Адвокатурата заявява, че на поставения въпрос следва да се отговори, че „се възстановява фактическото и правно положение, действащо преди влизане в сила на закона, а субектите не могат да черпят права занапред въз основа на обявения за противоконституционен закон, от момента на влизане в сила на решението за обявяването му за противоконституционен, включително по висящи и бъдещи производства“.
Становището на адвокатурата е последното от серията позиции, които именити представители на правната наука – проф. Васил Мръчков, проф. Димитър Радев, проф. Снежана Начева, проф. Емилия Друмева, проф. Пенчо Пенев, проф. Янаки Стоилов, и институции – Министерският съвет и главният прокурор, изпратиха до КС, за да му помогнат да вземе решението си.
Както „Лекс“ писа, мненията в голямата си част са полярни. Това се дължи на конкретния повод, по който беше сезиран КС – висящото дело пред Върховния касационен съд за собствеността на т. нар. Царска Бистрица. И макар въпросът по конституционното дело да е формулиран общо и абстрактно: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?”, всички, които изразяват позиции, дават становището и по т. нар. казус с царските имоти.
Според първата теза, решението на КС, с което през 1998 г. той обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДС), е своеобразна декларация и няма и не може да има никакви правни последици, докато парламентът не приеме специален закон за царската реституция. Другото виждане е, че то има възстановително действие – т.е. собствеността на наследниците на бившите царе се възстановява по силата на решението на КС без да е необходим специален закон.
Становището на Висшия адвокатски съвет е едно от най-обстойните и задълбочените. В него, за да даде отговор на въпроса, висящ пред КС, адвокатурата анализира първо принципните положения за това какво е действието на решенията на КС във времето и спрямо правния режим, който предхожда противоконституционния закон.
То стъпва на решението на КС от 1995 г., с което той каза какви са последиците от решенията, с които „отменя“ даден закон и посочи, че се възстановява действието на предходните разпоредби. Това решение обаче не коментира случаите, когато не е имало закон, действал преди обявения за противоконституционен.
„Следвайки логиката и мотивите на решение № 22/1995 г. се налага изводът, че следва да се възстанови фактическото и правно положение, действало към момента на влизането на обявения за противоконституционен закон в сила. Това се налага от мотивите на Конституционния съд, които са задължителни и в които Конституционният съд посочва, че „едновременно с това отмяната на изменения или отменения предходен закон, извършена с обявения за противоконституционен закон, престава да е в сила и се възстановява неговото действие. От този момент отмененият или измененият предходен закон започва да се прилага в редакцията му преди изменението или отмяната му. Следователно налице е и възстановително действие на решението на съда по отношение на отменения или изменения закон”, пише ВАдС.
И посочва, че в случай, че няма предходен закон, фактическото и правно положение се предопределя от законодателството, респективно от повелителните норми на конституцията, действащи към момента, когато е влязъл сила отмененият от КС закон. Но подчертава, че това е вярно с една съществена и важна забележка. „Възстановява се фактическото и правно положение, действащо преди влизането в сила на противоконституционния закон, спрямо повелителните разпоредби, действащи към онзи момент, но само доколкото това положение не противоречи на сега действащата Конституция на Република България от 12 юли 1991 г. Ако обявеният за противоконституционен закон, обаче, е бил само „нормосъздаващ” (не е изменял или отменял друг закон), или „правосъздаващ” (правното му действие е било да създаде права в полза на определен субект), какъвто е случаят със ЗОДС (дори и с еднократно действие), неговото обезсилване с решението на Конституционния съд води до отмяна на създадените с него правила и възстановяване на предишното положение (т.нар. в правото restitutio in integrum)“, заявява адвокатурата.
В становището си, позовавайки се на виждането на проф. Живко Сталев, Висшият адвокатски съвет, посочва, че когато става въпрос за правните последици от отмяната от КС на закони с еднократно действие, не може да се приложи обичайното тълкуване на разпоредбата на Конституцията, която предвижда, че „актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила“ (чл. 151, ал. 2).
„Ако приложим буквално разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията към закон с еднократно действие, чиито ефект е настъпил в момента на приемането на закона, то тогава обезсилването му за в бъдеще няма да доведе до никаква промяна, тъй като еднократното му действие така или иначе вече е изчерпано. С други думи, такъв закон поначало не би имал бъдещо действие, което да бъде осуетено вследствие решението на Конституционния съд. Това не важи обаче за правните му последици и правното положение, което е породил, защото те продължават да се прилагат във времето. Именно тези последици, т.е. обществените отношения, уредени еднократно с противоконституционния закон, от момента на влизане в сила на решението на Конституционния съд, се преуреждат занапред, но вече не от него, а от уредбата, действала преди влизане в сила на закона, доколкото не противоречи на сега действащата Конституция“, обяснява ВАдС.
В становището се припомня задължението на върховните съдилища да спират висящото пред тях дело, когато сезират КС и това, че разглеждането му се възобновява след произнасянето на конституционните съдии и съответно при решаването му не се прилага отмененият от тях закон. „Ето защо, по един висящ спор нито лицата, нито държавата могат да черпят права занапред от обявения за противоконституционен закон или да се позовават на него. Това важи с особена сила за закон с еднократно действие, който е породил права и задължения във времето и е противоконституционен към момента на приемане на Конституцията от 1991 г. Той не поражда тези права и задължения от момента на обявяването му за противоконституционен. Това важи както за започнали, но неприключили във времето правоотношения, както и за бъдещи производства и за бъдещи спорове“, заявява адвокатурата.
По отношение на конкретния казус с царските имоти в становището се прави анализ на правната същност на закона, с който те през 1947 г. са обявени за държавна собственост, а през 1998 г. с решение на КС беше обявен за противоконституционен.
Като изводът на адвокатурата е, че макар да е озаглавен „закон“, ЗОДС по характера си не представлява нормативен акт, а „едностранно властническо изявление, по силата на което се създава правно основание за правото на държавата да притежава (да е собственик на) имотите, които държавата вече е била отнела фактически от семействата на бившите царе и техните наследници още през 1946 г.“. „Именно поради това законът „обявява” за държавна собственост имотите на бившите царе (защото преди приемане на закона държавата фактически ги е отнела), без да използва традиционните изрази при национализационните закони – одържавява, конфискува, национализира и пр., все способи за придобиване на собствеността от държавата, при които е необходимо както имотите, които се отнемат, така и лицата, от които се отнемат имотите, да бъдат индивидуализирани в конкретни административни или съдебни производства (чрез съставяне на описи, издаване на последващи актове и пр.)“, обясняват от ВАдС.
И посочват, че персоналният характер на ЗОДС му придава значение по-скоро на индивидуален административен акт с отчуждително действие, а обличането му във формата на закон е имало за цел не само да повиши неговия авторитет поради особената важност на урежданата материя според тогавашния законодател, но и защото законът има изцяло политически и репресивен характер.
В становището специално се обръща внимание на действието на закона за отнемане на имуществото на бившите царе. То, според адвокатурата, макар на пръв поглед да е еднократно, т.е. имотите да са обявени за държавни преди повече от 70 години, всъщност продължава и до днес.
„Всеки правен акт за прехвърляне право на собственост, включително закон, има вещноправно действие и това вещноправно действие е еднократно по силата на акта приобретателят става собственик. Тази „еднократност” на вещноправните последици на акта, обаче, не означава че с настъпването на тези последици актът престава да действа. Напротив – правният акт продължава да съществува и да бъде основанието, титулът за собственост на лицето, което черпи права от акта.Така е за всички правни актове с вещно действие – и за нотариалните актове за сделки, и за административните актове с вещнопрехвърлителен ефект, за съдебните решения и присъди с вещно действие, за нормативните актове и пр. ЗОДС, макар и закон с „еднократно” действие, продължава да съществува след настъпване на вещнопрехвърлителния му ефект (с обявяване на имотите за държавна собственост) като правно основание на правата на държавата като собственик и да я легитимира като собственик“, пише ВАдС.
И прави аналогията, че както договорът за прехвърляне на вещни права във формата на нотариален акт легитимира купувача и неговите наследници като собственици на имота дори и след 100 години, така и ЗОДС легитимира държавата като собственик на отнетите имоти, до неговата отмяна, съответно до обявяването на закона за противоконституционен.
Затова ВАдС заявява, че самото решение на КС от 1998 г. следва да има пряк реституционен ефект и да възстановява правното положение такова, каквото е съществувало преди приемане на противоконституционния закон.
И пак подчертава, че положението е подобно на случаите на обезсилване на нотариални или административни актове с вещен ефект – след което се възстановява предходното положение, т.е. счита се, че правото на собственост никога не е било загубвано по силата на обезсиления акт.
„Когато актът, който материализира правния способ за придобиване на право на собственост, бъде обезсилен или ако актът е закон – когато бъде обявен за противоконституционен, отпада и правното основание, породило правото на собственост, както и легитимационната функция на акта“, заявява адвокатурата.
Така той заключава, че с влизането в сила на решението на КС от 1998 г. правният ефект, който законът е породил, отпада занапред. „От този момент нататък вещноправният ефект на закона престава да произвежда действие“, подчертава ВАдС и обяснява: „То (решението на КС от 1998 г. – бел. ред.) има за свой ефект отпадането на придобивния способ за придобиването на правото на собственост върху имотите от страна на държавата и съответно – възстановяването на фактическото и правно положение, действало преди влизането на закона в сила. Държавата не може да черпи права и да се позовава на закона по висящи производства след обявяване на закона за противоконституционен“.
Според адвокатурата това заключение следва да бъде подкрепено, защото „възприемането на обратния едностранчив подход, според който законът с еднократно действие е породил последици в миналото, но тъй като решението на Конституционния съд действа занапред и заради това обществените отношения към настоящия момент следва да се запазят спрямо действието, породено от противоконституционния закон в миналото, не почива на принципа на правовата държава и на върховенството на Конституцията“.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%be%d1%82%d0%bc%d1%8f%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d1%81-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d1%81-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%bd/
