Спрените срокове
Една от най-големите промени е свързана с работата на съдилищата и с това кои срокове по дела ще текат по време на извънредното положение. Както „Лекс“ писа, в разпоредбата на закона по този въпрос остана само общото правило, че от 13 март до края на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебните, арбитражните и изпълнителните производства, но се въведоха изключения за 21 вида наказателни, 7 вида граждански и търговски и 16 вида административни дела (кои са те виж в карето).
От закона отпадна правилото (т. 3), че в този период не текат сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
За да бъде полезен на читателите си, „Лекс“ ще публикува окончателно приетите от депутатите текстове във финалните им редакции.
Така след второто четене на закона разпоредбата, която урежда спирането на сроковете, придоби следното съдържание, което беше гласувано единодушно от депутатите:
Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
- процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението (виж карето – бел. ред.);
- давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти;
- сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон;
- сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Заради промените насред извънредното положение за това кои срокове текат и кои не, депутатите дадоха 7 дни на магистратите, адвокатите, гражданите, и бизнеса, за да се запознаят с тях. За целта беше приета следната разпоредба:
§ 12, ал. 1 Сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“.
ал. 2 Извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон запазват силата си.
Удължените срокове
Още от самото начало законът за извънредното положение създаде правило за удължаване на сроковете, които изтичат докато продължава то. Въпреки първоначалните идеи на депутати от ГЕРБ, то да бъде променено, като се въведе изискване всеки да пише до администрацията и да иска удължаване на срок по неговия казус и да се мотивира защо, то беше запазено.
От него обаче бяха въведени серия от изключения от обществените поръчки и концесиите, през производствата по Закона за устройството на територията до отчуждаването на държавни и общински имоти. Именно заради тези нови хипотези, в които на практика сроковете няма да се удължават, беше прието, че чл. 4, ал. 2, влиза в сила в 7-дневен срок от обнародването на промените. Окончателната редакция на разпоредбата, която урежда удължаването на сроковете, е следната:
Чл. 4, ал. 1 Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение:
- сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
- действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.
ал. 2 Алинея 1 не се прилага за производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, производствата по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост, производствата по Закона за подпомагане на земеделските производители, производствата по Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, по Закона за горите, по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, по Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за устройство на територията и производствата по Закона за защита на конкуренцията. Изречение първо се прилага и за производствата по съответните подзаконови нормативни актове..
Без съдебна ваканция. Дистанционни заседания и в съда, и в другите власти
Парламентът единодушно отмени съдебната ваканция през 2020 г.
Освен това прие, че по време на извънредното положение съдът да може да провежда открити заседания от разстояние. Тази възможност, която на практика вече се прилага от някои съдилища, беше регламентирана в закона.
Като депутатите посочват, че в тези случаи се осигурява „пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса“. Те поставиха и друго важно изискване за тези заседания – протоколът да се изготвя и да се публикува незабавно, а записът от заседанието да се съхранява до изтичането на срока за поправка и допълване на протокола. Съдът уведомява страните, когато заседанието ще се проведе от разстояние, е последното правило, което беше прието по този въпрос. Като такива заседания ще може да провежда и Комисията за защита на конкуренцията.
Със закона се слага край на споровете в много колективни органи на власт като Висшия съдебен съвет и общинските съвети, може ли да заседават и да вземат решения валидно чрез видеоконферентна връзка по време на извънредното положение. Като беше регламентирано следното: „До отмяната на извънредното положение държавни и местни органи, съвети, комитети, комисии, включително органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са юридически лица, може да провеждат заседания от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие при спазване изискванията за кворум и лично гласуване, или да приемат решения неприсъствено. За проведеното заседание се изготвя протокол. За неуредените въпроси се прилагат специалните закони и актовете по прилагането им“.
Без последици от забава на вноските по кредитите
Окончателно беше променена и друга разпоредбите на закона, която засяга изключително широк кръг от граждани и предприемачи – тази на чл. 6. Тя предвиждаше, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти. Т.е. засягаше целия граждански оборот и затова беше подложена на сериозна критика от бизнеса, който заяви, че има риск да увеличи драстично междуфирмената задлъжнялост по време на криза, тъй като насърчава неплащането на задълженията.
Затова депутатите я промениха и сега тя „спасява“ от негативните последици от забава само длъжниците по договори за кредит и лизинг. Специално в нея беше уредено, че няма да се начисляват наказателни лихви и неустойки и когато вземането е прехвърлено на трето лице, за да се обхванат случаите, в които различни задължения са прехвърлени на колекторски фирми.
Разпоредбата вече предвижда следното:
Чл. 6. До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.
Тази разпоредба предизвика дебат сред депутатите, като от БСП възразиха срещу отпадането на първоначалната редакция на чл. 6, като Филип Попов посочи, че тя е била много по-благоприятната за хората по време на криза.
Христиан Митев от Обединени патриоти изтъкна, че първоначалният текст на разпоредбата е бил написан с най-добри намерения, но много дружества са дали сигнал, че се чете като основание да не си изпълняват задълженията. „Ние не можем да допуснем стопиране на стопанския оборот и увеличаване на междуфирмената задлъжнялост“, каза той и защити новата редакция на чл. 6.
610 лв. несеквестируем трудов доход по ДОПК. Държавата поема осигуровките по мярката 60:40
Със закона беше направена и важна промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и несеквестируемият трудов доход беше увеличен от 250 лв. на 610 лв. Нова т. 5 в първата алинея на чл. 213 ДОПК вече предвижда, че „принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно“.
Парламентът допълни и мярката 60:40, към която в момента няма голям интерес от работодателите, тъй като те изчисляват, че на практика държавата им помага с много по-малко от заявеното. Затова беше записано, че тя им превежда не само 60% от осигурителния доход на всеки работник, за който искат компенсация, но и сумата за частта от осигуровките, които са за сметка на работодателя.
Разпоредбата, уреждаща мярката на законово ниво, вече гласи:
§6 По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.
В окончателният си вид законът даде право на правителството, министрите и отделни органи на изпълнителната власт, както и на общинските съвети да „приемат решения, съответно издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили трудовата или търговската си дейност си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение“.
Ваучери за провалените пътувания и глобите за разходки в парка
За първи път в закона беше регламентирано какво се случва с провалените заради епидемията от коронавирус пътувания. Първата опция, която се дава, е туроператорът да предложи ваучер, но все пак ако човек не е съгласен, до един месец от отмяната на извънредното положение да му връщат платеното.
Ето какво предвижда новият чл. 25 от закона: „Туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено поради обявеното извънредно положение, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява не по-късно от един месец, считано от датата на отмяната на извънредното положение всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име“.
Окончателно беше прието и намаляването на глобите за нарушаване на противоепидемичните мерки, разпоредени от здравния министър и местната здравна инспекция. Депутатите приеха, че те са от 300 до 1000 лв, а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. А когато нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, ще му се налага имуществена санкция от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.
Към всичко това се добавя новата разпоредба, че не се спира изпълнението на задължение за предаване на дете или за последващо връщане на детето по реда на Гражданския процесуален кодекс. Освен това се замразяват партийните субсидии по време на извънредното положение и бяха облекчени изискванията за дарения за предпазни средства, дезинфектанти и спирт в полза на МВР.
Производства и дела, по които сроковете не спират да текат
Наказателни съдебни производства:
- Делата по чл. 64 и чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс и по чл. 270 от Наказателно-процесуалния кодекс;
- Делата по чл. 66 от Наказателно-процесуалния кодекс;
- Делата по чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс;
- Делата по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс;
- Делата по чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс;
- Делата по чл. 70 от Наказателно-процесуалния кодекс;
- Мерките по чл. 72 и чл. 73 от Наказателно-процесуалния кодекс;
- Разпит на обвиняем пред съдия по чл. 222 от Наказателно- процесуалния кодекс;
- Разпит на свидетел пред съдия по чл. 223 от Наказателно- процесуалния кодекс;
- Делата по чл. 427 от Наказателно-процесуалния кодекс;
- Делата по глава пета, раздел II от Закона за здравето;
- Делата по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест по искания за задържане или предаване на лица;
- Делата по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода;
- Делата по чл. 7 от Указа за борба с дребното хулиганство;
- Делата по чл. 225, ал 6 от Наказателния кодекс;
- Делата по чл. 326, ал. 2 от Наказателния кодекс;
- Делата по чл. 355 от Наказателния кодекс;
- Делата, образувани по искания по Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 159а от Наказателно-процесуалния кодекс;
- Процесуалните действия по реда на чл. 146, чл. 158, чл. 161, чл. 164 и чл. 165 от Наказателно-процесуалния кодекс;
- Делата по обжалване или протестиране на наказателни постановления издадени при или по повод извънредното положение;
- Делата по чл. 437 от Наказателно-процесуалния кодекс за предсторочно освобождаване по чл. 70 и чл. 71 от Наказателния кодекс.
Граждански и търговски съдебни производства:
- Делата за упражняване на родителски права само относно привременни мерки;
- Делата по Закона за защита от домашното насилие само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита;
- Разрешения за теглене на суми от детски влогове;
- Обезпечителните производства;
- Делата за обезпечаване на доказателства;
- Искания по Закона за електронните съобщения и чл. 19, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел във връзка с чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс;
- Делата по чл. 62, ал. 3 от Закона за кредитните институции.
Административни съдебни производства:
- Делата по чл. 60 и чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс;
- Делата по чл. 75 и чл. 157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;ю
- Делата по чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
- Обезпечителните производства;
- Делата за обезпечаване на доказателства;
- Делата по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
- Делата по чл. 252 от Административнопроцесуалния кодекс;
- Делата по Закона за обществените поръчки;
- Делата по Закона за концесиите;
- Делата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
- Делата по глава трета от Закона за държавната собственост и глава трета от Закона за общинската собственост;
- Делата по Изборния кодекс;
- Делата по оспорване на актове за установяване на публични вземания;
- Делата по чл. 215 от Закона за устройство на територията, свързани с оспорване на актове за издадени разрешения за строеж и за одобрени и/или изменени подробни устройствени планове;
- Делата по обжалване или протестиране на административни актове, издадени при или по повод извънредното положение;
- Делата по глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
