Становища по две конституционни дела внесе Висшият адвокатски съвет
1151 | Актуално / Новини
Висшият адвокатски съвет внесе становища по две конституционни дела.
Първото становище е по к.д. № 9/2019 г., което е образувано с искане за установяване на противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл. 229, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
В становището се казва: „Искането съдържа констатация, че практиката на ВАС по прилагането на чл. 142, ал. 1 АПК е противоречива. Позицията на сезиращия съдебен състав е изградена върху тясно разбиране на използваното понятие „материалния закон“. На тази основа мнозинството е приело, че разпоредбата визира само обикновените закони, но не и Конституцията като върховен закон на страната. Ако това тълкуване бъде възприето и от Конституционния съд, резултатът от конституционния спор не би могъл да бъде друг освен уважаване на искането. При това, основанието за противоконституционност съвсем няма да се ограничи до изрично посоченото от вносителите противоречие с чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията. Тезата, че съдът, който се произнася по законността на административния акт трябва да го потвърди под предлог, че е бил съобразен с обикновения закон, по който е издаден, въпреки че противоконституционността на този закон вече е била установена от Конституционния съд, сама по себе си звучи нелогично. Възприемането й би довело до пълна несъвместимост с принципа на разделение на властите и чл. 117, ал. 1 от Конституцията, защото така ще се допусне със закон да бъде иззето правомощието на съдебната власт да защитава онези права и интереси на гражданите и юридическите лица, които произтичат от самата Конституция. Държава, която допуска такова фрапантно, наложено без каквато и да е основателна причина, ограничение на съдебния контрол върху административните актове, не може да претендира, че се управлява според Конституцията, поради което не може да бъде определена като „правова“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Подобен подход ще отвори широко вратата към пълен произвол, защото за управляващото парламентарно мнозинство ще съществува възможност чрез приемането на противоконституционни закони да погази конституционните права и законни интереси на гражданите, с предварителната увереност, че съдебният контрол няма да има възстановителен ефект. В такава правна ситуация прякото действие на основния закон (чл. 5, ал. 2 от Конституцията) и правото на защита на гражданите по чл. 56 от Конституцията ще бъдат изцяло обезсмислени.“
Второто становище е по к.д.
№ 13/2019 г. То е образувано по искане на Президента на Република България за
установяване на несъответствие с Конституцията на Република България на чл. 21,
чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за политическите партии
(ЗПП), както и на чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 от Изборния
кодекс (ИК).
Подробности по к.д. № 9/ 2019
Сайт на Конституционния съд: http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/564
Становище на Висшия адвокатски съвет: https://www.vas.bg/p/k/d/kd9-2019-stanovishte-7938.pdf
Подробности по к.д. № 13/ 2019
Сайт на Конституционния съд: http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/568
Становище на Висшия адвокатски съвет: https://www.vas.bg/p/k/d/kd13-2019-stanovishte-7939.pdf
