Затова според част от съдиите въпросните 6 заплати покриват и имуществените, и неимуществените вреди от незаконното освобождаване и след като са уредени в специален закон, то уволненият служител няма право да търси обезвреда по реда на ЗОДОВ.
Други съдии обаче твърдят, че иск по ЗОДОВ за моралните вреди е допустим. Те са на мнение, че в специалните закони е уредена само компенсацията на имуществените вреди от оставане без работа, а моралните – като стрес, унижение на човешкото достойнство, тревожност, трябва да се обезщетяват именно по ЗОДОВ.
Висшият адвокатски съвет застъпва втората позиция.
„Предвид обхвата на разглежданата отговорност несъмнено специалните закони предвиждат особен ред за обезщетяване на настъпилите имуществени вреди от незаконосъобразния акт, определяйки размера на дължимото обезщетение с оглед на загубеното възнаграждение по служебното правоотношение за определения период. Не така стои въпросът за обезщетяването на настъпили неимуществени вреди. Техният размер не се определя с оглед на неполучени възнаграждения от служителя през дадения период, а с оглед на претърпените душевни болки и страдания, изразяващи се напр. в тревожност, стрес, несигурност, накърняване на достойнството на лицето и пр.“, изтъква адвокатурата.
Тя напомня, че няма как неимуществените вреди да бъдат автоматично обвързвани с размера на загубеното от държавния служител възнаграждение. „Логиката на специалните закони и лимитирането на отговорността в определени рамки изключва като необосновани и неправилни съжденията, че тази отговорност включва и неимуществените вреди. Начинът на определяне на неимуществените вреди – по справедливост, от компетентния съд, не допуска свободното съдийско убеждение, формирано на основата на изложените факти и събраните доказателства в конкретното съдебно производство, да бъде ограничавано чрез определянето на лимити на тази отговорност“, посочва ВАдС.
Той обръща внимание, че специалните закони не предвиждат особен ред, по който да бъде търсена отговорност за неимуществени вреди, поради което приложим в случая е общият ред по ЗОДОВ.
Адвокатурата е категорична, че ЗДСл, ЗМВР и другите специални закони, уреждат само обезщетението за имуществени вреди, причинени от незаконното уволнение. „Разширяването на приложното поле на ограничителните разпоредби считаме за неправилно и непочиващо на логиката на специалните нормативни актове, доколкото при разширителното им тълкуване те биха засегнали законното право на физическото лице да бъде обезщетено за всички видове (имуществени и неимуществени) вреди от незаконосъобразните актове на съответния държавния орган. …Считаме за безспорно прочее, че законодателят е ограничил само размера на обезщетението за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, но обезщетяването на неимуществените вреди не попада в приложния обхват на особения ред“, се заявява в становището.
Нещо повече, ВАдС подчертава, че своеобразното „освобождаване“ на държавните органи от последствията от незаконосъобразната заповед по отношение на причинените неимуществени вреди влиза в остро противоречие с цялостната логика на нормативната уредба, която гарантира правата и законните интереси на гражданите при установени незаконосъобразни действие, бездействия или актове на държавата.
„Неимуществените вреди, претърпени от физическите лица от незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение подлежат на компенсация по общия ред на ЗОДОВ, стига да са налице законовите предпоставки за това – вредите да са доказани по основание и размер и да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение. Законът не предвижда специфично ограничение на размера на дължимото обезщетение, поради което размерът подлежи на доказване по общите правила“, посочва ВАдС.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0...
