Върховните съдии припомнят в мотивите си, че с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) се предвижда изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес.
Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск. Когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка (иск за собственост, иск за изпълнение по чл. 79 от ЗЗД и др.), ответникът може да противопостави правоизключващи възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея. Но и при липса на такива възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици, пише в тълкувателното решение. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор ще бъде констатирана служебно. Според ОСГТК обратното тълкуване е неприемливо, защото нарушава баланса между основните принципи на гражданския процес, като абсолютизира диспозитивното начало за сметка на законността и служебното начало, задължаващи съда да следи за спазването на императивните правни норми, които са основа на обществения ред.
Върховните съдии посочват, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти.
Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича. Върховният касационен съд също следи за нищожност на правните сделки или на техни отделни уговорки, които са от значение за решаване на правния спор. При констатиране на нищожност за пръв път от ВКС той следва да осигури спазването на принципа на състезателност на страните, като върне делото за ново разглеждане от въззивния съд.
По делото има изразено особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.
Източник: http://www.vks.bg/novini/td-1-2020-ostgk.html
Още по темата: https://news.lex.bg/%d0%b2%d0%ba%d1%81-%d1%80%d0%b...
