Проблемите в практиката възникват, когато има предлагане и даване на подкуп, но дарът или облагата не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен, но е бил предоставен в негова фактическа власт.
Различното тълкуване е свързано с Постановление на Върховния съд от 1981 г. (№ 8 от 30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г.), което действа и до днес. В него е прието, че за да бъде довършено престъплението подкуп, следва дарът (облагата) фактически да бъде приет (получен) от длъжностното лице. Върховният съд развива тезата, че подкупът по своята същност е сделка, т. е. за да е налице, е необходимо е съгласието и на двете страни, както по сключването ѝ, така и по всичките ѝ елементи. Такова е и разбирането на правната доктрина. То обаче е било формирано преди 2000 г., когато съставът на престъплението е предвиждал за осъществяването му единствено формата на „даване“.
Днес обаче чл. 304 и чл. 304а от Наказателния кодекс регламентират като форми на изпълнителното деяние освен „даде” и „предложи”, и „обещае”. „Те логично не са били съобразени при формиране на цитираното становище. Това налага преценка на валидността му съобразно настоящата редакция на обсъжданите състави на престъпления в Наказателния кодекс“, заявява председателят на ВКС Лозан Панов в предложението си до Наказателната колегия за образуване на тълкувателно дело.
В него той изброява четири групи проблеми, които възникват при тълкуването и прилагането на чл. 304 и чл. 304а от НК, според начина, по който е било повдигнато обвинението пред съда.
В първия случай обвинението е за опит за подкуп и съдилищата са приели тази квалификация, но по различни причини. Едни заявяват, че е осъществен довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даване“ на дара или облагата е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него и предвидени в закона общественоопасни последици – т.е. длъжностното лице не е приело подкупа.
Други съдии са осъдили подсъдимите за опит, защото това е изначалното обвинение и то не е било изменено. Но мотивите си изрично заявяват, че фактът, че длъжностното лице не е приело подкупа, не се отразява върху довършеността на престъплението по чл. 304 или чл. 304а от НК. Причината – те приемат, че то е довършено с факта на даването на дара или облагата.
В друга група съдебни актове по дела, по които обвинението е било за довършено престъпление по чл. 304 или чл. 304а от НК, пък съдиите заявяват, че подкупът е довършен, когато дарът или облагата са предоставени на разположение и във фактическата власт на длъжностното лице, а неговите последващи действия (бездействия) по приемането му са без значение.
В третата група случаи, послужили за образуване на тълкувателното дело, обвинението отново е изначално за довършен подкуп, но съдилищата са го преквалифицирали деянието, като приключил в стадия на опита. За да го направят, те също застъпват с тезата, че е осъществен довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даде“ е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него общественоопасни последици и длъжностното лице не го е приело.
Последната група дела, заради които ще се събира Наказателната колегия, са тези, по които обвинението е за предлагане на подкуп, който е предоставен във фактическата власт на длъжностното лице подкуп, който той не е взело. Тук съдии са се съгласили с прокуратурата и са чели осъдителна присъда за предлагане на подкуп. Възприемали са обаче и тезата на прокуратурата, когато в същата хипотеза е имало обвинение и за предлагане, и за даване на облага или дар. Така се стига до там, че при едни и същи факти и обстоятелства е дадена различна правна квалификация на деянието.
Докладчик по тълкувателното дело е съдия Валя Рушанова.
Източник: https://news.lex.bg/%D0%B2%D0%BA%D1%81-%D1%80%D0%B...
