Проблемът, според адвокатурата, е в изискването, което се въвежда с нов чл. 143я1, ал. 1 ДОПК. Той предвижда, че „информация за трансгранични данъчни схеми се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите от консултант по трансгранична данъчна схема“. Според определението в друга алинея на същата разпоредба консултант е „всяко лице, което е вписано като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България“.
Първият проблем, за който алармира адвокатурата, е, че преценката на условията, при които следва да се определя дали една трансгранична данъчна схема е с „потенциален риск от избягване на данъчно облагане” е до такава степен субективна, че „на практика се обезсмисля предоставянето на данъчно-правни услуги, в това число и услуги по данъчно планиране от адвокати, предвид опасността от налагане на значителни имуществени санкции и глоби на консултантите за непредоставяне на информация на изпълнителния директор на НАП“.
„Съществен е проблемът и с конфликта на предложените разпоредби с професионалната тайна, която адвокатите са длъжни да пазят“, заявява ВАдС. И напомня, че всеки адвокат е длъжен да пази тайната на клиента си без ограничение във времето, а за неспазването на това задължение го очаква дисциплинарно наказание.
От адвокатурата посочват, че цялата информация за трансгранични данъчни схеми би представлявала професионална тайна. „Никакви елементи от нея, включително и общото ѝ описание, не могат да бъдат разкривани. Освен това, по общото описание на съответната схема винаги може да бъде открит конкретният случай, за който тя се отнася, особено при трансграничните данъчни схеми. Не на последно място, чрез разкриването на обобщена информация не би следвало приходните органи да получават консултации за законните начини, по които данъчно задължените лица оптимизират данъчните си задължения. На последно място, но не и по значение е обстоятелството, че от подобни трансгранични данъчни схеми зависи инвестиционното решение на определени икономически групи да изберат България като бизнес дестинация, и разпоредбите на ДОПК в тази насока считаме като отблъскващи чуждестранните инвестиции“, заявява Висшият адвокатски съвет.
И подчертава, че предвиденото задължение за разкриване на информация на изпълнителния директор на НАП нарушава тежко адвокатската тайна, вследствие на което засяга и защитата на законните права и интереси на гражданите и юридическите лица. Затова от ВАдС обявяват, че ще предприемат всички необходими действия за опазване на адвокатската тайна.
В становището се обръща внимание и на друг набиващ се на очи факт, свързан с измененията в ДОПК – номерацията на разпоредбите. В законопроекта са изчерпани всички букви от азбуката към чл. 134 и се е стигнало до там да има разпоредба, която е под номер 134я4.
„Предложената номерация на измененията е в противоречие със Закона за нормативните актове, създава изключителни трудности при следенето на конкретните разпоредби и оттам ще влияе негативно върху правоприлагането. Разумно е уредбата на обмена на информация да бъде отделена в отделен закон, доколкото нейният обем, предмета на правно регулиране и спецификата ѝ надхвърлят предмета на правно регулиране от ДОПК“, заявяват адвокатите.
Висшият адвокатски съвет вижда съществен проблем и в предложението, според което чл. 6, ал. 2, т. 5 oт Закона за ДДС (промяната се прави със заключителните разпоредби на проекта за промени в ЗКПО, с чийто пълен текст можете да се запознаете тук), придобива следната редакция: „Доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху недвижим имот или на част от него”.
Мотив за приемането ѝ е пълното транспониране на Директива 2006/112 ЕО, но самата директива казва, че държавите членки сами избират да въведат подобна разпоредба. Според Министерството на финансите целта е „да се премахне често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС“.
„Следователно и видно от самите мотиви на изменението, то се прави, за да се възпрепятства заобикалянето на закона от страна на физически лица, които са крайни приобретатели на акции или дялове в дружество, в което единственият актив е недвижим имот или част от него и то в случаите, когато имотът фактически се ползва за жилищни нужди. Тоест, обхватът на конкретната сфера на обществени отношения, които се предлага да бъдат засегнати със законодателната промяна, е стеснен и ясно дефиниран в самите мотиви към ЗИД на ЗКПО.
Предложената редакция на разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, обаче, е разписана много общо и всеобхватно – по начин, който включва и многобройни други хипотези, при които например крайният приобретател на акциите е дружество, включително когато то е регистрирано по ЗДДС и поради това не е нужно да бъде включвано в изменението, защото за него ще възникне право на данъчен кредит – т.е. постигнат е принципът на неутралност на данъка, регламентиран в Директива 2006/112 ЕО“, изтъкват от адвокатурата.
И предлагат, ако въобще се прави такава промяна, в закона изрично да се посочи, че тя се отнася само за хипотезата, при която действителен собственик на акциите или дяловете е физическо лице и то ако се установи, че недвижимите имоти се използват за жилищни нужди. „Считаме, че използваният критерий следва да бъде реалното използване, а не предназначението, защото предназначените за жилищни нужди недвижими имоти може да се държат от дадено дружество с цел препродажба, инвестиция или плодоползване, чрез отдаване под наем, а не за обезпечаване жилищните нужди на крайния собственик – физическо лице“, се обяснява в становището.
В него се правят и серия от критични бележки по промените в ЗКПО, с които можете да се запознаете в пълния текст на становището на Висшия адвокатски съвет.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d1%8f%d0%bd%d0%b0-%d0%b2-%d0%b4%d0%be%d0%bf%d0%ba-%d0%b7%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b0%d0%b4%d0%b2%d0%be%d0%ba%d0%b0%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b0/
