Питането им е заради делото „Царска Бистрица“. То е четвъртият казус от сагата за т. нар. царски имоти, по който трябва да се произнесе ВКС, но едва сега върховни съдии решиха да поискат тълкуване от КС за това какви са правното действие и последици от решението му от 4 юни 1998 г., с което обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ).
Досега обаче КС не беше допускал искане за тълкуване на Конституцията, подадено от отделен състав на някое от двете върховни съдилища. Затова трите върховни съдийки сезираха Гражданската колегия с предложение тя да отправи искането до Конституционния съд. Мнозинството в колегията обаче отказа и така Соколова, Калинова и Янчева все пак решиха сами да се обърнат към КС.
Днес искането им беше прието за допустимо от конституционните съдии, като против са били само трима от тях – Таня Райковска, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов.
Определението, с което КС допуска делото за разглеждане, все още не публикувано. В искането си обаче върховните съдии Соколова, Калинова и Янчева заявиха: „Считаме, че признаването на правото на тричленен състав на ВКС да сезира конституционния съд на Република България с искане за тълкуване на разпоредба от Конституцията на Република България, би представлявало логично продължение на практиката на конституционния съд и по-специално на развитие на принципа за прякото приложение на Конституцията при разрешаване на конкретни спорове, като чрез тълкуването се очертае точното място на нормата при прякото ѝ прилагане по конкретен правен спор. Тъй като не съществува спор, че конституционните норми в сферата на правата на гражданите имат непосредствено действие и дори не се нуждаят от законово посредничество, тълкувателните решения на конституционния съд на Република България, касаещи тези норми, са изключително важни, защото могат да бъдат прилагани пряко от съдилищата“.
И изтъкнаха, че ако исканията на тричленни състави на ВКС до КС за тълкуване на разпоредби от Конституцията бъдат приети за допустими, би се избегнала необходимостта от сезиране на съответната колегия. „Така вземането на подобно решение би зависело единствено от суверенната преценка на състава, пред който конкретното дело е висящо“, посочиха трите върховни съдийки. И специално подчертаха, че по граждански дела едно от основанията за допускане до касация е във въззивното решение съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на КС.
През 2005 г. Конституционният съд потвърди възможността да бъде сезиран от отделните колегии на върховните съдилища, а не само от пленарните им състави. Това тълкуване КС направи по искане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, чиято теза беше, че колегиите нямат това правомощие. „Съдът действа по инициатива както на пленумите на двете върховни съдилища, така и на общите събрания на техните колегии. Ако по хипотеза отделни общи събрания отправят самостоятелни искания по тълкуването на един и същ конституционен текст, излагайки различни виждания по него, Конституционният съд е длъжен да се произнесе и по двете, като даде своето задължително тълкуване“, прие тогава КС (решението виж тук).
Поставянето на въпроса за правните последици от решенията на КС, с които за противоконституционен се обявява закон с еднократно правно действие обаче надхвърля значително казуса с царските имоти. Приемането за разглеждане на това искане за тълкуване на Конституцията отваря възможността КС да преразглежда едно свое решение – №22 от 31 октомври 1995 г. по к.д. № 25/1995 г., с което прие, че когато „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“.
„С влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя или изменя действащ закон и създава противоконституционна законова уредба, престава да действа занапред. Едновременно с това отмяната на изменения или отменения предходен закон, извършена с обявения за противоконституционен закон, престава да е в сила и се възстановява неговото действие. От този момент отмененият или измененият предходен закон започва да се прилага в редакцията му преди изменението или отмяната му. Следователно налице е и възстановителното действие на решението на съда по отношение на отменения или изменения закон“, решава КС през 1995 г. и тълкуването му е валидно и днес.
То обаче наскоро предизвика казуси, при които с обявяването на законова разпоредба за противоконституционна се възстановяваше действието на също толкова несъответна на основния закон още по-стара норма. Заради един от тези случаи конституционни съдии предрекоха нормативен хаос след произнасянето на КС по текст от Закона за съдебната власт (повече по темата виж тук). Това за малко да се случи по друго дело в КС. Негов предмет беше чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, който предвижда, че „при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната“. Ако КС я беше отменил, щеше да действа старата ѝ редакция, която е още по-неблагоприятна, но това не се случи, тъй като в съда не беше постигнато мнозинство от 7 гласа (решението виж тук).
Източник: http://www.constcourt.bg/bg и
https://news.lex.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2-%D0%B2-%D0%BA%D1%81-%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BC%D0%BE/
