В случая обаче имаме проект на закон за колекторите, както самите автори обявиха.
Има два вида колекторска дейност. Първият е събиране на придобити чрез покупка вземания, като в този случай колекторът е и самият кредитор. Когато колекторът не е придобил чуждо вземане, а то му е възложено само за събиране, тогава той упражнява дейности по управление и събиране на вземания от чуждо име - от името на кредитора. И едната, и другата дейност се осъществяват от фирми със специфичен предмет на дейност - купуване, управление и събиране на вземания.
След като от обхвата на този закон са изключени вземанията по банковите потребителски договори, ще има разлика между начина, по който колекторите ще събират банковите и небанковите вземания, а в това няма нито правна, нито житейска логика. Колекторските фирми придобиват или им се възлагат за събиране различни по характер вземания - и банкови, и небанкови, но начинът на събиране на потребителските вземания трябва да е един и същ. За длъжника е без значение дали този, който събира извънсъдебно, събира банковия му кредит или сметката за телефона и тока.
Длъжниците трябва да имат една и съща форма на закрила, независимо какъв е произходът на вземането.
В закона е направено ясно разграничение между двата вида колекторска дейност - по събиране на придобити собствени вземания и по събиране на възложени за управление и събиране чужди вземания, като режимът е уеднаквен. Направено е и друго разграничение между колекторите - дали представляват финансови институции или не, и съобразно този критерий е предвидено да се вписват в два различни регистъра. Тези, които не са финансови институции, ще трябва да се впишат в регистър към Министерството на икономиката, който е означен като "Единен регистър на лицата, осъществяващи събиране на вземания", а финансовите институции, които събират вземания, ще се регистрират в БНБ, както е и до момента по силата на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Това е друг сериозен недостатък, породен пак от двойствения режим в уредбата на лицата, които събират вземания.
Регистър трябва да има. Най-малкото, когато на длъжника му се обадят от името на някоя фирма или му изпратят съобщение от нейно име, той трябва да разполага с лесен и бърз начин да провери дали наистина има такава колекторска фирма. Но според мен регистърът трябва да е един и да се води от БНБ, а не от Министерството на икономиката. БНБ трябва да следи дали тези дружества отговарят на изискванията за капитал, членове на управителни органи, правила и др. На практика при уредбата на изискванията за дружество, което се вписва в Министерство на икономиката като колектор, са ползвани правилата, заложени в ЗКИ относно финансовите институции, което прави безпредметно създаването на двоен режим. Контролът за спазване на изискванията при учредяване на колекторската фирма също трябва да е единен и това помоему трябва да се прави от БНБ, която има достатъчно опит в тази дейност. Контролът при осъществяване на дейността с оглед защитата на длъжниците потребители - посещаемост, периодичност, обаждане и т.н., е предоставен на Комисията за защита на потребителите (КЗП), което е правилният подход. КЗП има специфични задачи относно защита на потребителите.
Огромната разлика между събирането на вземания от съдебните изпълнители и от колекторите е, че колекторите не разполагат с държавна принуда. Колекторът може да събира, като приканва длъжника да плаща, напомня му, че дължи, и го стимулира да плати, но не може да използва принуда, посягайки към имуществото, към заплатата му.
Вижте цялото интервю тук: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/...
* Становищата по повдигнатите в интервюто въпроси са лично мнение и не ангажират Висшия адвокатски съвет.
