Новите правила в ГПК предвиждат, че при видеоконференцията страната или неин представител присъства в специално оборудвано за целта помещение в друг районен съд, място за лишаване от свобода или арест. Т.е. не се регламентира възможност ищец или адвокатът му да участват в заседанието от дома си, ако например са поставени под карантина.
„Видеоконференцията не трябва да е възможност за някой, който отиде на курорт например във Велинград, да иска да не се яви в съдебната зала. Тя изключва непосредствеността в правораздаването, а тя е гаранция за законосъобразност и справедливост, затова трябва да има някакви специални обстоятелства, които да я налагат, а не да се разрешава просто ей така. Инициативата при всички случаи трябва да изхожда от страната, а преценката дали са налице тези обстоятелства я прави съдът“, обясни адвокат Валя Гигова.
Оформи се дискусия дали е ясно кои обстоятелства са особени и непредвидени и дали няма опасност от прекален субективизъм при преценката им, но Гигова обясни на депутатите, че съдебната практика отдавна е изяснила този въпрос, тъй като ГПК в няколко свои разпоредби използва това понятие.
Правната комисия прие и че съдът може да събира доказателства чрез видеоконференция. Това може да стане само по искане на страна. Съдът служебно може да разпореди изслушване на вещо лице по този начин. Разпитът на експерт чрез видеоконференция е допустимо, „когато поради служебна ангажираност или други обективни обстоятелства, вещото лице не може да се яви пред съда по делото и се намира извън съдебния район на районния съд, чието седалище съвпада със седалището на съда по делото“.
Съдът определя датата и часа на провеждане на заседанието, в което ще се използва видеоконференция, след проверка на възможността за провеждането ѝ с най-близкия районен съд по мястото на пребиваване на страната, свидетеля или вещото лице, съответно в мястото за лишаване от свобода или ареста, където се намира лицето, записаха още народните представители в нов чл. 156а в ГПК.
Като изрично се регламентира, че свидетелите, страните и вещите лица, чиито изявления ще бъдат изслушани чрез видеоконференцията, се призовават за датата и часа на съдебното заседание, като им се указва съдът, в който следва да се явят.
Когато отидат там, съдебен служител или такъв на затвора или ареста, ако връзката се осъществява от там, ще трябва да провери самоличността им.
Освен това се предвиди, че за всяка видеоконференция задължително ще се изготвя видеозапис, който ще се прилага към делото. Той ще се пази до изтичане на срока за съхраняването на делото.
В ГПК беше въведено и определение за „видеоконференция“ – „комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител“.
Правилата за видеоконференцията в АПК отчитат спецификите на административния процес. Там тя беше предвидена като възможност още на фазата на производството, която се развива пред административния орган. В момента чл. 46 от кодекса дава възможност, ако то е пред орган в един град, но се искат сведения, обяснения или показания от човек, който се намира в друго населено място, те да се съберат от териториалното подразделение на дадената администрация там. АПК дава възможност тези действия да се извършат и по телефона.
С приетите днес от правната комисия изменения в чл. 46 АПК се предвижда, че това устно изслушване на човек от друго населено място в административното производство може да се извърши и чрез видеоконференция. „За всяко процесуално действие, извършено чрез видеоконференция, водещият производството административен орган съставя протокол и се вписват данните на всички участници във видеоконференцията и на лицето, което ги е удостоверило. За извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към административната преписка“, записаха депутатите в чл. 46 АПК.
Освен това в АПК се предвижда възможност (чл. 96) чрез видеоконференция да бъдат изслушани и заинтересованите страни в производството по оспорване на административния акт пред по-горестоящ орган. Изрично се създава възможност (в чл. 171 АПК) съдът да изслушва страни и вещи лица чрез видеоконференция.
Що се отнася до наказателния процес, в НПК се предвиди възможност в делата по контрол на вече взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ (чл. 65 НПК) да се използва видеоконференция. Ново изречение в третата алинея на чл. 65 НПК предвижда: „Когато това няма да попречи за упражняване на правото на защита, с негово съгласие задържаният обвиняем може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в този случай самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или техен служител“.
Депутатите приеха още, че разпит на защитен свидетел може да се извърши и чрез видеоконференция (нова ал. 11 в чл. 139). А в чл. 143 НПК записаха, че „очна ставка може да се направи и чрез видеоконференция, когато обвиняемият се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина“.
В НПК беше предвидена възможност затворници да участват в делата по исканията си за условно предсрочно освобождаване, като изрично се записа, че това ще е допустимо, когато няма да попречи за упражняване на правото на защита и със съгласие на осъдения.
Всички тези разпоредби бяха приети от правната комисия без големи спорове, като само от БПС заявиха, че предпочитат да се въздържат, а не да гласуват „за“, тъй като не са убедени в прецизността им, въпреки че принципно ги подкрепят.
Големият спор за доброволното събиране на вземания
Всичко това продължи до момента, в който трябваше да бъде обсъдено и гласувано предложението на Христиан Митев за създаването на нов чл. 428а в ГПК, който да уреди т. нар. процедура за доброволно събиране на вземания от съдебните изпълнители (повече за нея можете да си припомните тук).
Още преди началото на дискусията Митев предложи нов вариант на разпоредбата, която да е не чл. 428а, а чл. 426а и вече да не се нарича за доброволно изпълнение, а за доброволно плащане.
И спорът се отприщи.
Първо Явор Божанков от БСП заяви, че с колегите му са твърдо против съдебните изпълнители да събират доброволно вземания. „Това предложение е лобистко и чрез него се деинституционализират съдебните изпълнители. Те ще станат един вид колектори и ще се водят от чисто финансови принципи“, заяви той.
„По тази логика аз квалифицирам вашето изказване като лобистко в полза на колекторските фирми“, отвърна му Митев.
Адвокат Гигова пък припомни категоричното несъгласие на Висшия адвокатски съвет да се приема подобна разпоредба.
„Идеята да се прави доброволно изпълнение от орган, натоварен с публична власт, е дълбоко порочна. Не само, че няма място в ГПК, който урежда производствата по граждански дела, но и от гледна точка на народопсихологията е изключително опасно – хората знаят, че когато съдебен изпълнител иска нещо от тях, трябва да го изпълнят, иначе ги заплашва санкция“, каза тя.
И допълни: „Задача на адвокатурата е да посредничи за доброволното решаване на правните спорове, а ролята на съдебния изпълнител е да осъществи държавната принуда. Нека всеки да си знае мястото“.
Омбудсманът Диана Ковачева я подкрепи, като подчерта, че ще се получи смесване на правомощията по принудително събиране на задълженията и по доброволното. Каза и че я притеснява, че не се изисква документ, който доказва вземането, за да започне процедурата.
„Във Франция и в Сърбия винаги се изисква документ за съществуването на дълга. Освен това във Франция този способ се използва само за събиране на малки вземания – до 5000 евро и процедурата е изцяло онлайн през специална платформа и няма никакъв контакт между съдебния изпълнител и гражданина“, каза Ковачева. И заяви, че няма защита за длъжника, няма и гаранции за контрол на съдебните изпълнители.
Така се стигна до там вносителят Митев да заяви, че ще предложи от ГПК да отпадне цялата глава за заповедното производство. „Всички аргументи срещу предложението важат с пълна сила и за заповедите по чл. 410 ГПК – и там няма документ и там не се прави никаква проверка на вземането“, заяви той. След това, точно преди председателката на комисията Анна Александрова да подложи на гласуване предложението му за заличаване на заповедното производство, заяви, че го оттегля и го е направил, за да илюстрира абсурда в тезите на опонентите си.
В защита на доброволното събиране на вземания се изказа председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев. „Смисълът на тази процедура е да не се стига до съд, да не се увеличават задълженията заради хонорари на адвокати и такси на съда и на съдебните изпълнители. Съдебният изпълнител не упражнява никаква принуда. Длъжникът казва просто – не дължа и тя се прекратява. Не плаща два месеца – и тя се прекратява. За нея плаща кредиторът. И като чуя, че не е била в полза на длъжника, душата ми се бунтува“, заяви Дичев.
Заради коментарите, че ако събират доброволно вземания, ЧСИ ще загубят безпристрастността си, той каза: „За нас е много обидно всичко, което слушаме тук. Кредиторите и в момента внасят авансово такси, това значи ли, че в продължение на 15 години понеже кредиторът ни е платил таксата, сме пристрастни“.
На финала с два гласа „за“, 7 „против“ и 9 „въздържал се“ разпоредбата не беше приета от правната комисия. Тя я отхвърли и на първо чете, а после пленарната зала я подкрепи, така че развръзката за доброволното събиране на дългове от ЧСИ предстои.
Източник: https://news.lex.bg/%d1%83%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82...
