"Днес търсим отговор на въпроса дали Конституцията ни гарантира с достатъчна надеждност правата на личността, защитата на собствеността и независимостта на съдебната система. Дали е надеждна бариера срещу погазването на разделението на властите, колективната безотговорност и авторитарния произвол", допълни още Радев.

Президентът изтъкна заслугите на българската адвокатура за последните три десетилетия и обоснова защо нейното мнение е важно при разглеждането на тези въпроси, като посочи, че тя е натрупала солиден опит в отстояването на правата на българските граждани по тази Конституция и често се е явявала последна бариера срещу беззаконието.

Председателят на Висшия адвокатски съвет адвокат Ралица Негенцова в уводните си думи към президента Румен Радев заяви, че "диалогът и сътрудничеството между отделните институции е гаранция за функциониране и на държавата, и на законността". Тя подчерта, че поради изключително чувствителната тематика за промени в Конституцията тези въпроси не следва да се разглеждат емоционално, а на експертно ниво и изключително прецизно, а на моменти дори предпазливо.

"Адвокатурата, която има особено място в Конституцията в чл. 134, е основният гарант за защита правата, свободите и интересите и на гражданите, и на юридическите лица. Считаме, че бихме били действително полезни в един такъв диалог. Господин президент, вие сте и първият държавен глава, който се възползва от правомощията, дадени в Конституцията, да може да инициира такъв дебат. Висшият адвокатски съвет ще Ви представи едно подробно становище писмено за това какви промени ние виждаме, но благодарим още веднъж за поканата и считаме, че един такъв дебат е изключително полезен", изтъкна още Негенцова.

След края на срещата във връзка с правомощията на адвокатурата съгласно чл. 134 и с последните изменения на Конституцията в чл. 150, ал. 4, с които беше дадена възможност на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите, адв. Негенцова коментира: "Адвокатурата е призвана да защитава правата, свободите и интересите не само на гражданите, а и на юридическите лица и затова считаме, че трябва да имаме в пълен обем тези правомощия както другите лица посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията." В линията на исканията им за повече правомощия, тя се спира и на възможността за сезиране на КС за тълкувателни дела: "Считаме, че ние сме достатъчно близо при разглеждане на делата и че ВАдвС трябва да има правомощието и да иска тълкуване на Конституцията, защото един закон не винаги е противоконституционен, а има случаи, в които той неточно или неправилно се прилага." Същото положение се наблюдава според нея и при наличието на противоречия с международните актове. Тя съобщи, че от Адвокатурата поддържат и становището, че не само ВКС и ВАС, а и други състави на съдилищата в страната трябва да имат възможността да искат тълкуване на КРБ от КС.

Председателят на ВАдвС добави още, че са поставили въпросите свързани с главния прокурор, макар да знаят че тяхното искане за излизане на прокуратурата от съдебната власт не би могла да се осъществи на този етап, в крайна сметка считат, че надзорът за законост следва да се упражнява както за всички прокурри така и за главния. Що се отнася до наказателната отговорност на главния прокурор, от адвокатската гилдия също застават зад идеята да се осъществява от напълно независим прокурор.

Първата среща на Радев се състоя на 17 декември, като в нея участие взеха Правният съвет към президента и представители на академичната общност. "Има ли в Конституцията достатъчно защитни механизми срещу погазването на разделението на властите и срещу авторитарен произвол? Имаме ли системен проблем поради противоречив, неправилен прочит на Конституцията, който да води до остър дефицит на справедливост", попита тогава Радев. Два дни по-късно държавният глава прие и представители на неправителствени организации и професионални организации на магистратите. Разговорите бяха инициирани след приключването на процедурата по избор на нов главен прокурор.

Източник: http://legalworld.bg/84327.samo-parlamentyt-i-prezidentyt-sa-upylnomoshteni-da-iniciirat-promeni-v-osnovniia-zakon.html