За да даде своя отговор за възможността на цесионера да предяви иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и когато увреждащата го сделка е сключена преди цесията, ВАдС прави анализ на разпоредбата. И се спира специално на нейната трета алинея, която регламентира една специфична хипотеза, при която кредиторът може да използва Павлов иск, когато действието, което го уврежда, е извършено преди възникване на вземането. В този случай законът казва, че то ще е недействително „само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора“.
„Този текст дава да се разбере, че a contrario в общата хипотеза на чл. 135, ал. 1 ЗЗД увреждащото действие следва да е извършено след възникване на вземането, заради чието затруднено удовлетворяване е на разположение искът по чл. 135 ЗЗД“, посочват от адвокатурата.
В становището специално се подчертава разликата между възникване и придобиване на права, за да се открои, че за чл. 135, ал. 3 ЗЗД е релевантен само моментът на възникване на вземането.
Висшият адвокатски съвет се спира и на чл. 99 ЗЗД, който регламентира, че „прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното“. И обяснява, че това означава, че цесионерът го получава „такова каквото то е било в патримониума на цедента, с всичките му бонуси и недостатъци, като цесионерът е длъжен да слуша възраженията на длъжника, които той би могъл да противопостави срещу иска на цедента“.
„Това, което не преминава заедно с вземането, са правата, които произтичат от двустранното устройство на правоотношението между цедента и длъжника, например – правото на разваляне при неизпълнение, на възражение за неизпълнен договор, тези права цесионерът не може да упражни, защото не е прехвърлено цялото правоотношение – цесионерът е само кредитор, без да е длъжник. Но и цедентът не би следвало да упражни правото на разваляне не само защото не е вече кредитор (чл. 87, а. 1 ЗЗД), но и защото развалянето на договора с обратна сила ще направи прехвърленото вземане несъществуващо към момента на прехвърлянето и ще ангажира отговорността на цедента – чл. 100, ал. 1 ЗЗД. Длъжникът по цедираното вземане обаче може да упражни тези произтичащи от двустранното устройство на правоотношението възможности“, се посочва в становището по тълкувателното дело.
ВАдС заявява, че е достатъчно да се прочете третата алинея на чл. 135 ЗЗД, за да се направи извод, че „легитимацията на цесионера по иска по чл. 135 ЗЗД не зависи от това кога той е придобил вземането, защото прехвърлянето му не променя личността на длъжника, който вече е извършил измамата“.
Така според адвокатурата правилното тълкуване е, че „цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането“.
Становището на Висшия адвокатски съвет виж тук:
https://www.vas.bg/p/s/t/stanovishte-td2-2019-osgktk-vks-9100.pdf
