Народното събрание предпочете преди да започне работа по проектозакона да изслуша шефа на държавния резерв Станимир Пеев на закрито заседание за наличностите, с които разполага. Заради пълните неясноти за това какво е одобрила правната комисия снощи, на депутатите беше даден половин час, за да се запознаят с текстовете. Но след това не започна обсъждане по същество на текстовете, а над един час депутатите се караха уж по заглавието на закона, но всъщност възразяваха срещу пренаписването му между двете четения. „100 страници закон – един час се караме за заглавието“, възмути се Йордан Цонев от ДПС. На финала решиха да го озаглавят „Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“.
Без негативни последици при забавяне на плащанията
От разпоредбата, която се очаква да бъде окончателно приета днес, следва, че ако гражданин или фирма не успее да плати в срок докато трае извънредното положение, няма да търпи негативни последици от това. Като са обхванати всички задължения на частноправните субекти, не само по кредити, но по всякакви договори.
Физическото лице или търговецът ще продължава да дължи, но дългът му няма да нараства заради наказателни лихви и неустойки, няма и да рискува например кредитът му да бъде обявен от банката за предсрочно изискуем.
Това е комбинирано с друга разпоредба. С нея по време на извънредното положение се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители.
„Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения за болнична помощ, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения“, се очаква да приеме още Народното събрание.
Освен това се записва, че сроковете за плащане (определени в общите условия по чл. 98а, ал. 2 от Закона за енергетиката) на задълженията за ток на битови клиенти се удължават от 10 на 20 дни. Като те „може да бъдат променяни с мотивирана заповед на министъра на енергетиката по предложение на Националния оперативен щаб, при отчитане на финансовата стабилност на сектор „Енергетика“, с цел гарантиране на енергийната сигурност“.
Според предложения от правната комисия текст изповядването на сделки при нотариус ще е възможно и по време на извънредното положение, но не свободно, а ще се преценява дали те са неотложни. Ето какво се предлага на парламента: „Ограничават се нотариалните производства до неотложни такива при спазване на санитарно-хигиенните изисквания“. Както и да задължи Нотариалната камара да осигури дежурни при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.
Както „Лекс“ писа, правната комисия снощи прие, че от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
- процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни дела за налагане на мерки за принуда и по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
- давностните срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.
- сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
- сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон.
- сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Освен това се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение:
- сроковете, определени в закон, извън вече изброените, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
- действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.
Военните ще спират и проверяват хора по време на извънредното положение
Друго предложение на правната комисия е военните да участват наред с полицаите в контрола по прилагане на противоепидемичните мерки по време на извънредното положение. Идеята е в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение да бъде записано, че военнослужещите ще могат да участват в прилагането на мерките и ограниченията в цялата страна, както и на КПП-тата.
До края на извънредното положение военните ще имат право да извършват проверки за самоличност, да ограничават придвижването на хора, докато пристигнат полицаи, ако има данни, че не спазват задължителна изолация или други противоепидемични мерки, наложени от министъра на здравеопазването. В такива случаи военните ще могат да спират и превозни средства.
Според гласуваното от правната комисия те ще могат да използват и физическа сила, но само когато това е абсолютно необходимо.
Докато трае извънредното положение, министърът на отбраната ще може да удължава командировките на военнослужещите и без тяхното съгласие.
Достъпът до трафични данни на избягали от карантина – без разрешение от съд
Мобилните оператори и доставчиците на интернет ще са длъжни да съхраняват и да предоставят трафични данни на МВР, без да се изисква разрешение на съд, когато те са нужни за установяване на хора, които са нарушили задължителна карантина или болнично лечение. Такава промяна в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) одобри правната комисия.
Тези данни в момента се съхраняват само за нуждите на националната сигурност, за разкриване на тежки престъпления и при спасителни операции. Съхранението им позволява да бъде проследен и идентифициран източникът на връзката, както и използваните клетки.
Право да искат тази информация заради неизпълнена задължителна изолация или лечение, ще има МВР.
Според действащия закон разрешенията за достъп до данните се дават от председател на районен съд или оправомощен от него съдия. Когато пък данните се отнасят до самия председател на съда или неговото семейство, разрешението се дава от председателя на съответния окръжен съд.
Без разрешение от съд в момента се предоставят данни, само когато те са нужни за спасяването на бедстващи, като депутатите предлагат към това изключение да бъде добавено и установяването на нарушаващи карантина или болнично лечение.
В такива случаи достъп до данните се дава само след искане на полицията.
До половината от платения отпуск без съгласие на работника
Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, предвижда окончателно законът. Но иначе общото правило е, че според възможностите се възлага надомна работа или такава от разстояние.
Паралелно с това се правят и изменения в Кодекса на труда, с които се регламентира, че по принцип работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на служителя и без негово съгласие по време на извънредно положение, но не се поставя ограничение за до една втора от дните, с които разполага, което е само в специалния закон с мерките.
В КТ се уреждат две хипотези, при които предприятието може да спре работа при извънредно положение (нов чл.120в). Първата е със заповед на работодателя, а втората – по заповед на държавен орган.
И за двата случая обаче се предлага следното правило: „За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение“.
Т.е. без значение дали шефът сам е решил да не се работи или фирмата е затворена със заповед на държавен орган, ще трябва да плати брутните заплати.
На кого държавата ще плати 60% от заплатата – ще определи Министерският съвет
По време на извънредното положение, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., за лица, осигурени по чл. 4, ал.1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерски съвет. Това е формулирано окончателно обещаното от правителство подпомагане на бизнеса и спасяване на работни места. От разпоредбата излиза, че тепърва МС ще трябва да обяви какви са критериите, за да могат фирмите да кандидатстват.
От закона става ясно само едно условие – останалите 40% от заплатата да се платят от работодателя. Ето какво предвижда предложението на правната комисия: „В случай, че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1 (т.е. държавата е платила 60%), той ги възстановява“.
В закона за извънредното положение се урежда, че средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. Парите идват от фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
Наказанията за спекулантите
Освен това на Народното събрание се предлага да приеме, че по време на извънредното положение спекулантите ще се наказват с от 1 до 3 години затвор и глоба от 5000 до 10 000 лева. До идеята за тази промяна в Наказателния кодекс (НК) се стигна, след като в последните седмици се появиха много сигнали за завишени цени на предпазни маски, дезинфектанти и лекарства. От Националния оперативен щаб изрично казаха, че такъв проблем има и те не могат да се справят с него. Одобреното наказание за спекула по време на извънредно положение е завишено в сравнение с останалите случаи, в които то се наказва със затвор до 2 години глоба от 100 до 300 лева.
Друга промяна в НК предвижда до 3 години затвор и глоба от 1000 до 10 000 лева за всеки, който разпространява невярна информация за заразна болест. Ако от разпространението на такава информация настъпят значително вредни последици, глобата ще е от 10 000 до 50 000 лева.
Заседанието продължва.
