Казусът на СГС
На 9 декември 2015 г. А.К. е трябвало да излети от София за Израел, но е задържан на летището с 20 000 щатски долара (около 18 200 евро) и 10 300 евро, които се равняват на 55 897.45 лева, които не били декларирани.
На 17 ноември 2017 г. Софийският районен съд го осъжда по чл. 251 от НК на 111 794.90 лева глоба – двойният размер на недекларираната сума, с която е задържан на летището. Съдът разпорежда и средствата да бъдат отнети в полза на държавата.
Към онзи момент чл. 251 от НК предвижда до шест години затвор или глоба в размер на двойната сума на недекларираното.
А.К. обжалва присъдата пред Софийския градски съд с твърдението, че тя е неправилна, необоснована и не отговаря на доказателствата.
СГС обаче спира делото и се обръща към СЕС с преюдициално запитване за това дали чл. 251 от НК в частта, в която се предвижда отнемане на цялата недекларирана сума в полза на държавата противоречи на правото на Европейския съюз. Става въпрос за разпоредби на Регламент 1889/2005 на Европейския парламент и Съвета на Европа за контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от общността.
В чл. 3, §1 от регламента се казва, че всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза или излиза като задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако обявената информация е невярна или непълна.
Следващата разпоредба в регламента – чл. 4, §2, предвижда, че ако задължението за деклариране не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие е условията, предвидени по националното законодателство.
Същевременно в чл. 9, §1 пък е регламентирано, че всяка държава членка въвежда санкции за неспазване на задължението за деклариране, като те трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.
Междувременно чл. 251 от НК е променен и вече предвижда до пет години затвор или глоба в размер на една пета от стойността на престъплението, както и отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.
Казусът пред САС
На 21 юни 2017 г. след признаване на вината Районният съд в Сливница осъжда Е.Р. на четири месеца условно с тригодишен изпитателен срок за това, че не е декларирал изнасянето от България на 46 000 евро. Съдът постановява тази сума да бъде отнета в полза на държавата.
Е.Р. обаче се обръща към Софийския апелативен съд с искане за възобновяване на делото, като твърди, от една страна, че условното му осъждане е непропорционално и нарушава правото на ЕС, а от друга – че автоматичното отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума е също непропорционално.
И в двата случая делата са спрени като Софийският градски съд и Софийският апелативен съд отправят преюдициални запитвания до съда в Люксембург, с които искат да се установи дали разпоредби от регламента трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националното законодателство да предвижда като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране на суми над 10 000 евро, освен затвор или глоба, и отнемане в полза на държавата на парите и дали това е „ефективна, възпираща и съразмерна“ мярка на извършеното нарушение и обществената му опасност.
Какво казва съдът в Люксембург
Съдът на Европейския съюз отбелязва, че разпоредби в регламента предвиждат възможността недекларираните пари в брой да бъдат задържани с цел да се позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверки във връзка с техния произход, предназначение и местоназначение.
В конкретните случаи СЕС отбелязва, че предвидените у нас санкции в чл. 251 от НК за недеклариране на суми в особено големи размери при преминаване на външната граница на ЕС са подходящи за постигане на преследваните с регламента цели, защото сериозно биха спрели опитите за пренасяне на валута.
Същевременно обаче съдът в Люксембург напомня, че в свое решение от 16 юли 2015 г. по делото „Chmielewski“ е приел, че глоба в размер на 60% от недекларираната сума, когато тя е по-голяма от 50 000 евро, и която е наложена за неизпълнение на задължението за деклариране не изглежда съразмерна предвид естеството на съответното нарушение. Според СЕС подобна глоба надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на задължението за деклариране. Освен това целта на регламента не е да бъдат санкционирани евентуални измамни или противозаконни действия, а само неизпълнението на задължението.
„В настоящия случай следва да се констатира, че макар предвидените от националното право санкции да са приложими само когато недекларираната сума е „в особено големи размери“, фактът, че разглежданата в главните производства национална разпоредба предвижда не само лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от стойността на недекларираната сума, но освен лишаването от свобода или глобата, и отнемане на цялата тази недекларирана сума, надхвърля границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране.
…дори и неизпълнението на задължението за деклариране да се наказваше само с отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума, без каквото и да е лишаване от свобода или глоба, сама по себе си тази мярка би надхвърлила границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на това задължение за деклариране. Предвид обстоятелството, че според Съда глоба в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой, наложена за неизпълнение на посоченото задължение, не изглежда съразмерна предвид естеството на съответното нарушение, по-тежка мярка като отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума a fortiori не би могло да се счита за съразмерна“, посочва още СЕС.
Съдът в Люксембург добавя, че отнемането в полза на държавата на недекларираната сума не може да се разглежда и като мярка за задържане по смисъла на разпоредбите в регламента. Задържането се прави, за да се събере информация за движението на парите, за да се провери дали то не се извършва за незаконни цели, отбеляза съдът и заключава, че отнемането на недекларираната сума е задължително по нашето законодателство и не представлява средство за събиране на информация за движението на парите, а санкция.
Заключението на СЕС е следното: „Чл. 4, пар. 2 и чл. 9, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл. 3 от този регламент задължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой, предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума“.
Източник:https://news.lex.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D0%BC...
