При оттегляне на съгласието за връчване на книжа по делото по този начин, ищецът ще има една седмица, за да довнесе разликата до пълния размер на държавната такса.
Практиката гражданите и бизнесът да бъдат стимулирани с по-ниски такси, за да използват електронни услуги, работи успешно в Търговския регистър, но за първи път се предлага да се приложи в съдебната система. Отстъпката за таксите по граждански дела (в повечето случаи те са 4% от интереса) не е толкова значителна, колкото тази в Търговския регистър, където дължимата сума пада на половина при е-подаване на заявлението. Предлаганото намаляване на таксата за дело обаче е осезаемо и например за иск с интерес от 50 000 лв., при електронно подаване тя ще е не 2000 лв., а 1700 лв.
По отношение на таксите с проекта се правят още две важни изменения. Първото е, че се регламентира, че „документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за плащането“ (в нов чл. 102з, ал. 2). А съдилищата се задължават ясно да обозначават на сайтовете си задълженията за такси, когато се извършват процесуални действия в електронна форма, както и да посочват и начините на заплащането им по електронен път.
Всички адвокати са длъжни до 6 месеца да се регистрират в ЕПЕП
С измененията в ГПК се прави и промяна в Закона за адвокатурата, с която на всички адвокати се дават 6 месеца, за да се регистрират в ЕПЕП и в информационна система за сигурно електронно връчване.
Ето как е формулирано задължението в нов чл. 50а от ЗА: „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да се регистрира и да поддържа профил в Единния портал за електронно правосъдие по чл. 360в от Закона за съдебната власт и в информационна система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т. 1, буква „а“ от Закона за електронното управление“.
А в проекта е предвидено влизането в сила на тази разпоредба да стане 6 месеца след приемането на измененията в ГПК.
Това задължение се вменява на адвокатите, тъй като се предлага изцяло нова концепция за това как се извършва връчване на адвокат по ГПК. Вместо познатото правило на чл. 51 ГПК за връчване в кантората, проектът предвижда, че то „се извършва чрез единния портал за електронно правосъдие“. Т.е. това е единственият начин съдът да изпраща съобщения и книжа на адвокатите.
Законопроектът не урежда какви ще са последиците, ако адвокат не е изпълнил задължението си да регистрира профил в ЕПЕП. Посочва се само, че Висшият адвокатски съвет уведомява Висшия съдебен съвет за избраните от адвокатите електронни адреси за връчване.
До 40 дни адвокатска „ваканция“ без връчване
Заради новата концепция за изцяло електронно връчване на адвокатите, проектът (чл. 51, ал. 2) урежда и своеобразна ваканция – период, през който те могат да не получават призовки и съобщения. Предвидено е, че до 40 дни в годината, всеки адвокат може да заяви, че няма да приема съобщения.
Разпоредбата гласи: „Адвокатът може да заяви по електронен път в единния портал за електронно правосъдие, че отсъства и не приема съобщения за определени периоди от време, които общо не могат да бъдат по-дълги от 40 дни в рамките на една календарна година. Съобщенията, връчени в заявения период на отсъствие, се смятат връчени в първия ден след края му“.
Адвокатите не са единствените, на които призовки, съобщения и книжа ще се връчват само електронно. Така ще общуват със съда и всички нотариуси и частни съдебни изпълнители. Както и всички кредитни и финансови институции, включително тези, които извършват събиране на вземания срещу потребители, застрахователни и презастрахователни дружества и търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги.
Само електронно ще се връчва и на държавните учреждения и на общините.
За гражданите се запазва правилото, че съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Но ако са избрали електронен адрес в ЕПЕП или квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, ще получат съобщения на тях. Ако пък просто са посочили електронна поща, съдът ще предпочете нея, преди да пристъпи към изпращане на съобщенията на хартия. Само при невъзможност за изпращане на книжата на електронен адрес, ще се връчва на настоящ, или при липса на такъв – на постоянния адрес.
Освен това се въвежда и правило, че извършиш ли процесуално действие в ЕПЕП, се съгласяваш по това производство да приемаш всички електронни изявления, съобщения, призовки и книжа пред всички инстанции до приключването му (нов чл. 38а, ал. 3).
Кога е-съобщение от съда се счита за получено
Един от важните въпроси, когато става въпрос за електронно връчване, е как се удостоверява извършването му и кога съобщението се счита за получено.
Проектът предлага различно разрешение според това дали съобщението е връчено чрез ЕПЕП или по имейл. Когато връчването става чрез Единния портал за електронно правосъдие, съобщението се смята за получено в деня на изтеглянето му от адресата. А ако страната не го изтегли до една седмица след изпращането му, то „се смята за връчено, считано от деня, следващ изтичането на седем дни от изпращане на съобщението“ (чл. 41а).
Когато то е изпратено на адрес за електронна препоръчана поща, се въвежда следното правило: „Денят на изпращането на съобщението се счита за деня на постъпване на съобщението в информационната система на страната до доказване на противното. Страната следва да потвърди получаване на съобщението в 7-дневен срок от получаването му в посочената информационна система. Съобщенията се считат за връчени от датата на изпращане на потвърждението от страната”.
Връчването чрез ЕПЕП се удостоверява „с копие от електронния запис от информационната система на портала, подпечатано с квалифициран електронен печат на съда, и с удостоверено време с квалифицирано удостоверение за време“. Това чрез препоръчана е-поща – „с електронните записи за връчването, създадени от квалифицирания доставчик на удостоверителни услуги“, а по имейл – „чрез електронния запис за изпращането или потвърждението за получаване“.
Възможността за електронна комуникация със съда, може да спаси от просрочие, защото чрез нея се постига своеобразно удължаване на работното време. Причината за това е, че се предвижда правилото на чл. 62 ГПК, че ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича с приключването на работното му време, няма да важи, ако това бъде направено по електронен път.
Що е то процесуално действие в електронна форма
Законопроектът на Министерството на правосъдието дава следното определение за процесуални действия в електронна форма (в нов чл. 102а): Те „са налице, когато чрез тях се упражняват процесуални права, при което се използват устройства за електронна обработка, включително съхраняване на информацията, като упражняването на правата изцяло се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства“.
И регламентира, че съдът издава актовете си и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, освен ако поради естеството им или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.
Издаденият в е-форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който ще има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд.
Освен това съдилищата се задължават да приемат процесуални действия в електронна форма. И не могат да ги отказват, ако са спазени изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или когато изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността им.
Освен това съдът трябва предварително да информира страната за техническите стъпки по създаването на изявлението, как може да получи достъп до електронното дело, как се установяват и отстраняват грешки при въвеждането на информация преди да бъде подадено и как се получават възпроизведени на хартиен носител копия и преписи от е-делото.
Когато страна извършва процесуални действия по електронен път, тя трябва да получи автоматично генерирано потвърждение. В него трябва да има регистрационен номер, име на адресата, време на получаване на входящия електронен документ и информация за достъп до него и до всички приложени към него документи.
Това потвърждението се изпраща на електронния адрес на страната.
За идентификацията на подаващите електронни изявления до съда в проекта е предвидено, че „се извършва по реда на Закона за електронната идентификация, посредством удостоверителна услуга за електронна идентификация, предоставяна от квалифициран доставчик на удостоверителни услуги и вписана в доверителния списък на Комисията за регулиране на съобщенията по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или чрез уведомена схема за електронна идентификация по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014“.
Когато се изисква подпис и писмена форма – се подписват с квалифициран електронен подпис.
Към електронните заявления не се представят преписи за другата страна. Ако някой иска да получава всички книжа на хартия, ще плати такса на брой страници.
Пълномощните по делата се сканират, а ако упълномощаването е станало в електронна форма, ще трябва да е подписано с КЕП и „по начин, позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до година, дата, час, минута и секунда с квалифицирано удостоверение за време“.
Освен това се предвижда електронно да могат да се издават заповеди за изпълнение и изпълнителни листове.
Електронно съобщение за извършено престъпление и е-внасяне на обвинителен акт
С измененията в ГПК се правят и такива в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях се предвижда, че по наказателни дела съдът изготвя актовете си в Единната информационна система на съдилищата.
Регламентира се, че обвинителните актове, тъжбите и постановленията с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК може да се внасят през ЕПЕП.
За първи път в българския наказателен процес се урежда и възможността съобщение за извършено престъпление да бъде изпратено по електронен път (в чл. 209 НПК). Изискването е да е „подписано с квалифициран електронен подпис при спазване на изискванията на закона“.
В проекта е предвидена и възможност връчването на призовки, съобщения и книжа на обвиняем и на защитник да се извършва по електронен път с тяхно съгласие, когато са посочили електронни адреси. По електронен път при съгласие ще се връчва и на частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец, граждански ответник и на техните повереници, както и на свидетели, вещи лица, преводачи и тълковници.
В НПК се предвижда още, че по делата срещу постановено задържане под стража в досъдебното производство „при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или техен представител“. Същите са условията и за участие чрез видеоконференция при контрол на мярката за неотклонение в съдебната фаза на процеса.
Предлага се и промяна в Закона за здравето по отношение на делата за принудително настаняване и лечение. За тях също се дава възможност лицето, чието принудително настаняване се иска, при извънредно или военно положение, бедствие, епидемия или други форсмажорни обстоятелства, да може участва в делото чрез видеоконференция. В мотивите се посочва: „Превеждането на лица, които са на стационарно лечение, е свързано с тяхното транспортиране от лечебното заведение до съда, за което следва да се осигури специализиран транспорт и отделят санитари. Голям брой от лицата са във фаза на обостряне, като представляват потенциална опасност не само за лекарите психиатри, но и за трети лица при контактите си с тях“.
Източник: https://www.justice.government.bg/home/index/9a1c0...
- proekt-zid-na-gpk.docx
- docx, 52 KB
- motivi-zid-na-gpk.docx
- docx, 35 KB
