Отпадане на декларациите
„Считаме за абсолютно наложително отпадане на задължението, вменено на адвокатите, членове на адвокатските колегии, да представят на адвокатските съвети на адвокатските колегии декларация съгласно образец, утвърден от директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и публикуван на страницата на ДАНС“, заявява ВАдС.
С декларациите адвокатите обявяват, че са се запознали с правилата срещу изпирането на пари в професията, които прие ВАдС (повече за тях можете да си припомните тук) и ще ги прилагат в работата си. Тези правила обаче така или иначе са задължителни за тях по силата на закона (чл. 4, т. 15 във вр. с чл. 101, ал. 4 ЗМИП) и от тях няма никакъв юридически или практически смисъл.
„Основен постулат в правото е, че незнанието на закона или на определено правило за поведение не извинява незнаещия за неспазването му. Декларирането, че са запознати и декларирането, че ще бъдат спазени, освен бланкетно и флагрантно, е напълно изпразнено от съдържание и ненужно, така както с декларацията не се декларират никакви конкретни специфични за отделния адвокат факти, данни или обстоятелства, необходими с оглед прилагане на мерките или обвързването на адвоката с тях. С подаването на декларацията, единните правила не придобиват по-висока задължителна сила. Декларацията не е юридическият факт, който обвързва адвоката“, пишат адвокатите до финансовия министър Кирил Ананиев.
И напомнят, че те са общо близо 14 000 и да подават декларация, с която не поемат никакви задължения, не само е изпразнено от съдържание, но и създава ненужна административна тежест.
Преформулиране на задълженията
ВАдС настоява и да бъде пренаписана основната разпоредба от ЗМИП, която им вменява задължения срещу изпирането на пари – чл. 4, т. 15. Като заявява, че действащият текст е резултат от неправилно транспониране на Директива (ЕС) 2015/849 от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. „Транспонирането му е до такава степен непрецизно, че дава повод за неправилно, нееднозначно тълкуване, възможности за произвол до степен, граничеща с противоконституционност“, пише съветът и предлага разпоредбата да бъде пренаписана по следния начин:
„15. Лица, които по занятие извършват правни консултации, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, във финансова сделка или сделка с предмет недвижимо имущество и вещни права върху такова имущество или чрез подпомагане на техен клиент при планирането или извършването на сделки, отнасящи се до:
а) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец;
б) управлението на средства, ценни книжа или други активи на клиента; в) откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти;
г) планирането и нареждането на плащания, необходими за създаването, функционирането или управлението на дружества;
д) създаването, функционирането или управлението на доверителна собственост, дружества, фондации, тръстове или сходни структури;“.
Адвокатурата настоява и да се предвиди специално изключение, което следва от съображения в евродирективата, заради чието транспониране беше написан новият ЗМИП и ще балансира задълженията на професията срещу прането на пари с тайната на клиента, която тя е длъжна да пази.
Предложението ѝ е в закона да се запише, че „задълженията по чл. 4, т. 15 се прилагат, доколкото посочените дейности не касаят правна консултация, включена в обхвата на задължението за спазване на адвокатска тайна по смисъла на чл. 24 от Закона за адвокатурата, освен когато упражняващото юридическа дейност лице взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или упражняващото юридическа дейност лице знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма“.
В становището подробно се аргументира, че действащите твърди широки формулировки на изискванията на ЗМИП към адвокатите са най-малкото неясни и правят невъзможно те да изпълнят този закон и същевременно да опазят тайната на клиента.
Освен това от адвокатурата предлагат изключенията за адвокатите, които съществуват в действащия ЗМИП (чл. 23, чл. 72 и чл. 74) – за докладване на ДАНС при съмнение за пране на пари и за отказ от делови взаимоотношения, да бъдат регламентирани по следния начин: „…не се прилага за лицата по чл. 4, т. 15, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, доколкото тези лица установяват правното положение на своя клиент или изпълняват задачата си да защитават или представляват клиент при или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство“.
„Разширяването на обхвата на това изключение ще даде по-точна и прецизна формулировка, като освен в синхрон в Директивата, ще бъдат в съответствие с Конституцията и Закона за адвокатурата“, обясняват адвокатите.
В становището се настоява и за отпадане на правомощието на ДАНС да дава задължителни указания на ВАдС по отношение на вътрешните правила срещу прането на пари в професията. Като съветът обяснява, че в момента се стига до там, че ДАНС може дори да наложи санкция на съвета (тя може да достигне и 50 000 лв.), ако не изпълни указанията ѝ. Те обаче може да не са само по спазването на ЗМИП, а и по целесъобразност, а това ВАдС определя като намеса в независимостта на адвокатурата. Затова предлага ДАНС да може да дава указания само по законосъобразността на вътрешните правила на адвокатите.
Те настояват и да отпадне възможността спецпрокурор да иска налагането на запори и възбрани след като ДАНС го уведоми за пране на пари (чл. 73, ал. 3 от ЗМИП).
Източник: https://news.lex.bg/%d0%b2%d0%b0%d0%b4%d1%81-%d0%b...
Още по темата: https://defakto.bg/2020/12/11/%d0%b2%d0%b0%d0%b4%d...
