От сигнала на ВАдС става ясно, че Министерството на външните работи е било уведомено за проблема преди повече от година.
„От получения отговор става ясно, че МВнР е запознато с проблема, но не само не е предприело мерки за преустановяване на тази незаконосъобразна практика, но самото Министерство на външните работи счита, че длъжностните лица следвало да се въздържат от удостоверяване на подписите на договор за прехвърляне на дялове по чл. 129 ТЗ“, обясняват от съвета. Мотивът за това указание на МВнР е, че разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност била неясна.
Адвокатите обаче обясняват, че от правна гледна точка въпросът е безспорен и по него няма каквото и да било противоречие в съдебната практика.
Пред Министерския съвет адвокатите подробно разясняват, че Законът за нотариусите и нотариалната дейност дава правомощие на консулите да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, съставени на български език, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани. „Разпоредбата на чл. 129 ТЗ предвижда удостоверяването на договорите за прехвърлянето на дружествени дялове да става с нотариална заверка на подпис и съдържание, поради което не би следвало да има каквото и да било съмнение, че българските консулски длъжностни лица разполагат с компетентност да заверяват подписите и съдържанието на договори за прехвърляне на дружествени дялове, тъй като законът изрично им дава това правомощие“, посочва ВАдС.
В сигнала се излага подробно и защо договорите за прехвърляне на дружествени дялове не са документи, които подлежат на вписване. „По действащото българско право единствените актове, които подлежат на вписване, са актовете, с които се прехвърлят или удостоверяват вещни права върху недвижими имоти (чл. 112 ЗС). Договорите, с които се прехвърлят дружествени дялове по чл. 129 ТЗ очевидно не са актове, с които се прехвърлят вещни права, защото няма каквото и да било съмнение, че дружествените дялове не са недвижими имоти“, пишат от ВАдС. И подчертават, че ЗННД винаги е имал предвид, че консулите не могат да удостоверяват само актове, с които се прехвърлят, учредяват и признават вещни права върху недвижими имоти.
Адвокатите специално подчертават, че разбирането, че договорите за прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129 ТЗ подлежат на вписване, е неправилно, тъй като в Търговския регистър не се вписват актове, а обстоятелства. Нещо повече – практиката на съдилищата е еднозначна и безпротиворечива и всички приемат, че българските консулски представители са компетентни да удостоверяват договори за прехвърляне на дружествени дялове.
„Най-тревожното е, че Министерство на външните работи е запознато с еднозначната съдебна практика по този въпрос, но въпреки това е дало изрични указания към консулските представители „да се въздържат“ от заверяване на договори за прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129 ТЗ, съобразявайки се със Становище на нотариалната камара – че българските консулски представители нямали възможност за да заверяват такива договори“, заявяват от ВАдС.
Като посочват, че не са запознати със становището на камарата, но ако то е в смисъла, цитиран от МВнР, е неправилно и е в явно противоречие с постоянната практика на съдилищата. „Недопустимо е МВнР, вместо да спазва закона, да се съобразява със съдебната практика и да упражнява възложената му компетентност да предоставя правно съдействие на българските граждани в чужбина – да се съобразява със становището на представители на частно-правни субекти, каквито са нотариусите, които очевидно имат пряк интерес всички български граждани да удостоверяват всички свои документи единствено в страната – пред нотариусите“, пише в сигнала.
В него се сочи, че позицията на МВнР е неразбираема не само от правна, но и от политическа гледна точка. „Консулските представители в чужбина олицетворяват българската държавност на територията на съответната чужда държава и затова са натоварени от законодателя да извършват действия в интерес на българските граждани в чужбина, а не да затрудняват дейността им, като отказват да извършват допустими от закона нотариални удостоверявания“, напомнят адвокатите.
В сигнала си до правителството те изтъкват, че вместо да си свършат работата намясто в консулството, българите, които живеят в чужбина, трябва или да се върнат у нас, или да подпишат пълномощно пред консула, за да може техен представител да подпише договор за прехвърляне на дружествени дялове пред български нотариус.
„Както се вижда, тази практика е не само незаконосъобразна, но дискриминира българските граждани, живеещи в чужбина, като ги лишава от възможността по по-бърз, по-лесен, по-евтин и по-удобен за тях начин, независимо че живеят в чужбина, да участват в българския търговски оборот като извършат определени правни действия пред българския орган, натоварен да изпълнява държавна удостоверителна власт извън територията на Република България – пред консула в съответната държава“, заключават от адвокатурата.
Затова настояват тази практика да бъде преустановена.
Още по темата: https://defakto.bg/2019/09/17/%d0%b2%d0%b8%d1%81%d...
