в отношенията между страните. Касационният съд няма право да дава указания извън хипотезите на процесуалния закон с цел подателя на жалба да преосмисли волеизявлението и да промени жалбоподателя“, заявяват 27-ината върховни съдии.
И не на последно място – по указание и със съдействието на съда вместо първоначалния жалбоподател, който няма активна легитимация, в касационното производство встъпва активно легитимирано лице, но извън преклузивните срокове. „Нарушен е принципът на оправданите правни очаквания, защото ответната страна е очаквала процесът срещу нея да не се развие при липса на активна легитимация за касатора“, се заявява в особеното мнение.
И изрично се подчертава: „…законите трябва да се знаят и изпълняват, както от лицата, които упражняват властнически правомощия, така и от избраните от тях процесуални представители и да формулират волеизявленията си съответно на изискванията на процесуалния закон и конкретните материални и процесуални правоотношения по конкретното дело“.
„Принципът на служебното начало в съдебната фаза на процеса не може да се противопоставя на задължението на съда да осигури равенство на страните. Съдебното производство не може да се развива на всяка цена, особено ако цената за това са компромиси с основни принципи на административния съдебен процес“, пишат върховните съдии на особено мнение.
Те стигат до извода, че всъщност с тълкувателното решение се дава недопустима привилегия на администрацията, защото „няма практика да се оставя без движение касационна жалба, подадена от името на физическо лице (извън хипотезата на чл. 210, ал. 2 от АПК), което не е участвало като страна по делото, и съдът да му дава възможност да преосмисли волеизявлението си дали всъщност не изхожда от името на друго физическо лице, което е участвало по делото“.
С решението си ВАС дава задължително тълкуване и на още една хипотеза, по която върховните съдии са единни в мнението си: „Касационна жалба, подадена от административен орган, който е делегирал правомощията си за издаване на административен акт на друг подчинен на него административен орган, срещу решение на административен съд, постановено в производство с участието на органа, на когото са делегирани съответните властнически правомощия и делегацията не е прекратена, е недопустима“.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%b2%d0%b0%d1%81-%d1%80%d0%b...
