„Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за възпрепятстване на правото на напускане на страната и правото на свободно придвижване на нейната територия“, пише ВАС до Конституционния съд.

Предисторията на делото в КС

Върховният съд не застъпва за първи път тази позиция. Както „Лекс“ писа, през ноември 2020 г. същото заяви и състав на ВАС с председател Соня Янкулова и членове Весела Андонова и Полина Богданова, когато разпореди на МВР незабавно да прекрати проверките за неплатени глоби на два гранични пункта с Гърция (повече за решението виж тук, а за останалите дела срещу проверките на границата тук). Сега зад това виждане, което стъпва на практиката на КС, на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, застава и целият Пленум на ВАС.

То беше застъпено и от Върховния касационен съд (ВКС), който също остро разкритикува законовата възможност МВР да спира от движение колата и да отнема временно книжката заради неплатени глоби (повече виж тук).

Становищата на ВКС и на ВАС са по делото в КС по искане на омбудсмана Диана Ковачева, с което тя настоява за „отмяната“ на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к” от ЗДвП (оспорените разпоредби виж в карето). Очаква се конституционните съдии да излязат с решение по него на 23 март 2021 г.

Повод за насочване на общественото внимание към тях станаха разпоредените това лято от МВР проверки на границата за неплатени глоби. Всички бяха спирани на пунктовете, за да се установи дали имат задължения по ЗДвП, а тези които не можеха или отказваха да ги платят незабавно, не преминаваха границата. На пунктовете, най-вече тези с Гърция, се образуваха огромни опашки, на които и хора без задължения към държавата чакаха с часове, за да преминат.

Както „Лекс“ писа, след решението на ВАС МВР спря проверките на границата с Гърция, но не прекрати практиката, а напротив – реши да я регламентира с промени в правилника си (повече виж тук).

Флагрантно нарушение, недопустими ПАМ и липса на правна логика

ВАС е категоричен, че временното отнемане на книжката или спирането на колата заради неплатени глоби, погазват принципа на правовата държава. И подчертава, че държавата е правова, когато се управлява според Конституцията и законите, а те от своя страна трябва да са ясни, точни и не трябва да ѝ противоречат.

А в случая с двете мерки по ЗДвП съвсем не е така. Върховните съдии установяват, че заявените от законодателя като принудителни административни мерки (ПАМ) във ЗДвП – временно отнемане на книжката и спиране от движение на колата до плащането на глобите, не са ПАМ по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

„Принудителната административна мярка е предвидена в закона административна принуда за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Тя защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията ѝ на поведението на конкретен правен субект, за който има непосредствена опасност да се отклони, отклонява се или се е отклонил от предписаното. В случая и което е същественото в ЗДвП липсва правна норма, чиято диспозиция временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и временно спиране от движение на моторно превозно средство на собственик да защитава, преследвайки посочената в закона принципно легитимна цел, а това е основният и отличителен белег на всяка принудителна административна мярка“, пише ВАС.

И сочи, че целта на оспорените разпоредби не е „осигуряване на безопасността на движението по пътищата“, нито „преустановяване на административните нарушения“, каквито са заложените в ЗДвП, а всъщност те обезпечават събираемостта на наложените глоби. Това обаче е задача не на ЗдвП, а на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Върховните съдии подчертават, че наплащането на глобата не е административно нарушение, нито е вредна последица от такова. „На това лице вече е било наложено административно наказание – глоба за извършено от него административно нарушение по ЗДвП, чиято цел е била именно да бъде наказан нарушителят и да го възпре да извършва подобни нарушения по ЗДвП. Въпреки това, законодателят отново предвижда спрямо него санкция, но в този случай не защото съществува опасност да извърши административно нарушение по ЗДвП, което законодателят иска да предотврати или преустанови или за да предотврати и преустанови вредните последици от извършено административно нарушение, а за да го принуди да заплати наложената му глоба“, се обяснява в становището.

В него се подчертава, че неплащането на глобата в срок е неправомерно, но неизправният длъжник може да търпи само принудително изпълнение върху имуществото и доходите си по реда на ДОПК или ГПК, а не и подобни ПАМ. Всяка лична принуда срещу длъжник по парично вземане е недопустима. Както е известно дори „лихви върху глоби не се дължат“ (чл. 175, ал. 3 ДОПК). Длъжникът всъщност разполага и с права/със защита, уредени в приложимия процесуален закон като несеквестируемост, отсрочване и разсрочване на задължението, спиране на изпълнението, опрощаване от органа, установил вземането и др.“, пише ВАС. И заключава, че липсва правна логика в конструкция, при която неплащане на едно публично задължение да води до отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и до временно спиране от движение на моторно превозно средство на собственик, като при това се твърди, че преследваната цел е „осигуряване на безопасността на движението по пътищата“.

ВАС изследва всички останали ПАМ по ЗДвП и установява, че с тях наистина се цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, за разлика от тези за неплатени глоби.

Върховните съдии се спират и на други недопустими противоречия в ЗДвП (чл. 172, ал. 1, изр. 2). Първото е свързано с това, че той предвижда, че МВР ти взема книжката или колата, но ако платиш глобата до два часа, заповед за ПАМ не се издава. Т.е. излиза, че първоначално те са ти били отнети без такава. Нещо повече – формулировката в закона е „ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение“, т.е. предполага се, че има такъв акт, а няма как да има, тъй като в ЗДвП няма нарушение неплащане на глоба.

„Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. 2 ЗДвП е неясна, неточна и противоречива“, заключава ВАС.

И заявява, че да се допусне прилагането на ПАМ в тези случаи (чл. 171, т. 1, буква „д“ и т. 2, буква „к“ ЗДвП) е недопустимо, защото се нарушава принципът на правовата държава и се внасят промени в баланса между законодателна и съдебната власт, без опора в основния закон. „В действителност предвидените мерки представляват държавна принуда и целят чрез засягане/ограничаване/отнемане на основни права на гражданите, същите да бъдат принудени да изпълнят публичните си задължения (да заплатят наложените им глоби). …Според пленума на ВАС с оспорените разпоредби, законодателят флагрантно е нарушил принципа на правовата държава, а с това недопустимо и в противоречие с изискванията на правната сигурност, предвидимост и стабилност е ограничил конституционно защитени права на гражданите“, пишат върховните съдии.

Те специално подчертават, че дори и да се приеме, че целта на двете ПАМ – отнемане на книжката и спиране на колата до плащане на глобите, е легитимна, не е спазен принципът за пропорционалност. „Оспорените разпоредби не издържат на теста за пропорционалност, тъй като не са най-щадящото, съответно и подходящо средство за постигане на преследваната цел и надхвърлят необходимото за нейното постигане. Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за налагане на предвидените закона принудителни административни мерки в оспорени от омбудсмана хипотези, които недопустимо ограничават основни права на гражданите – правото на свободно придвижване и правото на собственост“, заявяват те в становището си.

Погазеното право на свободно придвижване и на собственост

В него ВАС посочва, че макар формално двете мерки да не ограничават правото на свободно придвижване в и извън страната, те водят до фактическото му ограничаване. Особено чувствително правата се ограничават, когато прилагането на принудителните административни мерки в тези случаи се извършва на гранично-контролно пропускателните пунктове на Република България с оглед въведената автоматизирана информационна система „Административнонаказателна дейност“. Подобна мярка може да доведе до изключително тежки последици за съответния водач, което е недопустимо, когато той, всъщност, не е извършил административно нарушение, за да понася каквито и да било негативи. Неблагоприятните последици ще възникнат не само за водача с неплатени глоби, но ще бъдат засегнати правата и на други лица, с които той пътува, на които не може по никакъв начин да се вмени вина“, се заявява в становището.

Според върховните съдии отнемането на книжката и спирането от движение на моторно превозно средство за неплатени глоби, освен че са недопустими мерки, „водят и до произвол, тъй като противоречат на целта на закона и функциите на този тип мерки, водят до заобикаляне на закона и представляват незаконосъобразно фактическо ограничаване на правото на свободно придвижване, което противоречи на Конституцията и на международните стандарти“.

В становището подробно се разяснява, че само в изключителни и на практика твърде редки хипотези своевременното изпълнение на едно парично задължение би обусловило преодоляване или предотвратяване на състояние на реална непосредствена опасност за националната сигурност и народното здраве. А удовлетворяването на публични задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено принудително изпълнение, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното публично вземане.

„В действителност поведението на някои лица, които умишлено се стремят да осуетят или затруднят изпълнението на публични задължения, може да съдържа и признаците на престъпление от общ характер, като в тези случаи временното ограничаване на основното право на гражданина свободно да се придвижва и да напуска страната би било адекватно средство – стимул за удовлетворяване на кредитора по публичното вземане. Оспорените разпоредби не правят никакво разграничение между длъжник, който при липсата на обективна възможност за незабавно изпълнение на дълга всячески съдейства на органите по изпълнението, и онзи, който с поведението си съзнателно осуетява или забавя удовлетворяването на вземането, изтъква ВАС. И напомня, че всъщност спирането на автомобила от движение може да навреди на събирането на глобите, защото длъжникът не може да го ползва.

ВАС подробно анализира множество актове на правото на ЕС, както и Европейската конвенция за защита на правата на гражданите и заявява, че те не допускат ограничаване на правото придвижване.

Нещо повече, подобна мярка може да засегне правото на собственост на трето лице – съсобственик на колата, което не дължи нищо. „В тези случаи се санкционира чуждо поведение, като се нарушава принципът на личната отговорност, което е допустимо само по изключение при призната от правото необходимост да се поправят причинени вреди“, пише ВАС и напомня, че глобата не цели да поправи вреди.

Източник:http://www.sac.government.bg/ и https://news.lex.bg
Още по темата: https://www.24chasa.bg/novini/article/9594163

https://defakto.bg/2021/03/10/%d0%bf%d0%bb%d0%b5%d...