Последва и решение на Пленума на ВКС, с което предложи на председателя на съда Лозан Панов да издаде заповед, с която да се преустанови използването на ЕИСС.
На 10 август 2021 г. заповедта вече беше факт и от следващия ден ВКС се върна към „старата“ система АСУД (виж тук и тук) докато не бъдат отстранени всички проблеми в ЕИСС.
Жалби срещу тази заповед подадоха Висшият съдебен съвет и адвокат Баташки (повече виж тук).
Първоначално делото в АССГ беше разпределено на Елка Атанасова, която като член в предходния състав на ВСС, беше първият ръководител на проекта по Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ) (виж тук) за изграждането на ЕИСС. Тя си направи отвод и така делото „отиде“ при Даниела Гунева.
В решението си съдийката най-напред подробно отговаря на възраженията на ВКС защо двете жалби са допустими и защо в случая не става дума за правосъден акт, както твърдяха от върховния съд, а за административен.
Даниела Гунева припомня, че според Закона за съдебната власт (ЗСВ) информационните системи се одобряват и внедряват с решение на ВСС, като съдилищата издават актове, извършват удостоверителни изявления и всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма. И именно в тази връзка е започнало изграждането на ЕИСС, финансирано по ОПДУ.
АССГ отбелязва и че от лятото на м.г. са в сила изменения в Гражданския процесуален кодекс, с които се въвежда задължително постановяване на съдебните актове в електронна форма, което се осъществява чрез ЕИСС и заради това е било задължително и нейното внедряване. Съдия Даниела Гунева изтъква, че това е свързано с основните конституционно установени правомощия при изпълнение на функциите на съдилищата.
„Съдът приема, че въвеждането на ползването на такива системи и създаването на организация във връзка с тях, както за съдиите от съответните съдилища, така и за администрацията на същите представлява дейност по обща организация на работата на съда по смисъла на чл. 65, изр.2 от ЗСВ, респ. чл. 114, ал.1, т.2 от ЗСВ.
В този смисъл не се установява твърдяното наличие на правосъден акт, както се твърди във възражението, а е налице вътрешнослужебен административен акт на ръководителя на ВКС в качеството му на представляващ и ръководещ работата и организацията на съда. Вътрешнослужебните административни актове представляват административни такива по смисъла на чл. 2, ал.2, т.3 от АПК, но са изключени от съдебен контрол, освен в изрично изброените случаи. Нормата визира актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, какъвто безспорно се явява актът в процесния случай. Същата предвижда необжалваемост на такива актове, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Към всеки случай следва да се подхожда индивидуално, без оглед на акта, а с оглед наличието на засягане на права и законни интереси на физически лица и юридически лица от съответния акт, като това засягане следва да е пряко и непосредствено именно от него, при липса на опосредяване от последващ акт, по смисъла на Решение по конституционно дело № 21/1995г. на КС“, аргументира се Даниела Гунева.
Тя приема, че в случая са засегнати правата и законните интереси както на адвоката, така и на ВСС.
По отношение на Баташки, АССГ казва, че е налице пряко и непосредствено засягане на правния му интерес – както като гражданин, така и като адвокат. ЕИСС се използва за постановяване на актове от съдиите, но също така и от гражданите като целта на системата е да улесни достъпът на хората и организациите до съдебните услуги, защото те могат да подават заявления, жалби, молби и други документи, да се запознават с актове и съдебни протоколи. „Последното цели именно по-бърз и лесен достъп до делата, движение по тях, документи, каквато е целта на електронното правосъдие, респ. на въвеждането на такава система. Следователно, ползването ѝ, респ. преустановяването му рефлектират пряко в правната сфера на неопределяем кръг лица, доколкото правосъдието, вкл. това, осъществявано от ВКС следва да е общодостъпно и да е гарантирано на всеки. В този смисъл, жалбата на адв. Баташки следва да бъде преценена като допустима, поради наличие на пряко засягане на потенциалното му гарантирано право да ползва електронно правосъдие чрез съответната система на ВКС“, се казва в решението.
По отношение на ВСС съдия Даниела Гунева също намира, че е налице засягане на правния интерес на съвета. Тя отново припомня разпоредбите в закона, според които ВСС одобрява и внедрява информационните системи в съдилищата, както и че ЕИСС е изградена в рамките на проект по ОПДУ. А съгласно договора с Управляващия орган ВСС носи отговорност за изпълнението на дейностите по проекта, резултатите и платените разходи. Освен това според договора ЕИСС трябва да бъде внедрена във всички съдилища (без административните), за да бъдат признати разходите. Заповедта за спирането на системата във ВКС обаче е довела до отказ за верификация на разходи за 598 942.22 лева от ръководителя на Управляващия орган на ОПДУ, твърди АССГ.
„Със заповедта практически се спира използването на ЕИСС от страна на ВКС, което е в пряко противоречие с решението на ВСС за внедряването и ползването ѝ , включително от ВКС. Последното представлява неизпълнение на решението на ВСС, прието в изпълнение на нейно изрично предвидено законово правомощие. На следващо място, с разпоредените последици от заповедта пряко се блокира качественото изпълнение на задълженията на ВСС по договора за безвъзмездна финансова помощ, който е сключен именно с цел осигуряване на възможността да бъде изпълнено задължението по чл. 360б от ЗСВ, поради което са отказани верификации по плащането. Последното би могло да доведе и до нарушаване на договора с „Информационно обслужване“ чрез забавяне на плащанията по същия, което би довело до препятстване на органа да изпълнява задълженията си като част от правомощието по чл. 360 б от ЗСВ, доколкото е налице задължение не само за внедряване на електронна система, но и за нейната поддръжка“, казва АССГ.
С тези аргументи съдия Даниела Гунева приема, че заповедта на Лозан Панов е нищожна, защото е издадена при липсата на компетентност за уреждане на правоотношения от този тип, както и на материалноправна предпоставка за издаване на акта.
„Нормите на чл. 30, ал. 2, т. 18 и чл. 360 от ЗСВ овластяват Пленума на ВСС да одобри автоматизираните информационни системи, които ще бъдат ползвани от органите на съдебната власт. Липсва възможност за делегиране на това правомощие както на пленумите на съдилищата, така и на техните председатели. Касае се за изземване на компетентност и постановяване на акт, чиито материалноправни предпоставки не са в правомощието нито на Председателя на ВКС, нито на Пленума на ВКС. Налице е пълна липса на материална компетентност, както и валидно материалноправно основание за издаване на заповед за регулиране на наличните фактически отношения по посочената норма, поради което съдът приема, че не е налице изобщо валидно материалноправно основание за издаването ѝ от председателя на ВКС“, посочва АССГ.
На финала съдия Гунева изтъква, че споделя доводите на ВСС и адвоката, че заповедта е издадена при неясно изясняване на обстоятелства, без уведомяване на страни и при превратно упражняване на власт.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
